Решение № 221 от 23.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Пазарджик, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500649 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение №979/24.07.2024 г., постановено по гр.д.№446/2024 г. по описа на РС – Пазарджик е осъден Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ул.„*****“ №** да заплати на Г. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ул.„*****“ №*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.****, ул.„****“ №** сумата в размер на 136,19 лева, представляваща част от платените от ищцата в качеството й на солидарен длъжник суми за погасяване на задължение по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице

№376/0189/21748005, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда – 02.02.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за сумата над 136,19 лева до претендираната от 2 702,71 лева, като неоснователна.

Осъден е Й. Б. П. да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Г.

Г. Н. сумата в размер на 46,55 лева, сторени разноски, съразмерно на 1 уважената част от исковата претенция.

Осъдена е Г. Г. Н. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Й.

Б. П. сумата в размер на 1120,53 лева, сторени разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

В законният срок решението в неговата отхвърлителна част се обжалва с въззивна жалба от Г. Н. чрез адв.Ш., твърдение, че е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, които обобщено се свеждат до твърдението, че изплатената от ответника преди прекратяване на брака част от общия дълг, следва да се счита за погасена с общи средства.

Искането е решението в обжалваната част да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск.

В срокът по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Й.

Б. П. чрез адв.А. П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения във връзка с наведените в жалбата доводи. Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката Г. Н., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.Ш., която поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по жалбата.

В съдебно заседание, ответната страна Й. Б. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.А. П., която поддържа отговора на въззивната жалба.

Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част и събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в съвкупност, намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД вр. чл.32, ал.2 СК.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, 2 подадена от е от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. Фактическата обстановка е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон.

Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са подробни и изчерпателни и в съответствие със закона и не следва да ги преповтаря във вида, в който са изложени. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.

Неоснователни са въведените с въззивната жалба възражения, на които правилен отговор е даден в първоинстанционното решение и са изложени подробни доводи, към които няма какво да се добави.

Неоснователни са възраженията, че изплатената от ответника преди прекратяване на брака част от общия дълг, следва да се счита за погасена с общи средства.

По делото е установено безспорно, че съпрузите са били в режим на общност по смисъла на СК в периода от сключване на гражданския брак на 17.05.2008 г. до 08.12.2017 г., когато имуществените отношения са променени в режим на разделност по смисъла на чл.33 СК.

Не е спорно, че по време на брака ответникът в качеството си на кредитополучател, а ищцата в качеството на солидарен длъжник са сключили договор за банков потребителски кредит на физически лице №376/0189/21748005 от 12.06.2013 г. за сумата в размер на 3 200 евро, която сума съобразно твърденията на страните е вложена за семейни нужди – рефинансиране на друг кредит, изплащане на лизинг и 3 ремонт на жилище.

Не е спорно и че ищцата е заплатила сумата в общ размер на 5 405,42 лева за погасяване на задълженията по кредита.

Безспорно е установено, че за периода от 13.06.2013 г. до 04.12.2017 г. погасителните вноски по процесния кредит са заплащани от ответника Й. П.. От 13.06.2013 г. до 18.11.2016 г. кредитът е изплащан със средства от работна му заплата, които са изключени от съпружеската имуществена общност, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 СК, а след това със средства, които е получавал от обезщетения.

Правилно е констатирано, че жалбоподателката е заплатила единствено с 272,37 лв. повече от солидарно поетото задължение, поради което и ответника е осъден да й заплати половината от тази сума.

Пред въззивната инстанция не са представени доказателства съобразно разпоредбата на чл.266 ГПК, които да мотивират различен извод от този на първоинстанционния съд, поради което въззивната жалба следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски. Съдът, като взе предвид направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, приема, че с оглед характера на делото, цената на иска и степента на положен труд, претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 550 лв.

Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА №979/24.07.2024 г., постановено по гр.д.

№446/2024 г. по описа на РС – Пазарджик, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Г. Г. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Б. П., 4

ЕГН ********** сумата в размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5