Решение № 154 от 23.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500265 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н. Н. А. чрез адвокат П. Г. като негов служебен защитник против решение № 273/12.03.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1974/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано по подробно изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да реши спора по същество, а ако приеме, че съдебното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, моли да върне делото за разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Претендира разноски.

Въззиваемият Окръжен съд – Пазарджик оспорва въззивната жалба и смята, че атакуваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и не са налице основания за неговата отмяна, за което излага подробни 1 съображения, като моли да бъде потвърдено атакуваното решеине, а в случай, че съдът приеме предявения иск за основателен и доказан, да бъде определено обезщетение в минимален размер.

Контролиращата страна Прокуратура на Република България в качеството й на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Н. Н. А. чрез назначения му служебен защитник адвокат П. Г. против Окръжен съд Пазарджик иск по чл. 2в от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че изтърпява наказание „Доживотен затвор“ в Затвора в Пазарджик, като с решение № 133/10.04.2023 г. по в.гр.д. № 160/2023 г. Окръжен съд - Пазарджик потвърдил изпълнителните действия, предприети от ДСИ при Съдебно-изпълнителна служба на Районен съд - Пазарджик, с които бил наложен запор върху личната партида на длъжника и върху бъдещи негови вземания по дела срещу ГД „Изтърпяване на наказанията“, обективирани в постановление от 31.01.2023 г. по изп.д. № 18/2023 г. на СИС при Районен съд - Пазарджик. Твърди се, че с това решение, което е окончателно, бил преграден пътят му за по-нататъшна съдебна защита и в резултат А. претърпял неимуществени вреди, тъй като поради наложения запор бил лишен от парични средства в мястото, където изтърпява наказанието си, а в същото време вместо да допусне поисканата от него правна помощ, съдът самоволно тълкувал оплакванията му и ограничил правото му на достъп до правосъдие, а делото му не било разгледано от независим и безпристрастен съд, с което бил нарушен принципът по чл. 6, ал.

1 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Нарушен бил и принципът за равнопоставеност на страните по делото по чл. 6 от ЕКПЧОС, доколкото всеки има право делото му да бъде разгледано 2 справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, пред който всяка от страните трябва да има възможност да представи позицията си, доказателства във връзка с нея и равни условия за събирането им, всеки има възможност да бъде съветван, защитаван и представляван пред съда, а на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тя е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Ищецът твърди също, че почувствал нечовешко и унизително отношение, преживял силен стрес поради лишаването му от средства за набавяне на достатъчно храна и вещи от първа необходимост, гладувал, не можел да заспи и изпитвал силни негативни емоции и бил поставен в понеблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание поради лишаване от средства за храна и от вещи от първа необходимост. Доколкото са нарушени изискванията на правото на Европейския съюз, предоставящо права на частноправни субекти, ищецът счита, че следва да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Държавата по чл. 4, § 3 от ДЕС, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът Окръжен съд – Пазарджик счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като не попада в нито една от хипотезите на ЗОДОВ, както и е неоснователен и недоказан, като моли да бъде прекратено производството по делото, а ако съдът не възприеме това становище, да отхвърли иска.

Твърди, че при решаване на посоченото дело съдът е прилагал норми на вътрешното законодателство, а не съюзни правни норми, поради което на основание чл. 51 от ХОПЕС хартата не следва да се прилага. Липсват твърдения за неправилно тълкуване на национална норма в противоречие с разпоредбите на ХОПЕС или на ЕКПЧОС, а нарушения на последната не попадат в приложното поле на чл. 2в от ЗОДОВ, тъй като Европейският съюз не се е присъединил към ЕКПЧОС и конвенцията не съставлява част от съюзното право. Счита, че не са налице кумулативните условия за ангажиране материалноправната отговорност на ответника по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди в резултат на нарушаване на принципа на равенство на страните и за разглеждане и решаване на в.гр.д. № 160/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик от независим и безпристрастен съд, като в това производство 3

А. не е искал предоставяне на правна помощ, която да му е била отказана, а единствено е поискал да бъде освободен от внасяне на такси и разноски поради липса на достатъчно средства, което е било уважено от съда, като не е установено той да е бил лишен от храна и вещи от първа необходимост, още повече, че не е доказано, че е имал налични средства по партидата си, поито да ползва. Прави възражения по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Алтернативно моли съда, ако счете претенцията за основателна, да бъде определен размер на обезщетението, отговарящо на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура - Пловдив счита, че искът е неоснователен и недоказан и моли съда да го остави без уважение.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Н. Н. А. против Окръжен съд - Пазарджик иск по чл. 2в от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., причинени при постановяване на решение № 133/10.04.2023 г. по в.гр.д. № 160/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата.

Решението е обжалвано от ищеца изцяло, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Не се спори между страните, като от приетите по делото писмени доказателства се установява част от твърдяната от ищците фактическа обстановка, а именно:

От приложеното в.гр.д. № 160/2023 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и приложеното към него копие на изп.д. № 18/2023 г. на Държавен съдебен изпълнител Мариана Симонова при Районен съд Пазарджик е видно, че изпълнителното производство е било образувано по молба от 24.01.2023 г. на ГД „Изтърпяване на наказания“ - София против Н. Н.

А. и въз основа на изпълнителен лист от 23.08.2021 г., издаден по гр.д. № 4

20200/2018 г. на Софийския районен съд.

След изпращане на длъжника на покана за доброволно изпълнение с постановление от 31.01.2023 г съдебният изпълнител му е наложил запор върху личната партида и върху бъдещите му вземания по дела срещу ГД „Изтърпяване на наказания“ - София.

Това изпълнително действие е било обжалвано от Н. А., като с решение № 133/10.04.2023 г. по в.гр.д. № 160/2023 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик са потвърдени изпълнителните действия, предприети от ДСИ Мариана Симонова с район на действие района на Районен съд - Пазарджик, изразени в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество налагане на запор върху личната партида на длъжника и върху бъдещи негови вземания по дела срещу ГД „Изтърпяване на наказания“ – София, обективирани в постановление от 31.01.2023 г. по изп.д. № 18/2023 г. по описа на СИС при Районен съд – Пазарджик, жалбоподателят Н. Н. А. е освободен от заплащането на държавна такса по реда на чл. 83 от ГПК по подадената от него жалба против насочване на изпълнението върху посоченото несеквестируемо имущество и е оставено без уважение искането на Н. А. за освобождаване от разноски по подадената от него жалба поради това, че не са направени такива.

По делото е безспорно, че Н. Н. А. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 116 от НК, за което е осъден с влязла в сила присъда № 78/12.04.2010 г. по н.о.х.д. № 112/2009 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, като с тази присъда той е осъден да заплати на съпругата и двамата сина на жертвата обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 80 000 лв., а на бащата на жертвата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.06.2006 г. до окончателното им изплащане, и общо 1 300 лв. разноски по делото, както и да заплати 3 131,73 лв. обезщетение за имуществени вреди на „Дием“ ЕООД – Хасково, а в полза на бюджета на съдебната власт да заплати 3 187,40 лв. разноски по делото.

Установено е също, че от 24.01.2007 г. А. изтърпява наказание „Доживотен затвор“, като от 08.04.2011 г. е при специален режим в Затвора в Пазарджик, без да упражнява трудова или приравнена на нея дейност, за което никога не е изразявал желание.

5

Видно от справки от Затвора - Пазарджик, всички пенитенциарно изолирани лица получават персонална карта, с която могат да пазаруват от затворническата лафка, през 2016 г. Н. Н. А. е сключил два договора за продажба на парични вземания, с които е прехвърлил всички свои бъдещи вземания в полза на майка си Г М А., на която на 09.08.2016 г. са изплатени общо 3 029,37 лв. по изп.д. № 160/2014 г. и по изп.д. № 112/2014 г., двата издадени на 10.02.2016 г. по адм.д. № 160/2014 г. и по адм.д. № 112/2014 г., двете на Административен съд - Стара Загора.

Върху възнагражденията на ищеца за положен труд е наложен запор на 05.11.2020 г. по изп.д. № 20207410402276 по описа на ЧСИ Хриса Пурнарева, а върху паричните суми, постъпващи по личната му партида, и върху всички бъдещи негови вземания през периода 16.03.2021 г - 15.08.2024 г. са наложени общо 12 запора от ДСИ при Районен съд – Пазарджик по различни изпълнителни дела, като по част от тях има преведени суми.

За установяване на претърпените от А. неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И С и Д Г, двамата изтърпяващи наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора - Пазарджик, чиито показания като непротиворечиви и отразяващи техни преки впечатления съдът кредитира.

Според свидетеля С, който познава ищеца от 2019 г., те всеки ден си говорели през прозорците, лишените от свобода в Затвора - Пазарджик не можели да държат пари в себе си, пазарували от лавката в затвора, като всеки имал лична партида и парите му се превеждали отвън и с тях се пазарувало, от лавката можели да се закупят много неща - телевизор, радио, течни неща, сокове, коли, кисело мляко, захар, шоколадови изделия, кафе, а при свиждане се допускали само вакуумирани цигари, кафе, домати и краставици. На свидетеля е известно, че А. не пазарувал от лавката, бил обжалвал запора, но не му го отменили, от което той се чувствал много зле, ядосвал се, викал, крещял по цяла нощ, защото се нарушавали човешките му елементарни права, всички му се подигравали, защото учел и знаел законите, помагал на много хора, а в същото време не можел да помогне на себе си.