Определение № 11949 от 31.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11949 гр. София, 31.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100507410 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от Л. Ц. М. – длъжник по изп.д. №20218410407014 на ЧСИ Н.М.. В жалбата се поддържа, че същата е по повод съобщение на ЧСИ, с което длъжникът е уведомен, че срещу него е инициирано принудително изпълнение чрез налагане на запор по банкови сметки. С молба до ЧСИ длъжникът поискал да бъде прекратено делото поради конфликт на интереси, на която не е получил отговор от ЧСИ.

Излага, че е процесуален представител на г-н Х.Б.В. по гр. дело № 13652/2018г. на СРС, 111 ГО, 82 състав, в което г-н Венев е ищец срещу Райфайзенбанк (България) и ЧСИ Н.М., по което няма влязло в сила съдебно решение, и делото е на етап въззивно производство - ВГД № 20231100508871/2023г . на СГС, ГО, възз. IV-E състав. Счита, че в случая е налице очевиден конфликт на интереси, при което ЧСИ Митев се явява заинтересуван да упражнява ’’давление” чрез изпълнителските си действия по повод на водени срещу него дела, като не отговаря на молбата на длъжника, отказва да се самоострани и да прекрати изпълнителното дело, нито обявява обстоятелствата, поради които налага запор и реализира постъпления за сметка на длъжника, с което му причинява значителни вреди.

След дадени от съда указания, с молба от 19.07.2024г. жалбоподателят уточнява, че обжалваните действия на ЧСИ са посочени в цитираното от него съобщение изх.

№075068/13.12.2023г., с което ЧСИ налага запор върху банковите сметки на длъжника.

Същото е получено от него на 29.01.2024г. Същевременно в молбата се цитира текста на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, относим към обжалване отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.

С оглед така направеното уточнение, Софийски градски съд намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

С действащият ГПК е въведен принципът за ограничаване на възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, съобразно техния предмет и легитимираните субекти с право на жалба. В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника. Извън тях, длъжникът е легитимиран да обжалва и разпределението по реда на чл.463 от ГПК.

Предвид направеното от жалбоподателя уточнение, следва да се приеме, че жалбата е насочена от една страна срещу мълчаливия отказ на ЧСИ да спре/прекрати принудителното 1 изпълнение по молба на длъжника от 23.02.2022г., а от друга страна срещу насочването на принудителното изпълнение върху имущество на длъжника чрез налагането на запор по банковите му сметки в банка ДСК АД, съобщено на длъжника 29.01.2024г.

На първо място, съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре/прекрати принудителното изпълнение, но за да допустимо това обжалване е необходимо действието по постановяване на отказ да е реално извършено. Жалбата срещу неизвършено действие е безпредметна, като при обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК следва отказът да е постановен с изричен писмен акт на съдебния изпълнител. Т.нар. мълчалив отказ е непознат в гражданския процес, като в случая защитата срещу бездействията на съдебния изпълнител се осъществява по друг ред /в т.см. е налице трайно формирана съдебна практика, намерила израз например в Определение № 880 от 12.03.2019 г. по ч. гр. д. № 648/2019 г. на Апелативен съд - София, Определение № 382 от 17.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 443/2021 г. на Апелативен съд – Варна, Определение № 627 от 12.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 555/2024 г. на Апелативен съд – София и др./. Доколкото в конкретния случай се твърди, а и се установява от приложения препис на изпълнителното дело, че липсва постановен изричен акт на съдебния изпълнител по молбата на длъжника от 23.02.2022г. за спиране/прекратяване на принудителното изпълнение, а това обстоятелство се признава и от ЧСИ в приложените мотиви, жалбата в тази й част следва да се прецени като недопустима и да се остави без разглеждане.

На следващо място, съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК насочването на изпълнението може да се обжалва от длъжника единствено при твърдения за несеквестируемост. В настоящия случай такива твърдения не се поддържат, а изложените в жалбата доводи за наличие на конфликт на интереси са напълно неотносими към обжалваното действие по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и не могат да са основание за надлежно упражняване правото на жалба срещу посоченото изпълнително действие.

Ето защо, настоящият съдебен състав преценява жалбата като недопустима, поради което намира, че същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба на Л. Ц. М., по която е образувано ч.гр.д. №7410 по описа на СГС за 2024г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред САС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3