Определение № 5449 от 27.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5449 гр. София, 26.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002101007 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. П. и С. Г. П., чрез процесуалния представител адвокат Н. Г. от САК и касационна жалба на Г. Г. П., К. И. З. и Д. А. З., чрез процесуалния представител адвокат В. П. от АК-П., срещу решение № 1377 от 29.11.2023 г. по в.гр.д.

№2499/2022г. на Софийския апелативен съд.

Д. А. П. и С. Г. П. обжалват въззивното решение, в частта, с която е :

- отменено решение №260408 от 2.02.2022г. по гр. д. № 16217 /2018г. на СГС, като е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение и е признато за установено по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС, предявен от Г. Г. П. срещу Д. А. П. и С. Г. П., че ищецът е собственик на апартамент № *** на [улица], на партера на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор ***, заедно с избено помещение № ***от 5.61 кв.м. и таванско помещение №*** от 8.53кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите части на зданието ;

- потвърдено решение №266041 от 08.10.2021г. по гр.д.№16217 /2018 г. на СГС в частта, с която Д. А. П. и С. Г. П. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Г. Г. П. владението върху описания имот ;

- потвърдено решение №266041 от 08.10.2021г. по гр.д.№ 16217 /2018 г. на СГС в частта, в която Д. А. П. и С. Г. П. са осъдени да заплатят на основание чл. 59 ЗЗД на К. И. З. и Д. А. З. сума от по 2940 лв. за неоснователно обогатяване за времето от 16.02.2018 г. до 18.07.2018г. и са осъдени да заплатят на основание чл. 86 ЗЗД на К. И. З. и Д. А. З. сума от по 83лв., като лихва за забава на плащането на обезщетението по чл. 59 ЗЗД за времето от 16.02.2018г. до 1

18.07.2018г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално- неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените исковете бъдат отхвърлени със законните последици.

В приложеното към касационната жалба на Д. А. П. и С. Г. П. изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено срещу ненадлежен ответник, предвид твърдението на касаторите, че са се разпоредили със спорния имот преди завеждане на делото.Твърди се, че още преди подаване на исковата молба от 03.12.2018 г., на 19.06.2018г. Д. А. П., със съгласието на своя съпруг С. Г. П., са прехвърлили собствеността на процесния имот - ап. №***, находящ се на [улица], с идентификатор ***. на турския гражданин С. А., който владеел и ползвал необезпокоявано процесния имот.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, Г. Г. П., К. И. З. и Д. А. З., чрез процесуалния си представител адвокат В. К. от АК-П., изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваните му части.

Г. Г. П., К. И. З. и Д. А. З. обжалват въззивното решение, в частта, с която е потвърдено решение № 266702 от 25.11.2021 г. по гр. д. № 16217/2018 г., СГС, 1-13 с-в, с което е оставена без уважение молбата на Г. Г. З. за допълване на решението от 08.10.2021г. като се приеме, че Г. П. следва да бъде въведен във владение на 2/36 ид.ч. от общите части на сградата и земята, на която е построена и прилежащото дворно място.В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално- неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. за отмяната му.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.

1, т. 1 и т.3 от ГПК, по въпросите:

1. „Допустимо ли е постановеното от въззивния решаващ състав решение в обжалваната му част, изложена на страници 7-ма, 8-ма и 9-та и развита на непредявени от въззивната страна основание и предмет“;

2. „Длъжен ли е съдът, в условията на императивните разпоредби на чл.38 и чл.98 ЗС, в случай, като процесния, на пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята, да прояви инициатива и проучи статута на прилежащото дворно място и ако установи, че продавачът има дял в него, както в случая, той е длъжен да го приобщи към диспозитивите за собственост и въвода във владение на решението“ 3.„Нов иск ли е претенцията за включване на съответните на прехвърленото жилище 2/36 ид. части от земята, на която е построена сградата и прилежащото дворно място поради това, че 2 предмета/дворното място/ и основанието - задължителните за спазване в иска по чл.108. ЗС императивни разпоредби на чл.38 и чл.98 ЗС, били нови, поради което следвало да бъде разгледан в отделно производство“.

Навеждат се доводи, че по първия въпрос касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а по отношение на останалите два по т.1, тъй като изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №154/01.12.1964г. по гр.д.

№131/1964г. на ОСГК на ВС.

Поддържа се и становище за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК.

Касационната жалба на К. и Д. З., която е насочена срещу решението на въззивния съд, с което се потвърждава това на първоинстанционния, който е оставил без уважение искането за допълване на основното решение, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като е подадена от лица, които не са страна в това процесуално правотношение.От съдържанието на първоинстанционното и въззивно решения се установява, че и двете инстанции са приели, че ищец по иска по чл.108 от ЗС, е само Г. З..Дори да се е касаело за непълнота на решението на СГС, тъй като съдът не се е произнесъл по претенциите на останалите двама ищци, с изтичане срока за въззивно обжалване се е преклудирала възможността да се направи искане за допълване на решението.Поради изложеното жалбата на К. и Д. З. се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

В останалата част касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск от Г. П. с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване на правото на собственост на същия спрямо ответниците Д. А. П. и С. Г. П. върху апартамент № *** на [улица], на партера, на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор ***, заедно с избено помещение № *** от 5.61 кв.м. и таванско помещение №*** от 8.53кв.м., заедно с 2/36ид.части от общите части на зданието и осъждането на ответниците да му предадат владението върху процесния недвижим имот ; иск, предявен от К. и Д. З. срещу ответниците Д. А. П. и С. Г. П. за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 5880 лв. за периода от 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г. за ползването без основание на процесния апартамент ; иск, предявен от К. и Д. З. срещу ответниците Д. А. П. и С. Г. П. за заплащане на лихва по чл. 86 ЗЗД върху обезщетението за ползване на имота в размер на 166 лв. за периода от 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г.

От фактическа страна е прието, че на 15.02.2018г. е влязло в сила решение по гр.д.

№74/1999г., СГС, 1-20 с-в, с което е обявен за окончателен предварителен договор, по силата на който К. З. и Д. З. са закупили апартамент № *** на [улица], на партера, на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор ***, заедно с избено помещение № *** от 5.61 кв.м. и таванско помещение № *** от 8.53кв.м., заедно с 2/36 ид.части от общите части на зданието.

С нотариална покана от 10.07.2008 г., К. и Д. З. са поискали от Д. М. заплащане на 3 обезщетение в размер на 1000 евро месечно като поканата е изпратена на адрес на [улица], ет. 3 и е връчена на 15.07.2008 г. на Д. М.. С нова покана от 23.04.2018г. от З. изпратена до Д. и С. П. на адрес [улица], ап.***, партер и връчена на 10.05.2018г. е поискано заплащане на обезщетение в размер на 500евро от 15.02.2018г. до освобождаването на апартамента.

Посочено е, че с нотариален акт № 21 от 18.07.2018 г. К. И. З. и Д. А. З. са прехвърлили на Г.

Г. П. процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане, като прехвърлителите съгласно т. 2 са си запазили правото на пожизнено ползване на имота.

По делото са приложени като писмени доказателства фактури на името на Д. М. за задължения към Топлофикация и към етажната собственост на Г. № 46.Приложени са призовки по дела връчвани на [улица], ап. *** на Д. П. на 28.01.2019 г. и 13.03.2019 г.Друга призовка е връчена на С. П. на [улица], ат. 1, ап. *** на 16.11.2018г.В протокол за опис на движими вещи, изготвен от ЧСИ на 8.01.2020г. е отразено, че при посещение на имота в него е намерен С. П., който е посочил, че остава в имота и го наглежда, без да го притежава той и семейството му.Приложен е частен документ за такса почистване за ап. *** за период юли до декември 2018 г. - л. 4, без адрес. Приложени са и приходни квитанции за данък от 2018 г.

От ССЕ е установено, че за процесния период средния месечен наем възлиза на 980лв., като лихвата за същия период върху неизплатените суми е 166.0лв.

От правна страна съдът е приел, че исканията за признаване на право на собственост извън апартамент № *** на [улица], на партера на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор ***, заедно с избено помещение № *** от 5.61 кв.м. и таванско помещение № ***от 8.53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите части на зданието, а именно - за 2/36 ид.ч. от земята, на която е построена и прилежащото дворно място не са надлежно предявени в процеса.Посочено е, че съдът ги е включил в определението, с което е докладвал делото, но това не ги е направило част от исковата претенция.В случая изменението на иска не е допустимо /с постъпила в хода на производството молба едва на 12.08.2019г./, тъй като на изцяло ново основание /твърдейки наличие на грешка и неприлагане на чл. 98 ЗС/ ищците са въвели напълно нов предмет на ревандикационната си претенция - нов обект, а именно - идеални части от земята и прилежащото дворно място.

Посочено е, че при ново основание и нов петитум се касае за нова искова претенция, която не е надлежно въведена в процеса, не е администрирана, за нея не плащана държавна такса и пр.По тази искова претенция съдът не се е и произнесъл и ако е било постановено решение по нея, то същото е подлежало на обезсилване, като недопустимо и постановено по непредявен надлежно иск, поради което жалбата срещу първоинстанционното решение по чл. 250 ГПК е неоснователна.

Изложени са съпътстващи мотиви, че дори и да е била приета за разглеждане, претенцията в тази част е подлежала на отхвърляне, тъй като правата на собственост, основани на обявения за окончателен предварителен договор не са включвали земята и дворното място.В случай, че се претендира право на собственост върху тях на някакво друго правно значимо основание - давност, сделка, приращение, грешка в нотариално производство и пр. това следва да бъде установено в друг процес.Тъй като иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е бил уважен в 4 обем, който не удовлетворява страната - това е следвало да бъде коригирано по реда на инстанционния контрол или чрез отстраняване на очевидна фактическа грешка.За всеки собственик на обект в сграда, в която има повече от няколко самостоятелни обекта е налице признатата възможност да разполага с общите части по смисъла на чл. 38 ЗС, съгласно който при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, и пр., и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.В конкретния случай правата, които З. са придобили в производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и в последствие прехвърлили на П. са както върху жилището, така и върху земята, в качеството й на обща част по своето естество.Тъй като в решението на СГС, 1-20 с-в, е вписано, че купувачите са станали собственици на апартамент и 2/36 ид.ч. от общите части на зданието, съответно по пътя на тълкуването, те са придобили и съответните 2/36 ид.ч. част от земята под зданието, тъй като тя е обща част.С оглед съдържанието на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД следва, че ищецът има права само до обема вписан в съдебния акт, т.е. съответните идеални част от общите части на зданието, следователно и от земята под сградата, но не и върху дворното място.Няма данни за разпростиране на правото на собственост върху двора, извън чертите, в които се намира постройката.