Решение № 205 от 07.06.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. С., 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500173 по описа за 2024 година

С решение № 261 от 01.12.2023 год. по гр. дело № 1125/2022 год. Ихтиманският районен съд е признал за установено на основание чл. 422 от ГПК вземането на „Ц.К.Б.“ АД, гр. С. срещу А. И. М. от гр. К. за сумата 1162,80 лева, представляваща неразрешен овърдрафт по договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта;

302,82 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 01.09.2021 год. – 11.04.2021 год.; 10,98 лева – такса за месечно обслужване за периода от м. септември 2021 год. до м. януари 2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2022 год. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 300 лева разноски в заповедното и исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, който го обжалва изцяло с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди в исковата молба, че със запорно съобщение изх. № 6349/23.07.2021 год., получено в „ЦКБ“ АД на 30.07.2021 год. върху вземанията по банковата сметка на 1 ответника А. М. бил наложен запор от ЧСИ Наталия Дангова по изп. дело № 20217930400190 за негови задължения в размер на 750 лева, които е осъден да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД с решение по гр.д. № 740/2014 год. по описа на РС-Ихтиман. В изпълнение на наложения запор банковата сметка на ответника била блокирана до размера от 1162,80 лева, която сума е формирана от задължението на длъжника по цитираното дело и дължимите такси и разноски по изпълнението в размер на 307,50 лева и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 105,30 лева. На 30.07.2021 год. на ответника била връчена покана за доброволно изпълнение, като на същата дата ответникът бил уведомен от служител на банката за полученото запорно съобщение и за задължението на банката да извърши превод на дължимата сума в изпълнение на запора, която сума към този момент била налична по банковата сметка на длъжника. Последният дал съгласието си за превода, без да уведоми банката, че вече е изтеглил голяма част от авоара, наличен по сметката с посочен IBAN чрез АТМ устройство. Поради това, че операцията чрез АТМ устройство не е отразена в счетоводната система на банката към момента на превода, на 30.07.2021 год. от сметката на ответника към сметката на изпълнителния орган е излъчена сумата 1162,80 лева за погасяване на задължението му по наложения запор по изпълнителното дело, която сума е формирана от средства на банката, поради липса на достатъчно средства по сметката на клиента. Съгласно чл. 196 от Общите условия на ищеца във всички случаи титулярът е длъжен да осигури достатъчно средства по сметката, за да погаси всички трансакции, забавени поради спецификата на извършване на трансакциите, както и всички останали задължения. Размерът на задълженията на картодържателя е установен въз основа на записванията в счетоводните сметки на банката. В резултат на действията си ответникът се обогатил неоснователно, като е допуснал банката да погаси личния му дълг с чужди /на „ЦКБ“ АД/ средства, поради което негово задължение е да възстанови същите на банката, ведно със законната лихва и разноските.

В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения иск.

Твърди, че извършеният от банката превод по сметката на ЧСИ Дангова е в нарушение на закона. Оспорва и претенцията за заплащане на такси по разплащателната сметка и кредитна карта, тъй като след 31.07.2021 год. дебитната карта не е използвана. Твърди, че няма използван неразрешен овърдрафт по смисъла на Общите условия за откриване и обслужване на банкови платежни сметки и извършване на платежни операции. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Установява се по делото, че страните са били обвързани с договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта, сключен на 29.01.2019 год., като картодържателят дължи месечна такса в размер на 2,50 лв. за поддържане на сметка с дебитна карта и месечна такса в размер на 5 лева за поддържане на сметка, по която е наложен и процесния запор /раздел 1, чл. 2, т. 2 и раздел Х, чл. 2, т. 2 от Тарифата на „ЦКБ“ АД/. Съгласно чл. 6 от договора в случай, че размерът на трансакциите и дължимите лихви, такси и комисионни превиши размера на наличността по сметката, върху превишението се начислява мораторна лихва за забава за неразрешен овърдрафт в размер на 35%. Според чл. 11, б. „б“ от договора „неразрешен овърдрафт“ е неразрешеното надвишаване на преводите над остатъка по сметката, включително и при служебни преводи на банката. Предвидено е също така в чл. 196 от Общите условия към рамков договор за откриване и обслужване на банкови платежни сметки и извършване на платежни операции 2 на „ЦКБ“ АД, че във всички случаи титулярът или картодържателят е длъжен да осигури достатъчно средства по сметката, за да погаси всички трансакции, забавени поради спецификата на извършване на трансакциите, както и всички останали задължения.

На 30.07.2021 год. в ищцовата банка е получено запорно съобщение № 6349/23.07.2021 год., издадено от ЧСИ Н. Дангова по изпълнително дело № 20217930400190 във връзка със съществуващи задължения на А. М., като в изпълнение на наложения запор банката е блокирала банковата сметка на длъжника за сумата 1162,80 лева и е наредила служебен превод на сумата към сметката на съдебния изпълнител. Междувременно ответникът е изтеглил чрез четири операции сумата 1560 лева – три пъти по 400 лева и еднократно 360 лева от АТМ А56000050. На ответника са начислени месечни такси за поддържане на сметката от м. септември 2021 год. до м. януари 2022 год. в размер на 12,50 лева, видно от представеното по делото извлечение от сметката на длъжника.

Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза „ЦКБ“ АД е превела служебно сумата 1162,80 лева от сметката на ответника А. М. по сметката на ЧСИ Наталия Дангова в 16.50.09 часа на 30.07.2021 год. Начислена е и сумата 4 лева – такса за превод БИСЕРА. Извършените от страна на ответника дебитни операции са осчетоводени по сметката на 31.07.2021 год. в 04.12.55 часа и в 04.12.56 часа. Общата стойност на извършените операции, в които са включени и такси за теглене е 1561,20 лева. Според експертизата за периода 01.09.2021 год. – 01.04.2022 год. по сметката на ответника са начислени сумите 18,80 лева – такса за поддържане на сметка и 302,82 лева – лихва за забава за неразрешен овърдрафт. Прието е и допълнително заключение на вещото лице, според което наличността по сметката на ответника на 30.07.2021 год. е била 1595,52 лева. Същият е изтеглил чрез АТМ устройство сумата 1520 лева в периода от 11,12 часа до 11,50 часа на 30.07.2021 год. В 13,28 часа банката е начислила сумата 2,50 лева за дотаксуване на запорирана сметка. В 16,05 часа е начислена сумата 20 лева еднократна такса запор, а в 16,50 часа е нареден превода от 1162,80 лева на ЧСИ Дангова, както и таксата за превод в размер на 4 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното :

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал.

1, чл. 86 ЗЗД по силата на препращащата норма на чл. 288 от ТЗ.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се доказа съществуването на процесните вземания на банката на твърдяното договорно основание - неразрешен овърдрафт по договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта.

От приложения по делото договор е видно, че няма клауза, съгласно която между страните да е договорено ищецът да бъде кредитиран от банката под формата на овърдрафт. Съгласно т. 17 от договора банката може да формира служебно „неразрешен овърдрафт“ само за изискуеми вземания на банката. Когато се касае за вземания на трети лица по принудително изпълнение банката не може да формира служебно „неразрешен овърдрафт“, а дължи изпълнение до размера на наличните суми по сметката. Аргумент за това са и разпоредбите на чл. 63-64 от Общите условия за откриване и обслужване на банкови платежни сметки и извършване на платежни операции. В случая банка „ЦКБ“ АД в нарушение на сключения между страните договор и на правилата относно условията и реда за откриване на платежни 3 сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, и като не е положила дължимата грижа като търговец, който извършва банкови сделки по занятие, е извършила действия, с които неправилно е задължила сметката на ответника със сумите по запорното съобщение на ЧСИ Наталия Дангова. В нарушение на сключения между страните договор за разплащателна сметка ищецът е задължил сметката на ответника със сумата 1162,80 лева, представляваща извършен от банката служебен превод по сметка на съдебния изпълнител по изп. дело № 190/2021 год. на 30.07.2021 год. в 16:50:09 ч., към който момент паричната наличност по сметката е била 7,82 лева, видно от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. След извършване на служебния превод сметката на ответника е с отрицателно салдо – 1595,52 лева. Действията на банката са били неправомерни, тъй като при налагане на изпълнителен запор от съществено значение е запорираното вземане да се намира в патримониума на длъжника в момента на налагане на запора. След като сумата не е била налична към момента на налагане на запора, банката е била длъжна да уведоми съдебния изпълнител за това съгласно чл. 508, ал. 1 от ГПК, а не да формира дълг по сметката на ответника, вследствие на което и неправомерно да му начислява такси за овърдрафт. Съдът намира, че между страните няма сключен договор за овърдрафт, като ответникът не е давал съгласие да бъде кредитиран със средства на банката извън наличните му по разплащателната сметка средства за погасяване на негови задължения. За банката като трето лице липсва правен интерес да погасява чуждо задължение. Служебното нареждане на превода е станало в нарушение на договора, тъй като банката не е положила дължимата грижа да извърши проверка на наличността по сметката на ответника. Съгласно чл. 65, б. Б от Общите условия при проверка на наличността по сметката на клиента преди да бъде извършен превод, наличното салдо се намалява със сумата, която ще бъде преведена, както и с всички суми, които клиентът е наредил, включително с всички плащания от банковата карта, за да се прецени дали са налице достатъчно средства за изпълнение на нареждането. Следователно, преценката се извършва към датата на вальора, т.е. към момента на задължаване на сметката, а не към датата на осчетоводяване на платежната операция. Извършените чрез АТМ картови трансакции – тегления на пари в брой на 30.07.2021 год. от ответника са били одобрени от банката в съответствие с наличността по сметката и разрешените от банката лимити. В случай, че наличността по сметката на клиента към момента на трансакциите е била недостатъчна или суми по нея са били блокирани от наложен запор, същите е нямало да бъдат изпълнени чрез АТМ устройството. Тези трансакции не са били извършени от клиента в нарушение на договора. Съгласно т. 2 от договора и чл. 185 и чл. 187 от Общите условия ответникът в качеството на картодържател има право да извършва трансакции до размера на наличността по сметката. В случая ответникът не е извършил такива трансакции, с които да е надвишил наличността по сметката си в нарушение на договорните си задължения, като не са налице и възникнали задължения от негови трансакции, които да подлежат на заплащане. Тъй като в случая банката е формирала задължение по сметката на ответника, като го е кредитирала без негово съгласие, в нарушение на сключения между страните договор, предявеният иск се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен на предявеното договорно основание.