Определение № 772 от 28.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 772 гр. София, 28.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20238002901593 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез пълномощника му адв. юрк. П. Д., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 452/04.07.2023 г. , постановено по в. т. д. № 631/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15 с-в, с което е потвърдено решение № 260316/04.05.2022 г., постановено по т. д. № 1133/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-8 с-в, с което изцяло са уважени предявените от „Филкаб“ АД, „Ел Контрол“ ЕООД и „ Ел-Тест“ ЕООД срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД – при възникнала активна солидарност, за заплащане на сумата от 255281,16 лв., представляваща остатъкът от уговореното възнаграждение за извършване на СМР - за изграждане на нова кабелна линия 110 кV „Кипарис“, от подстанция „Загорка“ до подстанция „Траяна“ по договор от 09.02.2017 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 23.01.2020 г., до окончателното ѝ заплащане.

1

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е необосновано – в противоречие с правилата на логическото мислене въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че изпълнителят е осъществил работата, предмет на процесния договор за изработка, без забава, като е приел, че нейното осъществяване извън договорените между страните срокове се дължи на обективни обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на изпълнителя. Необосноваността на този фактически извод е довела до неправилно прилагане на материалния закон – въззивният съд е оставил без уважения своевременно релевираното като защитно процесуално средство компенсаторно възражение с насрещно предявеното парично вземане, представляващо обезщетение за неточно изпълнение на поетите от изпълнителя договорни задължения в темпорално отношение, което възлиза на уговорената мораторна неустойка - в размер на неизплатената част от уговореното възнаграждение за осъществените по договора за изработка СМР.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – то е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни въпроса: 1. „Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите съгласно чл. 20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните, изразена в тях, изследвайки общия смисъл на договора, обстоятелствата, при които е сключен, както и поведението на страните преди и след сключването му, включително отделните уговорки на страните, съдържащи се както в договора, така и в други съглашения между същите, като обсъди и вземе предвид всички приети за безспорни факти и обстоятелства по делото от значение за изясняване волята на страните?“ и 2.

„Следва ли при постановяване на решението въззивният съд да вземе предвид и да обсъди всички приети и относими по делото доказателства в тяхната цялост, в това число приетото от съда заключение на назначената от първата инстанция тройна съдебно-техническа експертиза, включително и дадените във връзка с нея обяснения на вещите лица, с оглед установяване на релевантните по делото факти, а не избирателно само някои от тях, и да игнорира тези, които биха довели до различен фактически и правен извод?“.

2

Ответниците по касационната жалба са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който развиват правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 09.02.2017 г. между „Обединение Кипарис“, като изпълнител (по своето правно естество то представлява гражданско дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД, в което ищците са съдружници; създадено е с цел участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, обявена от възложителя по ЗОП „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД) и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, като възложител, е сключен договор за обществена поръчка № 006-МЕР/09.02.2017 г., с предмет „Изграждане на нова КЛ 110кV „Кипарис“ от п/ст „Загорка“ до п/ст „Траяна“, при уговорено възнаграждение в размер на 3258908,41 лв. с ДДС. В клаузата на чл. 3.1. от договора е уговорено, че заплащането на извършените видове СМР ще се извършва ежемесечно в размер на 95% от фактурираната стойност на изпълнените видове работи, в срок до 30 календарни дни, след представяне на определени документи. Срокът за цялостното изпълнение на уговорената работа (доставка на материали и съоръжения, съгласуване на изключвания и др. и изпълнение на СМР) е общо 150 календарни дни, в това число 90 календарни дни за подготвителни дейности, считано от датата на подписване на протокола за предаване и приемане на одобрените проекти и разрешение за строеж – обр. № 1 от Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ, и 60 календарни дни за изпълнение на СМР, считано от датата на подписване на протокола за откриване на строителната площадка - образец 2а от тази Наредба. В клаузата на чл. 4.3. от договора страните са уговорили конкретни обстоятелства, които 3 обосновават възможността уговорените срокове за изпълнение да бъдат спрени: 1) възложителят да е наредил временно спиране на всички видове работи или на вид работа, която обективно налага забавено изпълнение и на други видове работи; 2) когато държавни компетентни органи или извънредни събития наложат или предизвикат временно спиране на работа и 3) когато строежът е спрян за времето от датата на подписване на акт обр. № 10 за спиране на строителството до момента на подписване на акт обр. № 11 за продължаване на строителството по Наредба № 3/31.07.2003г. на МРРБ.

Анализирайки събраните по делото писмени доказателствени средства актовете за приемане на строежа, въззивният съд е обосновал правното съждение, че възложената работа е приета без възражения от възложителя, поради което е настъпила изискуемостта на правното задължение за заплащане на уговореното възнаграждение. Не е спорно между страните, че част възнаграждението е заплатено на изпълнителя, като остатъкът от него възлиза на исковата сума - 255281,16 лв., която е предмет на релевираното от ответника компенсаторно възражение с насрещно предявеното материално право, представляващо мораторна неустойка (начислена с изпратения с писмо изх. № ЕСО-2518/15.03.2019 г. протокол № 13/14.03.2019 г.). Въззивният съд е счел, че това компенсаторно възражение е достатъчно ясно, поради като е приел, че то е заявено като прихващане с неизплатената част от задължението по договора (в писмото, адресирано до ДЗЗД „Обединение Кипарис“, било посочено, че в случай че неустойката не бъде заплатена по сметка на „ЕСО“ ЕАД, то тя ще бъде прихваната от задържаната сума от 5% по извършени плащания съгласно чл. 14.3. от договора). Съобразявайки тълкувателните разяснения, дадени в ТР № 2/18.03.2022 г. по т. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е изяснил, че макар и ответникът да се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, когато този правопогасителен способ не се е осъществил, това изявление трябва да се разгледа като възражение за съдебно прихващане. Като е достигнал до правния извод, че съдебно предявеното компенсаторно възражение е своевременно въведено в настоящия исков процес, апелативният съд е съсредоточил своята правосъдна дейност относно преценката дали съществува заявеното насрещно вземане, представляващо мораторна неустойка.

Апелативният съд е обсъдил материалните предпоставки, обуславящи 4 приложението на правната норма, уредена в чл. 83, ал. 1 ЗЗД, на която ищците се позовават, за да бъде освободен изпълнителят по процесния договор за изработка от отговорността за забавено изпълнение, а именно трябва да бъде изяснен въпросът дали забавянето е в резултат на непредвидени за изпълнителя обстоятелства и дали е налице такова поведение на кредитора, представляващо неизпълнение на негови задължения по договора, което да е станало причина за неизпълнението или забавеното изпълнение на длъжника. За да породи правни последици, липсващото кредиторово съдействие трябва да е единствената причина за неизпълнение на договора. Въззивният съд е счел, че липсата на предварително съгласуване на проекта с Министерство на културата, каквото изискване е предвидено в чл. 83, ал. 1, т. 2 ЗКН, представлява виновно неизпълнение на задължението на възложителя да предостави на изпълнителя проект, който е годен за изпълнение и е в съответствие с всички законови изисквания. По делото се изяснявало, че писмо за съгласуване на проекта е изпратено едва през м.

09.2017 г., т.е. повече от един месец след започване на строежа, а самото съгласуване е осъществено в края на м. 02.2018 г.

При така приетите за установени факти апелативният съд е достигнал до правното съждение, че липсата на такова съгласуване е довела до невъзможност своевременно да бъдат започнати работите в участници 3 и 4, а след тяхното начало - по време на археологическото наблюдение, до забавяне в работата поради необходимостта да се извършва внимателно изкопаване на земните маси и постоянното спиране на тази дейност при откриването на археологически находки (тези факти се доказвали от показанията на свидетелите Н. и А.). Археологическото наблюдение е могло да бъде осъществявано само ако се извършват СМР, които да предхождат археологическото проучване, при което СМР следва да бъдат спрени. Поради тези обстоятелства въззивният съд е приел за неоснователен правният довод на възложителя, че за периодите, през които е било нужно спиране на работите поради необходимостта от археологически дейности, срокът е бил спрян с подписаните актове обр. 10. От заповед на министъра на културата № РД 09-885/26.09.2018 г. се установявало, че едва след нейното издаване участъците, попадащи в археологическия резерват, са били освободени за полагане на кабели при спазване на дадените препоръки. А уговореният между страните срок за изпълнение е бил изтекъл още преди второто спиране 5 на СМР с акт. обр. № 10, поради което въззивният съд е заключил, че забавата има връзка с липсата на съгласуване на проекта с Министерство на културата.

От друга страна, апелативният съд е приел за установено, че са възникнали и други обстоятелства, които са причинили забавяне на изпълнението – и те били вследствие на действия на кредитора, поради което не могат да се вменят във вина на изпълнителя. В хода на строителството е било наложително да се промени трасето, като се вземат нови проектни решения, свързани с констатирани на място несъответствия - с отбелязаното на проектите и действителната ситуация на място. Именно от приложените протоколи от работни срещи между страните се изяснявал правнорелевантният факт, че страните по договора са констатирали необходимост от даване на нови проектни решения за изпълнение на проекта – следвало е те да бъдат изпълнени от проектанта, но очевидно тази дейност не е била осъществена, след като след изтичането на определените в протоколите срокове се е налагало отново да бъдат давани нови срокове за извършване на същите задачи. От показанията на свидетеля Петров ръководител на местното поделение на възложителя, се изяснявало, че решаването на проектния проблем за преминаване на кабела покрай Митрополията е съвпаднало с работата на служителите на музея. Тъй като осигуряването на проект, който е годен за изпълнение, е било задължение на възложителя, то констатираната необходимост от преработката му, макар и за малки участъци, било неразривно свързана с възможността изпълнителят да осъществи своите задължения. Този фактически извод се подкрепял и от заключението на тройната СТЕ, съгласно което са открити съответните проектни решения едва след като на практика проектът е бил завършен.