Определение № 35960 от 02.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35960 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110130156 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. №237969/27.07.2026 г., подадена от П. Ц. С., чрез адв. Я., с която на основание чл. 248 ГПК се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като на ищеца бъде присъден в пълен размер претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

В молбата се сочи, че направеното в открито съдебно заседание от 15.04.2026 г. възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение било бланкетно, липсвали каквито и да било аргументи, които да го мотивират. Аргументите за неголяма правна и фактическа сложност и провеждането на делото в две открити съдебни заседание били изложени от адв. В. и записани в протокола в този вид, а изявлението досежно претендираните от ответника разноски от страна на процесуалния представител на ищцата, видно от протокола за проведеното съдебно заседание на 15.04.2026 г. съдържал само и единствено бланкетното изявление: „Правим възражения за прекомерност на адвокатския хонорар претендиран от ответника“, поради което очевидно се касаело за неволна грешка на съда при отчитане на последователните изявления на адвокатите на двете страни, като изявлението на адв. В. е отнесено към възражението на адвоката на ищцата.

Доколкото обаче реално направеното от процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност било бланкетно, то същото не следва да бъде разглеждано, доколкото актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК изисквала възражението да е мотивирано.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище по молбата на ответната страна, в което се излагат съображения за неоснователност на молбата. Сочи се, че съдът е формирал воля и е изложил собствени мотиви относно обстоятелствата, преценявани при релевирано възражение за прекомерност. Излага тълкуване на редакцията на чл. 78, ал. 5 ГПК, актуална към датата на откритото съдебно заседание от 15.04.2026 г., както и задължението на съда да следи служебно за редовност на извършените от страните процесуални действия, вкл. при извършване на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Като моли в случай на необходимост, съдът да даде указания за мотивиране на възражението за прекомерност.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е 1 подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК от ответника, поради което молбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В постановеното по делото решение №13631/08.07.2026 г. по гр.д. №30156/2025 г. по описа на СРС, 35 състав, съдът е разгледал възражение за прекомерност, релевирано от процесуалния представител на ищцовата страна мотивирано с неголяма правна и фактическа сложност на делото и провеждането му в две открити съдебни заседания и липсата на отклонения във връзка със страните, като е намерил така релевираното възражение за основателно и е намалил присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение до размера от 1533,88 евро (с равностойност от 3000 лева).

Видно от протокола за проведеното на 15.04.2026 г. открито съдебно заседание по настоящото дело, адв. И. - процесуален представител на ищцата е направила бланкетно възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение за адвокат.

Обсъденото от съда в решение №13631/08.07.2026 г. по гр.д. №30156/2025 г. по описа на СРС, 35 състав възражение относно неголяма правна и фактическа сложност на делото и провеждането му в две открити съдебни заседания и липсата на отклонения във връзка със страните е направено от адв. В. – процесуален представител на ответната страна, докато процесуалните представители на ищцата не са мотивирали възражението за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Не е налице основание съдът да дава указания на ищцовата страна да мотивира възражението си за прекомерност, както се аргументира в становището на ищцовата страна по молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските (така Решение № 5470 от 13.08.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 5654/2025 г.; Решение № 5541 от 19.08.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 9668/2024 г.; Определение № 2142 от 24.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4330/2025 г., III г. о., ГК).

Доколкото в случая липсва мотивирано от ищцовата страна възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не следва да обсъжда такова възражение.

Предвид изложеното и доколкото ответникът е представил доказателства за извършване на разноски за адвокат в размер на общо 2556,46 евро (5000 лева) общо за отговора на исковата молба и насрещния иск, а с постановеното по делото решение съдът е присъдил на ответника сумата в размер на 1533,88 евро общо за адвокатско възнаграждение, то решението следва да бъде изменено в частта за разноските и на ответника бъде присъдена допълнително сумата в размер на 1022,58 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение №13631/08.07.2026 г. по гр.д.

№30156/2025 г. по описа на СРС, 35 състав в частта относно присъдените в полза на П.

Ц. С. разноски, като:

ОСЪЖДА Д. Л. Й., ЕГН: ********** да заплати на П. Ц. С., ЕГН: ********** допълнително сумата от 1022,58 евро (2000 лева) – разноски за адвокатско 2 възнаграждение в настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3