Решение № 37 от 19.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Бургас, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Росица Г. Дапчева като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20262100200184 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което е представено за признаване и изпълнение Решение BH-GS/03/256000168900/25 от 25.08.2025 г., влязло в сила на 13.09.2025 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава:

BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT GÜSSING, aдрес: Hauptstrafte 1, 7540, Güssing, Република Австрия, с което на *** гражданин А. А. А. с ЕГН: **********, родена на ******** г. с постоянен адрес в гр. Поморие, ул. *** № ***, е наложена финансова санкция в размер на 150.00 евро, на основание § 52 lit. a Z 10а Strafienverkehrsordnung 1960 - StVO 1960, BGBI.

Nr. 159/1960 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 52/2024 § 99 Abs. 2d StVO I960, BGBI. Nr.

159/1960 zuietzt geandert durch BGBI. I Nr. 90/2023 от австрийския Правилник за движение по пътищата.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за финансова санкция, постановено от несъдебния орган на Република Австрия, по отношение на *** гражданин А. А.. Допълва, че с оглед извършеното плащане съдът следва да приспадне сумата и да не изпраща решението за събиране от НАП.

Засегнатото лице А. А. се явява лично в съдебното заседание, като заявява, че вече е заплатила наложената глоба. Представя доказателства.

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Съгласно служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г., засегнатото лице А. А. А. с ЕГН: ********** е родена на ******** г. и е с постоянен адрес в гр. Поморие, ул. *** № ***, т.е. тя е с местоживеене на територията на Република България 1 по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 25.08.2025 г. спрямо А. е постановено Решение BH-GS/03/256000168900/25, влязло в сила на 13.09.2025 г. на несъдебен орган в издаващата държава – Bezirkshauptmannschaft – Güssing, Република Австрия, с което й е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 150.00 евро.

Санкцията е за деяние, осъществено на територията на издаващата държава Република Австрия, съставляващо административно нарушение с правна квалификация по § 52 tit.a Z,10а StVG 1960, § 99 Abs.2d StVO 1960 от австрийския Правилник за движение по пътищата.

От фактическа страна правонарушението се свежда до това, че на 10.07.2025 г., в 14:37 часа в Република Австрия, Nickelsdorf, А4, километър 64,386, в посока към Република Унгария, е установено управлението на МПС с рег. № *******, което при максимална разрешена скорост за движение от 60 км/ч. се е движело с превишение на скоростта от 34 км/ч (при приспаднат толеранс в полза на водача).

Производството по налагане на парична санкция е било писмено и съгласно изричното отбелязване в Удостоверението, лицето е било уведомено лично, според националния закон, на 29.08.2025 г. относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава.

Решението е постановено от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (правонарушение - административно нарушение) по нейния национален закон. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 13.09.2025 г.

За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да се приеме, че на санкционирания надлежно е била предоставена възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е зависело изцяло от неговата воля. В този смисъл и след като в удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с правото му на защита са били спазени, респективно не е налице основание за отказ от признаване и изпълнение.

Деянието, за което на А. е наложена финансова санкция, съгласно описаните в Удостоверението обективни и субективни параметри, според законодателството на издаващата държава съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС (нарушение на правилата за движение по пътищата), за което не се изисква двойна наказуемост като условие за признаване и изпълнение на решението.

В изпълняващата държава Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние, и липсват данни за такова решение, изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата държава по разглежданото удостоверение.

Не е налице никое от основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението. Видно от констатираното време на извършване на деянието и влизането в сила на решението, както и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде приложено 2 основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН. *** гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от 70 евро. Засегнатото лице е физическо лице, което е пълнолетно, според българското законодателство, и което носи наказателна и административно наказателна отговорност.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за признаване на решението.

С оглед приемането на Еврото за национална валута в Република България, считано от 01.01.2026 г., то и настоящият състав счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС за определяне на равностойността на дължимата парична сума в български левове.

Независимо от горното, вземайки предвид обстоятелството, че лицето е погасило междувременно наложената му от административнонаказващия орган глоба, процедурата по събиране на вземането не следва да бъде осъществявана, като заверен превод на настоящото решение, ведно с препис на платежните документи следва да бъдат изпратени на административнонаказващия орган на издаващата държава.

Предвид на всичко посочено по- горе, съдът намира, че искането за признаване на решението следва да бъде уважено изцяло като се приспадне изцяло задължението, поради неговото своевременно плащане.

Така мотивиран, на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т.1 и ал. 8 и чл. 33, вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № BH-GS/03/256000168900/25 от 25.08.2025 г., влязло в сила н а 13.09.2025 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава:

Bezirkshauptmannschaft – Güssing, aдрес: Hauptstrafte 1, 7540, Güssing, Република Австрия, с което на *** гражданин А. А. А. с ЕГН: **********, родена на ******** г. с постоянен адрес в гр. Поморие, ул. *** № ***, е наложена финансова санкция в размер на 150.00 /сто и петдесет/ евро, на основание § 52 tit.a Z,10а StVG 1960, § 99 Abs.2d StVO 1960 от австрийския Правилник за движение по пътищата.

ПРИСПАДА ИЗЦЯЛО сумата, като своевременно погасена.

ДА СЕ УВЕДОМИ съответния посочен компетентен орган на издаващата държава, като уведомлението бъде преведено на немски език (по възможност с машинен превод) и изпратено, ведно с копие от платежните документи.

УКАЗВА заверен препис от настоящото решение да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

3