Решение № 1861 от 30.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1861 гр. Пловдив, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330205117 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 641505-F638789/ 15.06.2022 г, издадено от Директор на дирекция "Контрол" в ТД на НАП Пловдив, с което на Х. Ж. Х. е наложена глоба в размер на 956.67 лв. на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че:

- деянието било несъставомерно, доколкото част от доходите, с които приходната администрация приела, че се преминава прага над 50 000 лева е получаван от жалбоподателката от името и за сметка на нейните деца;

- в условията на евентуалност приложение следвало да намери чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (съобразно приложимия 14-дневен срок за обжалване след измененията в ЗАНН), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение извършено при следните фактически параметри:

Данъчнозадълженото по ЗДДС лице Х. Ж. Х., с ЕГН **********, не е начислило ДДС в размер на 956,67лв. по облагаеми доставки на обща стойност 5740,00лв., извършени за данъчен период 01.04.2021г. - 30.04.2021г., през който лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.

В хода на възложената със ЗВР № Р-16001621005743-020-001 от 13.10.2021г., ревизия се установи, че на Х. Ж. Х. е извършена проверка за установяване факти и обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС от органите по приходите към ТД на НАП Пловдив. Проверката е приключила с Протокол №1600034322/17.09.2021г.

В хода на извършената проверка за периода от м.10.2018г. до м.08.2021г., съгласно изготвена справка от органите по приходите е установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50000 лв. (54983,87лв.) към 30.04.2019г.

Облагаемият оборот е формиран от дейността отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на Х. Ж. Х.. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. През целия проверяван период и до 31.08.2021г. Х. Ж. Х. поддържа оборот над 50 000лв., включително и към датата на извършената проверка- 17.09.2021г.

Предвид това е изготвен акт за регистрация по ЗДДС от 17.09.2021г., връчен на задълженото лице на 29.09.2021 г. Актът за регистрация е 2 обжалван и потвърден с решение №622/02.12.2021г. на Дирекция ОДОП гр.Пловдив.

С уведомително писмо лицето е уведомено, че първият данъчен период по ЗДДС изтича на 30.09.2021г. За периода от датата, от която ЗЛ е следвало да начислява ДДС до датата, предхождаща датата на регистрация по ЗДДС, следва да се начисли ДДС за извършените облагаеми доставки на основание разпоредбите на чл.102, ал.З от ЗДДС: „За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.“

За периода 01.04.2021г. - 30.04.2021г. реализирания оборот от Х. Ж. Х. е в размер на 5740,00лв., формиран от дейността на ревизираното лице отдаване под наем на недвижимо имущество. Съгласно чл.25, ал.4 от ЗДДС, при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал. 2 от закона, всеки период , за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

Извършени са плащания по договори за наем:

- Договор от 05.10.2016г. сключен между Х. Ж. Х., като Наемодател и „***** 2010" ЕООД, ЕИК *******, като Наемател. Наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот в с.Ягодово, ул. „Лангица“ №3. Имота ще се ползва за дом за стари хора. Договорен е за месечен наем в размер на 4500,00лв. С Анекс от 05.01.2021г. е договорен месечен наем в размер на 3500,00лв.;

- Договор от 01.09.2018г. сключен между Х. Ж. Х., като Наемодател и „Дом за стари хора Свети Димитър 2017 ЕООД, ЕИК *******, като Наемател.

Наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот в с.Калековец. Имотът ще се ползва за дом за стари хора.

Договорен е месечен наем в размер на 3500,00лв.

3

През м.04.2021г. плащанията от наемателите по горните два договора са извършени по банков път по сметките на Х. Ж. Х. в Банка ДСК АД.

Ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 956,67лв. за извършените от него облагаеми доставки за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2021г., като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС издаде данъчен документ - фактура за получените наемни плащания и да отрази този документ в дневника за продажби и справкатадекларация за месец 04.2021г., на основание чл. 125 от ЗДДС. Справкатадекларация и дневника за продажби е следвало да се подадат в ТД на НАП Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.05.2021г. (включително). Нарушението е извършено на 15.05.2021 г. в гр. Пловдив.

Посочената фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание потвърди констатациите в АУАН.

Показанията на актосъставителя се кредитират изцяло от съда, доколкото кореспондират с приложените по делото писмени доказателства – протокол № 1600034322/17.09.2021г. и представени от самия жалбоподател писмени доказателства.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

При тези коректно установени факти, правилно е приложен и материалния закон, като е счетено, че жалбоподателят дължи данък за минал период, на основание чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС, вр. чл. 86, ал.1 и 2 ЗДДС, вр. чл.

113 ЗДДС.

Приложена е и вярната санкционна норма на чл.180, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, като е спазен предвидения от законодателя механизъм за начисляване на санкцията.

Доводите в жалбата са изцяло неоснователни, доколкото твърденията:

-за привидност на извършваните от жалбоподателката сделки с оглед влошените семейни отношения, при положение, че тази привидност не е установена с влязъл в сила акт на гражданския съд по реда на чл. 26, ал.2 ЗЗД;

-че действията по управление с част от имуществото на 4 жалбоподателката се извършвало всъщност от името и за сметка на малолетните й деца, при положение че процесните имоти реално са част от патримониума на жалбоподателката и доходите от отдаване под наем на тези имоти реално са постъпвали в същия този патримониум са изцяло ирелевантни към предмета на доказване.

До доказване на привидността и действителните фактически отношения между страните с влязъл в сила акт на гражданския съд, цялото недвижимо имущество, което е на името на жалбоподателката и е вписано по този начин в имотния регистър се счита за нейно за данъчни цели, респективно доходите, придобивани от отдаване под наем на тези имоти се отчита при формиране на облагаемия й оборот.

Въпреки това, обаче са налице три самостоятелни основания за отмяна на НП, открити при извършен от съда служебен контрол.

ОТНОСНО СЪСТАВЯНЕТО НА АУАН В УСЛОВИЯТА НА ЧЛ.

40, АЛ.2 ЗАНН

На първо място АУАН се явява издаден при флагрантно нарушение на чл. 40, ал.2 ЗАНН- - АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това.

Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидена възможност за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези:

1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;

2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

Във всички случаи съставянето на АУАН, без надлежен опит за осигуряване личното присъствие на нарушителя още при съставянето му съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП.

Така Решение № 720 от 09.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 72 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 747 от 12.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 334 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – 5

Пловдив, Решение № 333 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3028 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 923 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 526 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 914 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 232 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 827 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 448 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 932 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 600 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 930 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 517 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д.

№ 978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив и много други.

Това е така, доколкото липсата на покана или ненадлежно връчената покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство.

Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен (предявен) на нарушителя, доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването (предявяването) на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя.

Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си.

Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН . Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели.

Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя 6 началото на административно наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че последващите действия са извършени надлежно.