Решение № 12348 от 24.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12348 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110137339 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, уточнена с молба от 27.08.2024 г., с която са предявени срещу ответника С. В. Ш. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането й да заплати на ищеца суми както следва: 1068.93 лева – цена на потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София , ****, ID № 196709, аб. № 98519 за периода от м.05.2020 г. - м.04.2022 г., 270.98 лв. мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от 15.09.2021 г. – 05.06.2024 г., 2.84 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода м.01.05.2021 г. - м.30.04.2022 г., 8.17 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. – 05.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на завеждане на исковата молба /20.06.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и Н. М.

Ш. /наследодател на ответника/ е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното от Н. Ш. право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителя на топлинна енергия.

Сочи, че с оглед настъпилата смърт на потребителя на топлинна енергия, задълженията за потребена топлинна енергия, като част от пасива на 1 наследството, са преминали в патримониума на ответника С. Ш., явяваща се наследник по закон на починалия клиент на топлинна енергия.

С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати гореописаните задължения. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. В. Ш., чрез назначения от съда особен представител адв. С. Я., подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да притежава качеството на „потребител“ на топлинна енергия, както и реалната доставка на енергия в претендираното количество и годността на измервателните уреди в имота. Сочи /съобразно уточнението, направено в проведеното по делото съдебно заседание/, че не оспорва приемането на наследството, но твърди, че по делото не са представени доказателства от ищеца в тази насока. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД подава становище с доводи за основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия, тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с наследодателя на ответника, възникнало на соченото правно основание и съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в качеството му на наследник на задълженията, е възникнало задължение за плащане на стойността на енергията в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Установява се от представения по делото нотариален акт от 20.03.1974 г. за собственост на апартамент по чл. 55-г ЗПИНМ, че М.В.Ш. и П.С. Ш. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот /видно от удостоверение за идентичност от ГИС-София – л.18/ чрез покупка от Софийски градски народен съвет. Не е спорно, а и се установява по делото от представените удостоверения за наследници /л. 48 и л. 56/, че П. Ш. е починала на 25.01.2016 г., като е оставила за свои наследници преживелия си съпруг М.Ш. и дъщеря си Н. Ш., както и че М.Ш. е починал на 24.02.2020 г. и 2 е оставил за свой единствен наследник дъщеря си Н. Ш..

С оглед на това, при липса на данни за последващи разпореждания с имота, съдът намира, че по делото се установява, че в рамките на исковия период /м.05.2020 г. до м.04.2022 г./ собственик на процесния недвижим имот – в резултат на настъпилото наследствено правоприемство, респективно – клиент и потребител на доставяната в него топлинна енергия, се явява Н. Ш..

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, Н. Ш. - като собственик на топлоснабдения имот, е била обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същата дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява клиентът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Установява се на следващо място, че Н. Ш. е починала на 02.04.2024 г., като видно от представеното по делото удостоверение за наследници, е оставила за единствен наследник по закон, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.

4 ЗН, своята леля по бащина линия – С. В. Ш. /ответник по предявения иск/, която като наследник от IV-ти ред, 3-та степен, изключва по-далечните по степен роднини в същия ред.

Установява се от представената по делото справка в специалната книга по л. 49 ЗН, водена от СРС, че не е налице вписан отказ от страна на С. Ш. по отношение на наследството, оставено от Н. Ш..

Предвид изложеното, съдът намира, че в качеството си на универсален правоприемник на починалия клиент на топлинна енергия, С. Ш. е придобила, освен актива на наследството, така и неговите пасиви, включващи и процесните задължения за потребена в имота топлинна енергия.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, 3 подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период.

Съгласно експертизата, както и видно от приетите писмени доказателства, потребената в имота топлинна енергия възлиза на сумата от 1099.16 лева. – т.е. повече от претендираните 1068.93 лева, поради което предявеният иск се явява доказан по основание и размер.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява с помощта на изготвената СТЕ, че за исковия период цената за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 2.84 лв., поради което и този иск се явява изцяло основателен.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която съдът намира следното:

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

С оглед на това, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20.06.2024 г., погасени по давност са всички 4 вземания на ищеца, падежирали 3 години преди нейното подаване /20.06.2021 г./ – т.е. тези за периода от 05.2020 г. до м.04.2021 г. вкл.

Предвид горното, направеното възражение за явява частично основателно.

За останалата част от исковия период – м.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 684.81 лева /съгласно заключението по приетата СТЕ за количеството и стойността на реално потребената топлинна енергия в сочения период/ – искът се явява непогасен по давност и подлежи на уважаване като основателен.

За горницата над тази сума до претендираните 1068.93 лева и за периода от м. 05.2020 г. до м.04.2021 г. вкл. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

По отношение на възражението за погасяване по давност на претенцията за дялово разпределение, същото се явява неоснователно по изложените по-горе съображения, доколкото най-ранно претендирания от ищеца период е този за м.05.2021 г.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за потребена топлинна енергия:

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.