Решение № 22 от 13.01.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София , 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова

Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000502250 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 212 от 10.01.2020г., постановено по гр.дело № 13274/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 16 състав, ЗАД „Б. В.

Иншурънс Груп“ АД е осъдено, на основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД да плати на И. Х. И., на К. И. Х. и на Д. И. Х. по 100 000 лева, предявени като частични искове по 200 000 лева от всеки от ищците - застрахователни обезщетения за неимуществени вреди-душевни болки и страдания от смъртта Р. А. И., починала на 11.11.2011г. в резултат на ПТП от 26.09.2011г., на път I2, при километър 117+289, на разклона за кв. Макак, община Шумен, по вина на водача А- Х. И., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на л.а.„Рено Лагуна“ с рег. № *** към 26.09.2011г. е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 28.10.2013г. до окончателното им плащане; на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ЗАД „Б. В. И. груп“ АД е осъдено да плати на И. Х. И., на К. И. Х. и на Д. И. Х. разноски по делото в размер 800 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС държавна такса в размер 12 000 лева.

С определение от 04.03.2020г., постановено по гр.дело № 13274/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 16 състав, по реда на чл. 248 ГПК, е изменено решението № 212 от 10.01.2020г. в частта за разноските и ЗАД „Б.

В. И. груп“ АД е осъдено, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв да 1 плати на адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер 9036 лева с начислен ДДС.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от ЗАД „Б. В.

Иншурънс груп“ АД, чрез пълномощника гл. юрк. А. Б. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че е изтекла погасителната давност по отношение на главното вземане. Смята, че по делото не е установено по категоричен начин наличието на пряка причинноследствена връзка между процесното ПТП, получените вследствие на него от Р. И. травматични увреждания и настъпилата по-късно смърт. Твърди, че съдът е обсъдил единичната и тройната СМЕ, без да вземе предвид и обсъди изводите на повторната СМЕ, от чието заключение категорично се установява, че липсва причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт. Смята, че подобен извод може да бъде направен и въз основа на обясненията на експертите, изготвили тройната СМЕ, дадени в откритото съдебно заседание. Предвид това жалбоподателят иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. В случай, че съдът приеме исковете за основателни, моли размерът на обезщетенията да бъде съобразен с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчете датата, на която е настъпил деликта, обществено-икономическите условия в страната към този момент, както и съдебната практика за подобни случаи. Смята, че съдът неправилно е присъдил законната лихва върху обезщетенията, считано от 28.10.2013г. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемите ищци И. Х. И., К. И. Х. и Д. И. Х., чрез пълномощника адв. Н.Д., е постъпил бланкетен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от активно легитимирана страна, имаща право на въззивна жалба, против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от И. Х. И., К. И.

Х. и Д. И. Х., с която против ЗАД Б. В. И. Г. АД са предявени искове с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер по 100 000 лева на всеки от ищците, предявени като частични искове от общ размер по 200 000 лева на всеки, причинени от смъртта на Р. А. И., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 11.11.2011г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 26.09.2011г., на път I-2, при 2 километър 117+289, на разклона за кв. Макак, община Шумен, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ***, управляван от А- Х. И. и т.а„Мерцедес Актрос“ с рег. № *** с прикачено ремарке „Рекер ЛЛК“ с рег.

№ ***, управляван от В. М. Б., в резултат на което са причинени тежки телесни увреждания на пътувалата в л.а. Рено Лагуна, Р. А. И.. Сочи се, че вина за настъпването на ПТП има водачът на л.а. Рено Лагуна, който не е спрял на пътен знак „Б-2“ – „Стоп. Твърди се, че заради причинените при ПТП от 26.09.2011г. изключително тежки телесни увреждания, на 11.11.2011г. Р. А. И. е починала.

Ищците твърдят, че Р. И. е съпруга на първия ищец и майка на другите двама. Сочат, че смъртта й им причинила душевни болки и страданияпреживели посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня, често главоболие и тревожност. Твърдят, че преди процесния инцидент били жизнени и контактни, били задружно и сплотено семейство, а след смъртта на близката им родственица станали затворени и необщителни, избягвали срещи с близки и познати.

В исковата молба се твърди, че към 26.09.2011г. за л.а. Рено Лагуна имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради което искат да бъде осъден ответникът да плати на всеки един от тях по 100 000 лева, представляваща частичен иск от общо 200 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.11.2011г. до окончателното плащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът З. Б. В.

Иншурънс Груп АД оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, като сочи, че давността е започнала да тече от датата на застрахователното събитие. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, но оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача на л.а. Рено Лагуна. Смята, че липсва причинна връзка между настъпилите от ПТП травматични увреждания и смъртта на наследодателката на ищците.

Сочи, че претенциите са силно завишени по размер и не отговарят на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. И., като твърди, че по време на инцидента същата е била без поставен предпазен колан. Прави възражение за изтекла 3 годишна погасителна давност за вземането за законна лихва върху обезщетенията.

Въз основа на събраните по делото доказателства Софийският апелативен съд, 4 състав, намира от фактическа страна следното:

Пред въззивния съд страните не спорят, че на 26.09.2011г., около 14,38 часа, на кръстовището, образувано между път І-2, км 117+289 и път ІV – 70011 с. Престое – гр. Шумен, е настъпило ПТП между т.а. „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***, с прикачено ремарке „Рекер ЛКК с рег. № ***, управляван от В. М. Б. и л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ***, управляван от А- Х.

3

И., вследствие на което на пътувалата в л.а. Рено Лагуна, Р. И. са причинени телесни увреждания.

Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът също не са спорни пред САС. От представените писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествието от 26.11.2011г. и скици към него, както и от заключението на приетата в първоинстанционното производство САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Е. П., САС приема за установен следния механизъм на ПТП: на 26.09.2011г., около 14,38 часа, т.а„Мерцедес Актрос“ с прикачено ремарке „Рекер ЛКК“, управляван от В. М. Б. се движи с около 60 км/час по път І-2, в посока гр. Русе. В същото време по път ІV-70011, с посока от кв. Макак към гр. Шумен се движи л.а „Рено Лагуна“, управляван от А- Х.

И.. В района на кръстовището между път І-2, км 117+289 и път ІV – 70011 с.

Престое – гр. Шумен, при облачно време и ясна видимост, на сух и гладък асфалт, без наклон, водачът на л.а. Рено Лагуна навлиза в кръстовището, пресичайки го от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на товарния автомобил и въпреки наличието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не пропуска товарния автомобил и той го удря странично. Установено е, че ударът за л.а. Рено е бил страничен от ляво, вследствие на който автомобилът се преобръща и пада на таван в югозападната част на кръстовището. Вещото лице е обяснило, че причина за настъпването на ПТП е навлизането на л.а. Рено Лагуна в кръстовището, при наличието на пътен знак Б2 и навлизането му в опасната зона за спиране на товарния автомобил, който не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез спиране.

В първоинстанционното производство е приета многобройна медицинска документация, въз основа на която са изслушани и приети две единични СМЕ и една тройна СМЕ.

Според заключението на СМЕ от 08.06.2018г., изготвено от д-р Е. И.съдебен лекар, в предоставената медицинска документация за лечението на Р.

И. и съдебномедицинската експертиза от извършената аутопсията са налице данни за тежка черепно-мозъчна травма със счупване на лявата слепоочна кост и черепната основа (лявата пирамидна кост, счупване на мастоидните израстъци), субарахноидален и субдурален кръвоизлив, контузия на мозъка, квадрипареза по-силно изразена за долните крайници, кръвонасядане на меките черепни обвивки в лявата челно-теменно-слепоочна област на главата; гръдна травма с контузия на белите дробове двустранно; мезентериална тромбоза на тънките черва с инфарциране на същите; непроходимост на дебелото черво от сраствания в областта на матката и левия яйчник; бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест; респираторен дистрес синдром.

Посочено е, че в хода на лечението са установени данни за наличие на вторична инфекция на дихателните пътища с ацинетобактер баумании и данни за неуточнена контаминация на кръвта с метицилин-резистентен 4 стафилокок.

Д-р И. е установила, че на 26.09.2011г. Р. И. е приета в МБАЛ Шумен и е изписана на 09.11.2011г. с окончателна диагноза дифузна травма на главния мозък. Посочила е, че на 10.11.2011г. отново е приета в МБАЛ Шумен, като на 11.11.2011г. в 23,15 часа е починала. Вещото лице е обяснило, че като причина за смъртта на Р. И. е приет ендотоксичен и хиповолемичен шок в резултат на тотална мезентериална тромбоза, като специално е отразено, че мезентериалната артерия е проходима и не са отразени данни за болестни промени или травматични увреждания на съдовете (артерии и вени) на тънките и дебелото черво.

Посочено е, че след анализ на представената медицинска документация, при липсата на резултатите от извършеното хистологично изследване, може да се приеме, че водеща патология при Р. И. са травматичните увреждания тежка черепно-мозъчна и гръдна травма, наложили поставяне на пострадалата в медикаментозна кома и на апаратна вентилация, като към травматичните увреждания е насложена инфекция на белите дробове и е идентифициран причинителя. Обяснено е, че доказаният причинител ацинетобактер баумании обичайно циркулира в болничните заведения и се установява при болни, при които се провежда продължително интензивно лечение с апаратна вентилация, т.е. отнася се към т.нар. инфекции, придобити в болнични условия. Според д-р И. от приложените микробиологични изследвания не може да се направи извода, че при Р. И. проведеното антибиотично лечение е довело до излекуване от тази инфекция (не са налице негативни микробиологични изследвания). Посочила е, че като последица на черепномозъчната травма, след излизане от комата при пострадалата е бил налице неврологичен дефицит, определен като квадрипареза (нарушение на функцията и мускулната сила на горните и долните крайници) и това допълнително е довело до залежаване поради невъзможност пострадалата да движи крайниците си. Обяснила е, че по време на болничния престой не е отразено болната да е вертикализирана или поне да е изправяна до седеж в леглото.