Решение № 2122 от 30.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2122 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100502227 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14605 от 25.07.2024 г., постановено по гр. д. № 20231110166033 по описа за 2023 година на СРС, 88-ми състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу С.Т. Й., ЕГН **********, К. Й. Й., ЕГН **********, и Т. Й. Й., ЕГН **********, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата С.Т. Й. дължи 4/6 ид.ч., К. Й. Й. дължи 1/6 ид.ч., а Т. Й. дължи 1/6 ид.ч. на ищеца от следните суми: 873,66 лв.

- дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., доставена до имот в гр. София, ж.к. ****, 128,97 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.06.2023 г., 36, 50 лв. - дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м.05.2020 -м.

04.2022 г., 7,33 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 20.06.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36015/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца "Топлофикация София" ЕАД, в която са развити съображения за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, и при нарушение на материалния закон, за което излага подробни мотиви. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците Т. Й. Й. с ЕГН ********** и К. Й. Й., ЕГН 1

**********, чрез процесуалния си представител са подали отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 - „Техем Сървисис“ ЕООД не е изразило становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ГПК, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, а също така изпадането на ответника в забава и размера на дължимата мораторна лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

При преценка на събраните по делото писмени доказателства, Софийски районен съд правилно е преценил, че твърдението на „Топлофикация София“ ЕАД, че ответниците С.Т.

Й., К. Й. Й. и Т. Й. Й. са легитимирани да отговарят за задълженията за заплащане на доставената топлинна енергия и за заплащане на услугата дялово разпределение за имота, находящ се в гр. София, ж.к. **** с аб. № 99882, са останали недоказани. По делото не се е установило ответниците да са титуляри на правото на собственост върху процесния имот, нито пък техният наследодател да е бил собственик. При положение, че не се е установила първата предпоставка за уважаване на исковете, а именно наличие на облигационно отношение между ищеца и ответниците, съдът правилно е счел, че излишно да извършва преценка налице ли са останалите предпоставки за уважаване на обективно и субективно съединените претенции. При това положение исковете правилно са отхвърлени само на основание липсата на доказано облигационно отношение между страните, респективно липсата на материална легитимация на ответниците да отговарят по предявените претенции.

Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е специален положителен установителен иск, който е на разположение на кредитора, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника. Чрез него кредиторът иска да постигне стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за събиране на вземането му.

Правният интерес от предявяването му винаги е налице, когато длъжникът е оспорил вземането като е предявил възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора 2 за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Различна е правната уредба на договора за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Следователно, за разлика от хипотезата на доставка на топлинна енергия за битови нужди, в която доставката се извършва въз основа на неформално правоотношение при общи условия, при което качеството "потребител" произтича пряко от вещните права на лицето върху топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост, доставката на топлинна енергия за небитови нужди изисква сключване на формален писмен договор между страните, като предвидената в чл. 149, ал. 1 ЗЕ форма е за действителност на договора.

Поради съвпадение между крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемата страна в лицето на Т. Й. Й. с ЕГН ********** и К. Й. Й. с ЕГН **********. Същите, своевременно са представили списък по чл. 80 ГПК, с реално заплатени такива, с оглед на което, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 им дължи сумата в размер на 102, 26 евро, съгласно представен договор за правна защита и съдействие пред настоящата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14605 от 25.07.2024 г., постановено по гр. д. № 20231110166033 по описа за 2023 година на СРС, 88-ми състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на Т. Й. Й. с ЕГН ********** и К.

Й. Й. с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 102,26 евро - разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на 3 ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 - „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4