Решение № 1539 от 15.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1539 гр. Варна, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100501743 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 288963/31.05.2021г. на К. С. Р.

ЕГН ********** срещу Решение № 261616 от 14.05.2021г. на ВРС, 18 състав, с което СЪДА Е ОТХВРЪЛИЛ предявения от въззивника срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" с aдрес: гр. София, I, ул. „ Ген. Столетов" № 21 иск с правно основание чл.71 ал.1 вр. чл. 74 ал. 1 от ЗЗДискриминацията във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2500 лв., съставляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени негативни емоции и страдания, изразяващи се в затрудняване на срещи с близки, приятели, адвокати, чувство на незащитеност, малоценност, безнадеждност, пренебрежение, накърнено човешко достойнство и породените следствие на това безсъние и липса на доверие в институциите, причинени от проявеното от длъжностни лица при ответника през периода 22.08.2017г. до 07.05.2019г. /дата на превеждане в затвора-Бургас/ неравностойно третиране спрямо други лишени от свобода - М.Ж., П.А. и Г.Ц., изразяващо се в предприемане на мерки по преместване в друго пенитенциарно заведение и промяна на режима на изтърпяване на наказанието във връзка с групово сбиване на 22.08.2017г., като дискриминацията е осъществена с оглед лично положение, имуществено състояние и етнически произход на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба – 09.07.2020г. до окончателното й изплащане. му

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен. Твърди се, че при 1 постановяване на съдебния акт съда не е обсъдил в цялост и задълбочено всички събрани по делото доказателства. Твърди, че от същите по делото е установено наличието на дискриминация по смисъла на закона.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който жалбата се оспорва и се претендира същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, като правилно и обосновано да бъде потвърдено. Излагат се аргументи идентични от отговора на исковата молба.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и иска му да бъде уважен.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно призован не изпраща представител, с писмена молба поддържа писмения отговор на въззивната жалба, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на юристконсулско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

При разглеждане на правния спор,следва да се има предвид, че при защитата си ищецът не е длъжен да предяви всички искове по чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗЗДискр, а има възможност да заяви само осъдителен диспозитив, каквато е настоящата хипотеза. В този случай районния съд е компетентен да установи извършено ли е твърдяното нарушение преюдициално щом ищецът не е поискал установяването му от Комисията за защита от дискриминация и да се произнесе по искането за присъждане на обезщетение. /така Определение № 20 от 12.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 7/2019 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Б.Д./.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от въззивника иск с правно осн. чл. 71, ал. 1, вр.чл. 74 ал.1 от ЗЗДискр във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2500 лв., съставляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени негативни емоции и страдания, изразяващи се в затрудняване на срещи с близки, приятели, адвокати, чувство на незащитеност, малоценност, безнадеждност, пренебрежение, накърнено човешко достойнство и породените следствие на това безсъние и липса на доверие в институциите, причинени от проявеното от длъжностни лица при ответника през периода 22.08.2017г. до 07.05.2019г. /дата на превеждане в затвора-Бургас/ неравностойно третиране спрямо други лишени от свобода - М.Ж., П.А. и Г.Ц., изразяващо се в предприемане на мерки по преместване в друго пенитенциарно заведение и промяна на режима на изтърпяване на 2 наказанието във връзка с групово сбиване на 22.08.2017г., като дискриминацията е осъществена с оглед лично положение, имуществено състояние и етнически произход на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба – 09.07.2020г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът К.Р. твърди, че изтърпява в зоната за повишена сигурност в Затвора – Варна наказание „доживотен затвор“.

Със Заповед № Л-970/23.02.2018г. на Гл. Дииректор на ГД" ИН" по предложение на Началника на затвора-гр. Варна било разпоредено изтърпяването на наказанието му да продължи в затвора-Белене. В последствие заповедта на Главния Директор на ГД „ИН" София е изменена със Заповед № Л-3606/15.08.2018г. на Главен Директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", с която е разпоредено да бъде преведен от затвора гр.Варна в затвора гр.Бургас за доизтърпяване на наложеното му наказание. Като основание за преместването било посочено психологическа несъвместимост на ищеца с други лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в същата група и по-конкретно следствие на „групово сбиване", състояло се на 22.08.2017г. Твърди, че той не е инициаторът на този инцидент, а е жертва на покушение в спалното си помещение от друг лишен от свобода Г.Ц., който го нападнал без видима причина със самоделно направен нож от ножица. По същото време пред вратата на спалното му помещение видял легнал на земята друг лишен от свобода- М.Ж., а П.А. му нанасял побой.За участието в сбиването, на Г.Ц. и М.Ж. било наложено наказание лишаване от провеждане на свиждане и хранителни пратки за срок от два месеца, а на П.А. и на него наказание лишаване от провеждане на свиждане и хранителни пратки за срок от три месеца.Твърди, че от всичките четирима участници в инцидента единствено спрямо него са предприети мерки по преместване в друго пенитенциарно заведение и спрямо него са приложени мерки по предварително изпълнение на това преместване.Твърди дискриминационно отношение по признаци: лично положение – с оглед подаване на жалби срещу актове на администрацията на затвора,произход –само той е от ромски етнически произход, докато останалите участници в сбиването са с български произход,имуществено състояние – твърди, че само той през процесния период не е разполагал със финансови средства, нито с доходи, от които да се издържа. Останалите лица, участници в сбиването са със значително по-добро финансово положение и разполагат с близки, които да им осигуряват значителни финансови средства, хранителни пратки, дрехи, обувки.

Твърди, че още на 22.08.2018г. бил преведен в затвора-гр. Бургас, въпреки обжалване на заповедта. През целият му престой там не разполагал с всичките си вещи, което затруднявало бита му. Не можел да осъществява полагаемите му се по график свиждания с близки и роднини, тъй като за тях било невъзможно да осъществят пътуване през този период до гр. Бургас,което изключително много го притеснявало и потискало. Чувствал се съвсем сам, безпомощен и онеправдан. Накърнено било достойнството му. Загубил всякакво доверие в институцията, след като именно ГД" ИН"-София не спазва законите и правовия ред. Изпаднал в отчаяние, обзело го чувство за малоценност. През този период поради престоя му в затвора-гр. Бургас била затруднена защитата му по оспорване законосъобразността и целесъобразността на заповедта. Не можал да осъществи контакт с процесуалния си представител, да ангажира свидетели в подкрепа на доводите му за незаконосъобразност. Част от документацията му се намирала все още на територията на затвора-гр. Варна. Твърди, че горепосочените вреди са следствие на осъществената дискриминация по посочените признаци, осъществена чрез издаване на горепосочените заповеди от длъжностни лица при ответника,поради което претендира обезщетение в посочения размер.

В срока по чл. 131 ГПК, ответника Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, 3 гр. София, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Излага се, че не е налице дискриминация по отношение на ищеца различно, при това по-неблагоприятно третиране на дискриминирания субект, както и че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците очертани в чл. 4 ЗЗДискр., като и не е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Твърди,чедействията на служителите на ответника обезпечават законово регламентираните права на ищеца. Преместването на К.Р. в Затвора - Бургас е мотивирано от поведението на същия по време на целия му престой в Затвора - Варна: от настаняването си в Затвора - Варна лишеният от свобода периодично е влизал в пререкания и конфликти с други лишени от свобода. Предвид създалата се ескалация на напрежение Р. е превеждан в затвора Плевен през 2004 г., като през 2005 г. режимът му е заменен от специален на усилено строг, но положително насочените му прояви са нетрайни, наказван е многократно.

През 2007 г. отново е преведен в затвора Варна, като от 2009 г. е поставен на „строг" режим.

Със заповед от 20.04.2018 г. режимът е заменен със следващия по-тежък в рамките на определения от съда първоначален режим от „строг" на „специален". За периода от 2007 г. до 2018 г. К.Р. поддържа негативна тенденция в поведението си и в отношенията му със служителите на затворническата администрация, изразяващи се в опити за непрестанно дискредитиране на служителите. Позитивните промени в поведенческия план са нетрайни и епизодични.Тенденцията на конфликтни взаимоотношения с част от лишените от свобода в зоната с повишена сигурност се запазва. В резултат на възникналото групово сбиване на 22.08.2017 г., в което инициатор и участник е Р., обстановката в групата е станала напрегната. Отчитайки спецификата на лицата с доживотни присъди, криминалния профил на настанените в групата, характеровите им особености, сериозните опасения, свързани с индикирането на реална опасност, застрашаваща живота и здравето, както на лишените от свобода, така и на служителите в затвора, К.Р. е преместен за доизтърпяване на наложеното му наказание в Затвора - Бургас. Р. е завел иск против администрацията на ОЗ-Варна, за причинени му неимуществени вреди от инцидента на 22.08.2017г., по който е образувано адм. дело № 1309/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, XXXIII състав, приключило с влязло в сила Решение № 44/15.01.2019 г. и потвърдено от Тричленен състав на Административен съд - Варна с Решение № 1022/23.07.2020 г., с което исковете са отхвърлени.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.