Определение № 4683 от 28.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4683 гр. Варна, 28.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501983 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх. №24801/07.10.2024г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, район „Витоша“, кв.

„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“ ет. 6 срещу определение №8137/19.07.2024г. постановено по гр. дело №20233110113388/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е уважена молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решение №998/25.03.2024г. в частта за разноските като съдът е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на ищеца С. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., п.к. 1000, ул. „О.“ № ***, ет. *, ап. *, сумата в общ размер от 1 069.34 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които 477.00 лева – държавна такса по повод завеждане на исковото производство и 592.34 лева –възнаграждение за един адвокат.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на определението. Аргументира се, че ответникът не е дало повод за завеждане на делото, признал е предявения иск, като се е дезинтересирал от провеждане на принудително изпълнение срещу длъжника.

Ищецът е имал правен интерес да установи действителното правно положение с ответника, но право на разноски би имал само ако защитата му би била 1 необходима.

Допълнително се излага, че длъжникът с неправомерното си поведение – липса на изпълнение на задължението, сам се е поставил в ситуация, в която над него да тегне угрозата за принудително изпълнение.

За изложените доводи се цитирана съдебна практика.

По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното определение и да отхвърли молбата, в условие на евентуалност съдът да присъди разноските съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от С. В. Г., в който застъпва становище за неоснователност на подадената жалба. Излага се, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като се е конституирал като взискател по изпълнителното дело с молба вх. №50837/2018г. по изпълнително дело №1290/2011г. на ЧСИ Станимира Данова. Уговореното възнаграждение е на минимума по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това съответства на фактическата и правна сложност на делото. Цитирана е съдебна практика.

По същество се моли за отхвърляне на подадената молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частна жалба №24801/07.10.2024г. е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявен от С. В. Г. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439 от ГПК да бъде прието за установено, че не съществува изпълняемо право в полза на ответника за сумата от 10 026.14 лева, представляваща непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта от 14.04.2006 г., сключен между ищеца и „Обединена българска банка“ АД, сумата от 1056.43 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.11.2008 г. до 26.04.2009 г., сумата от 50,99 лева, представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода от 20.02.2009 г. до 26.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 23.06.2009 г., до окончателното изплащане на 2 задължението, както и сумата от 789.87 лева, представляваща съдебноделоводни разноски в заповедното производство, за които суми по ч. гр. д. № 6623/2009 г. по описа на ВРС са издадени Заповед № 3691/30.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1290/2011 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна, поради погасяване по давност.

В отговора на исковата молба ответникът е признал предявения иск и отправил предложение да бъде върнат издадения изпълнителен лист на ищеца.

С решение №998/25.03.2024г. по гр. дело №20233110113388/2023г. на ВРС предявеният иск е уважен в неговата цялост.

Спорът повдигнат с частната жалба е носи ли отговорност ответникът за разноски и прекомерен ли е размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът с оглед данните по делото намира, че не може да бъде приложена нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като липсва първата кумулативна предпоставка от фактическия състав разноските да останат в тежест на ищеца.

Ответникът е дал повод за завеждането на делото. Независимо от прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление на частния съдебен изпълнител от 18.04.2022 г., ответното дружество не е подало информация към Централния кредитен регистър за погасяване на вземането по давност и кредитната задлъжнялост на ищеца съществува в информационните масиви на регистъра.

Отделно от това към датата на предявяване на иска ответникът разполага с изпълнителен титул и е съществувала възможност, независимо от перемирането на изпълнителното дело, да образува ново изпълнително дело и след изтичане на погасителната давност на вземането. Длъжникът пред частният съдебен изпълнител не може да се позове на изтекла погасителна давност и несъществуването на право на принудително изпълнение без решение по иск по чл.439 от ГПК.

Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че изпълнителния титул съществува и дори и да премине във владението на длъжника и бъде унищожен, има процедура по издаване на негов дубликат.

Следователно ответникът по спора носи отговорността за разноски на 3 основание чл.78, ал.3 от ГПК.

По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, разгледано по същество се явява неоснователно. В случая уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 592.34лв. е много под минимума /1473.11лв. без ДДС/ по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, използвана като ориентир.

Горното обуславя извод за основателност на молбата по чл.248 от ГПК и нейното уважаване, като обжалваният първоинстанционен акт постановил същият резултат подлежи на потвърждаване.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №8137/19.07.2024г. постановено по гр. дело №20233110113388/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4