Определение № 1531 от 12.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1531 гр. София, 12.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501478 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 36671/18.04.2023 г. на П. И. П., ЕГН **********, и „ПРАЙВИТ СЕКЮРИТИ ГРУП“, ЕИК 204362433, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“, № **, вътрешна къща, ет. 1, ап. 1 срещу Определение № 3724/23.03.2023 г. , по гр.д. № 3418/2023 г., на ЧЖ-VI-Б с., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 57846/01.03.2023 г. срещу Разпореждане № 10504/24.01.2023 г. за разделяне на производство по предявен насрещен иск и Определение № 3171/24.01.2023 г., с което не е прието за разглеждане възражение за право на задържане, двете постановени по гр.д. № 48046/2022 г., на СРС, 174 с.

Частните въззивници считат определението за неправилно и незаконосъобразно. Излагат, че са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на довода, че с двата обжалвани акта се преграждал пътя на защита на ответника, в частта с която се предявявал насрещен иск и е упражнявало право на задържане върху имота. Не били изложени мотиви и за неприемането на доводите, че СРС е игнорирал възражение срещу вида на производството и искането за разглеждането му по общия ред. Излага доводи досежно оплакване за неправилно приложение на материален и процесуален закон. Счита, че е налице и несъобразяване със задължителна съдебна практика. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното определение на СГС и отмяна на актовете на СРС. Претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв от доверителя му физическо лице.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази 1 приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред СРС е образувано по искова молба вх. № 183611/02.09.2022 г., уточнена с молба вх. № 17704/23.01.2023 г. на М. М.-Б., род. На ******** г. в Бернбург (Сале), Германия срещу „Прайвит Секюрити Груп“ ЕООД, ЕИК 204362433, с която е предявен иск с правно основание чл.

233, ал. 1 ЗЗД, за предаване държането на отдаден под наем, по силата на Договор за наем от 02.05.2022 г., недвижим имот, представляващ Апартамент № 1, ул. „***“, № **, на първи партерен етаж.

В границите на срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор вх. № 272492/07.12.2023 г., от П. П., в личното му качество и като управител на „Прайвит Секюрити Груп“ ЕООД, в който е инкорпориран насрещен иск на П. П., в личното му качество срещу ищцата М. М.-Б. за осъждането й да заплати сумата 25000.00 лв., претендирана като разноски за запазване на имота и подобрения в него. С насрещния иск е релевирано и възражение за право на задържане върху имота до заплащане на претендираните суми.

С Разпореждане № 10504/24.01.2023 г., съставът на СРС е разделил производството по предявения насрещен иск в хипотезата на чл. 314, ал. 2 ГПК.

С Определение № 3171/24.01.2023 г., постановено по реда на чл. 312, ал.

1 ГПК, производството по предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД е насрочено в открито съдебно заседание и не е прието възражението за право на задържане, на осн. чл. 314, ал. 3 ГПК.

Последните актове на СРС са атакувани с частна жалба пред СГС, който с атакуваното Определение № 3724/23.03.2023 г. е оставил без разглеждане частната жалба. Произнасянето е обосновано с мотиви, че атакуваните актове на СРС нямат преграждащ за производството характер и обжалването му не е изрично предвидено в законова норма като такова подлежащо на съдебен контрол.

Така постановеното определение се преценява от състава на въззивния съд като правилно и законосъобразно.

Реда за разглеждане на исковете от вида на предявения пред СРС е определен с разпоредбата на чл. 310, ал. 1 ГПК като хипотезите, в които не се допуска бързо производство са изчерпателно посочени в ал. 2 и 3 от същата норма от ГПК.

Разпоредбата на чл. 314, ал. 2 ГПК изрично не допуска предявяване на насрещни искове в бързо производство, каквото е настоящото. Разпоредбата на чл. 314, ал. 3 ГПК изрично не допуска възражения за собственост и за извършени подобрения в имота при искове за опразване на наети и заети за послужване помещения. Посочените разпоредби са императивни и изключения от тях не са посочени.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2. в случаите, изрично посочени в закона. И двата постановени акта на СРС не попадат в нито една от посочените категории, както правилно е възприел и съставът на СГС.

Определението за разделяне на насрещния иск не прегражда по-нататъшното развитие на делото, образувано по първоначалния иск и в нормата на чл. 314, респ. чл. 211 ГПК , не е предвидено обжалване на постановения съдебен акт.

2

Касае се за последващо обективно съединяване на нововъведени искове, по които би могло да бъде образувано отделно производство. Т. е. не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. Още повече, че насрещния иск е предявен от лице, което не е било страна по първоначално заявения за разглеждане иск. Съединяването на исковете по реда на чл. 211 ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред. Още повече, както бе посочено по-горе, в случаите на бързо производство не могат да се предявяват насрещни искове.

Посочените доводи се отнасят и до релевираното право на задържане върху имота. То е заявено от ищеца по насрещния иск, който обаче не е страна по бързото производство, доколкото ответник по него е търговско дружество, а не физическо лице. Абстрахирайки се от това, възражението е неразривно свързано с предмета на предявения насрещен иск и в този смисъл правилно не е прието за съвместно разглеждане. То обаче ще бъде разгледано в производството по насрещния иск, поради което и правата на релевиралата го страна не са нарушени, нито пък производството по първоначално предявения иск се прегражда чрез неприемането му за съвместно разглеждане.

Неоснователни са оплакванията, че СГС не бил разгледал оплакванията в сезиралата го частна жалба за наличие на правен интерес от обжалване и за реда за разглеждане на производството. След като не е налице акт, подлежащ на обжалване, ирелевантно за произнасянето се явява дали частните въззивници обосновават интерес от обжалването и по какъв ред счита въззивника, че следва да бъде разгледано исковото производство, доколкото последните две не биха променили извода, че частната жалба е подадена срещу актове, които не подлежат на атакуване.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон няма да бъдат разглеждани, доколкото касаят разглеждането на частната жалба по същество, а не нейната допустимост.

Оплакванията за несъобразяване на СГС с постановките на ТР № 5/12.07.2018 г. и ТР № 2/23.06.2022 г. се преценяват като неоснователни. И двете ТР са известни на състава на САС, дадените в тях разрешения обаче не могат да намерят приложение, тъй като касаят определения/разпореждания, които препятства развитието на вече образуваното производство. В случая, предявения насрещен иск се счита за приет, в момента в който това бъде постановено от съда, а не в момента на депозирането му с отговора на исковата молба, поради което и разделянето му и изпращането му за образуване по никакъв начин не препятства производството по него, доколкото такова все още няма.

По изложените съображения, постановеното от СГС определение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Разноски на частните въззивници не се следва. Предвид изхода от спора не следва да бъде определяно и възнаграждение на процесуания представител на физическото лице.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3724/23.03.2023 г. , по гр.д. № 3418/2023 г., на ЧЖ-VI-Б с., с което е оставена без разглеждане частна жалба 3 вх. № 57846/01.03.2023 г. на П. И. П., ЕГН **********, и „ПРАЙВИТ СЕКЮРИТИ ГРУП“, ЕИК 204362433, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „***“, № **, вътрешна къща, ет. 1, ап. 1 срещу Разпореждане № 10504/24.01.2023 г. за разделяне на производство по предявен насрещен иск и Определение № 3171/24.01.2023 г., с което не е прието за разглеждане възражение за право на задържане, двете постановени по гр.д. № 48046/2022 г., на СРС, 174 с..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4