Решение № 622 от 05.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100510415 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 11972/07.07.2023 г., постановено по гр.д. № 48633/2022 г. по описа на СРС, 171-ви състав на основание чл. 439, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на ответника „Топлофикация София” ЕАД, че ищецът В. П. Д. не му дължи следните вземания: сумата от 2298,59 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г., от които сумата от 2269,36 лв. главница за неплатена топлинна енергия и 29,23 лв. главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 06.02.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 194,70 лв. за периода 15.09.2015 г. – 27.01.2017 г., от които 190,10 лв. за неизплатена топлинна енергия и 4,60 лв. лихва за дялово разпределение, както и 99,87 лв. разноски по делото, а именно 49,87 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност.

С решението си, съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е възложил в тежест на ответника разноските в производството.

Срещу решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ответника „Топлофикация София” ЕАД. В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се в хода на образуваното изп. дело давността да е прекъсвана многократно, доколкото са предприемане регулярно изпълнителни действия, поради което оспорва извода на районния съд в обратния смисъл. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца В. П. Д., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Софийският районен съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, с който ищецът отрича вземането на ответника по издадения в негова полза изпълнителен лист от 23.03.2017 г. по гр.д. № 7350/2017 г. по описа на СРС, 67-ми състав въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение срещу ищеца В. Д., както следва: 2298,59 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г., от които сумата от 2269,36 лв. главница за неплатена топлинна енергия и 29,23 лв. главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 06.02.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 194,70 лв. за периода 15.09.2015 г. – 27.01.2017 г., от които 190,10 лв. за неизплатена топлинна енергия и 4,60 лв. лихва за дялово разпределение, както и 99,87 лв. разноски по делото, а именно 49,87 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Не е спорно между страните по делото, а и от приобщеното към делото изпълнително дело № 20177860401308 на ЧСИ М.М. се установява, че въз основа на изпълнителния лист с молба от 26.05.2017 г. е образувано изп. дело № 1308/2017 г., прекратено с постановление от 10.02.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК С молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнение и да предприеме изпълнителни действия за събиране на вземанията по изпълнителния титул.

Съдебният изпълнител е изпратил ПДИ до длъжника, връчена по реда на чл.

47 ГПК.

С молба от 13.06.2019 г. взискателят е поискал да се направи справка в НАП с оглед налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и да бъде насрочен опис на движими вещи собственост на длъжника.

На 02.08.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху наличните на името на длъжника банкови сметки, получено на 08.08.2019 г. С писмо от 09.08.2019 г. банката информира съдебният изпълнител, че е наложила запор, но сочи, че в същата няма авоари, а върху сметката има предходни наложени запори.

На 22.08.2019 г. на длъжника е връчена ПДИ чрез работодател, с която го информира и за наложения запор.

С молба от 10.02.2022 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която съдебният изпълнител е уважил и е постановил прекратяване на изпълнителното дело, разпореждайки да бъде вдигнат наложения запор.

Процесният изпълнителен лист е върнат на 15.03.2022 г. във връзка с подадена от взискателя молба на 08.03.2022 г.

Пред настоящата инстанция е прието като доказателство по делото 2 изпълнително дело № 20228560401008 на ЧСИ Б.Б., № 856 КЧСИ, допуснато на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Видно от материалите по същото изпълнителното производство е образувано по молба на „Топлофикация София” ЕАД за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист с молба от 01.06.2022г. В същата се съдържа искане за извършване на справка за наличието на банкови сметки, трудови договори за налагане на запор върху банкови сметки, респективно върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, като същевременно на основание чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ е възложено да проучи имущественото състоя на длъжника, да извършва справки, както и да определи начина на изпълнение.

На 08.07.2022 г. ЧСИ Б. изпраща запорни съобщения до „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД, получени на 10.07.2022г, респективно 11.07.2022 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Д., както за вземанията по процесния изпълнителен лист, така и за присъединените публични държавни вземания.

С писмо от 13.07.2022 г. „Юробанк България“ АД информира съдебният изпълнител, че е наложила запор, но сочи, че в същата няма авоари, като върху сметката има предходни наложени запори.

С писмо от 13.07.2022 г. „Банка ДСК“ АД информира съдебният изпълнител, че е наложила запор, но сочи, че върху сметката има предходни наложени запори.

На 08.07.2022 г. ЧСИ Б. изпраща уведомление до СДП – Пътна полиция за наложен запор върху л.а. Опел Зафира с рег. № СА ****, собственост на В. Д., наложен на 13.07.2022 г..

На 08.07.2022 г. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело, с което е информиран и за наложените обезпечителни мерки, получено от длъжника на 01.08.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

С постановеното решение, СРС е приел, че вземането на ответника по издадения изпълнителен лист е погасено по давност с изтичането на петгодишна давност, наред с това е счел, че след последното валидно изпълнително действие от 02.08.2019 г. за налагане запор на вземанията по банковите сметки на длъжника, не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността, поради което и изпълнителното дело е било прекратено. Поради това и искът по чл. 439 ГПК е уважен.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се 3 основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай ищецът В. Д. се позовава на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене и издаването на процесния изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело 20177860401308 на ЧСИ М.М., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Същият поддържа да е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК срок от последното валидно изпълнително действие и да е настъпила перемпция по изпълнителното производство, както и да е изтекъл давностния срок за вземането, т. е. позовава се на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.

Не се спори между страните, а и от данните по делото се установява, че процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основание на факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедна за изпълнение (в този смисъл № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., ВКС, IV г. о. , решение № 118/7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о. и др.).

Съдът приема, че в случая, доколкото по делото няма данни за влизане в сила на заповедта за изпълнение, то същата е влязла в сила най-късно на 23.03.2017 г. – датата, на която е издаден процесният изпълнителен лист, с оглед констатациите на съда, че към момента на издаването на листа заповедта за изпълнение от 13.02.2017 г. е влязла в сила и подлежи на изпълнение. От този момент, според изложените доводи е започнала да тече петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 23.03.2022 г., следователно към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело –26.05.2017 г., давността не е изтекла.

Спорът в производството е това дали след издаване на изпълнителния лист е изтекла необходимата давност, съответно дали същата е била прекъсната с валидно извършени действия по изпълнението, респективно настъпила ли е перемпция.

Конкретните доводи на въззивника са, че решаващият съд не е съобразил, че в хода на изпълнителното производство са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността за процесните вземания, че наложеният на 02.08.2019 г. запор е произвел своето действие, както и че не е отчетен срокът на обявеното извънредно положение по ЗМДИП през 2020 г.

Съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на 4 вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната със самото искане, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.