Решение № 1135 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100512226 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 16734 от 12.09.2025 г. по гр.д. № 2728/2025 г. по описа на СРС, 79 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Областна администрация на област София, ЕИК 831912591, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5232,05 лева - незаплатена стойност за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2022 г. - 30.04.2023 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абонатен № 373683, представляващ половината от втори етаж с площ от 173 кв. м, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.08.2024 г., до окончателното плащане; 873,81 лева - мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода 31.12.2022 г. - 20.08.2024 г.; 23,10 лева - стойност на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. - 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.08.2024 г., до окончателното плащане; 5,61 лева - законна лихва върху задължението за цена за услугата дялово разпределение, начислена за периода 01.07.2022 г. - 20.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52572/2024 г. по описа на СРС, 143 състав.

1

Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД заявява оплаквания срещу постановеното решение, че е неправилно и необосновано. Поддържа, че при постановяването му съдът неправилно е приел, че ангажиран за потребената в имота за исковия период топлоенергия е третото лице „Национален център за социална рехабилитация“, ЕИК 831368467 като негов ползвател. В случая действително е установено, че ответникът Областна администрация на област София е предоставил безвъзмездно правото на ползване върху имота на „Национален център за социална рехабилитация“ със срок до 2011 г. /период преди исковия/. Освен това съобразно дадените разяснения с ТР № 2/17.05.2018 г. на ВКС това трето лице би било ангажирано за заплащане на ползваната в имота ТЕ само при сключен договор с топлопреносното предприятие, какъвто не е настоящия случай. Тъй като претенцията на ищеца се основава на извъндоговорно основание, то изясняването на обстоятелството кой е фактическия ползвател на имота е без значение. Отговорността за заплащане на стойността на потребената в имота ТЕ следва да бъде понесена от собственика на имота – ответник в производството, тъй като той е спестил разходите за заплащането й. Като е приел обратни на посочените правни изводи, съдът е постановил неправилно решение несъобразено с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете уважени в цялост. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - Областна администрация на област София, счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Поддържа, че в производството е установено, че фактически ползвател за исковия период е бил „Национален център за социална рехабилитация“, поради което същият е спестил разходи във връзка със заплащане на потребената в имота ТЕ и следва да понесе отговорността за това. Налице е обогатяване на ползвателя за сметка на доставчика на ТЕ- ищец в производството. Поддържа, че в случая ищецът не е доказал и реална доставка на ТЕ в имота, чиято стойност да възлиза на исковата сума.

Намира за правилни изводите на съда, че при търсене на сумата на извъндоговорно основание, както в случая, правилата на Наредбата за топлоснабдяване са неприложими. Претендира разноски.

Подпомагащата страна на ищеца становище по подадената въззивна жалба.

- „Далсия Елвеко“ ЕООД не изразява

Подпомагащата страна на ответника - „Национален център за социална рехабилитация“, ЕИК 831368467, не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Областна администрация на Област София, с която са предявени искове по чл.

422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5232,05 лева незаплатена стойност за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2022 г. 30.04.2023 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абонатен № 373683, представляващ половината от втори етаж с площ от 173 кв. м, с която ответникът, като собственик на имота се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.08.2024 г., до окончателното плащане;

873,81 лева - мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода 31.12.2022 г. - 20.08.2024 г.; 23,10 лева - стойност на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. - 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.08.2024 г., до окончателното плащане; 5,61 лева законна лихва върху задължението за цена за услугата дялово разпределение, начислена за периода 01.07.2022 г. - 20.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 52572/2024 г. по описа на СРС, 143 състав.

За да постанови решението, Софийски районен съд е приел, че собственика на топлоснабдения имот – ответник в производството не се е обогатил със сумите за сметка на ищеца- доставчик на ТЕ потребена в имота за исковия период, тъй като ползвател на имота за този период е трето лице – подпомагащата страна в процеса „Национален център за социална рехабилитация“ комуто е било предоставено безвъзмездно право на ползване от страна на ответника. Освен това е приел, че в производството не е доказана реална доставка на услугата и нейното количество, за да бъдат уважени претенциите за посоченото извъндоговорно основание. За обосноваване на последния посочен извод, съдът е счел за неприложими в този случай /при липса на сключен договор/ правилата на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за 3 топлоснабдяването.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е правилно.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответника се е обогатил. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

В производството не е спорно и се установява, че "Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него. В случая обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Страните не спорят и се установява от представените пред първата инстанция доказателства, че процесният имот е бил топлофициран и сградата-етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Установява се и страните не спорят, че за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесния имот е бил сключен договор между третото лице- помагач и етажната собственост, както и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице-помагач.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. С дадените разяснения с ТР №2/ 2017 г. на ВКС - ОСГК, т.1 е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.

1 ЗЕ- собственик и носител на вещно право на ползване - ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Нормата на чл.149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо 4 водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия.

В случая е установено и страните не спорят, че страните не са били обвързани от писмен договор във връзка с доставката на ТЕ за небитови нужди за исковия период в описания имот находящ се в гр. ****, с абонатен № 373683, представляващ половината от втори етаж с площ от 173 кв. м.

С оглед това, съдът намира, че страните /главните/ не са били обвързани от облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за процесния имот. Същевременно, доколкото се касае за нежилищен обект, очевидно доставяната топлинна енергия няма как да е за битови нужди, респ. разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е неприложима. Ето защо и ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от ЗЕ не намират приложение. По делото не се твърди такъв договор да е сключван за исковия период, като предявеният иск е на основание настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника.

Между страните липсва спор и чрез представения акт за частна държавна собственост № 08049/24.08.2012 г. се установява, че процесният имот, представляващ половината от втория етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. ****, с площ от 173 кв.м., е частна държавна собственост. Както правилно е посочил СРС, областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл.19, ал. 3, т. 1 ЗА, се подпомага от областна администрация съгласно чл. 36 ЗА и чл. 57 ЗА, която на основание чл. 57, ал. 2 ЗА, е юридическо лице, което е процесуално легитимирано да отговаря по предявените искове.