Решение № 2216 от 19.10.2026, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 456/2026
- Вид
- Решение № 2216
- Подписан
- 19.10.2026
- В сила
- 19.10.2026
- Състав
- Иглика Жекова, Светлана Драгоманска, Галя Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 10 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 24 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 2216
Сливен, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА канд № 20267220600456 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Заместник-кмета „ФИ“ на Община Сливен, подадена чрез пълномощник против Решение № 154/03.06.2026 г., постановено по АНД № 427/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № РД 27-39/13.03.2026 г., издадено от Зам. кмет „ФИ“ на Община Сливен, с което на П. И. Т., [ЕГН] на основание чл. 57 ал. 2 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 766,94 евро (1 500,00 лева) за нарушение на чл. 4 ал. 1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Твърди се неправилност на извода на съда, че авторството на нарушението не е установено по категоричен начин, в която връзка не били обсъдени показанията на актосъставителя, според които именно П. Т. е излязъл, като е бил повикан „човекът, който отговаря“, а едновременно с това същият бил п. и представляващ р. поделение. Тези косвени доказателства водели до единствения логичен извод за неговата съпричастност към нарушението. Неправилен бил и изводът на съда, че ангажирането на отговорността на Т. е незаконосъобразно, поради липсата на изрична норма за „допустителство“, тъй като в случая се касаело за пряка отговорност на ръководител, в която връзка се позовава на чл. 24 ал. 2 от ЗАНН. Излага и доводи досежно неприемането на възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, но в жалбата не е формулирано искане за отмяна на постановеното Определение № 616/29.06.2026 г., с което решението е допълнено в частта за разноските. Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение и потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател – Заместник-кмет на Община Сливен, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който излага съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение и моли съда да отмени същото и потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и поддържа възражение за прекомерност на адвокатското такова.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – П. И. Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Ст. К. от АК - Сливен, който оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски за касационната инстанция.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, по подаден сигнал на 08.02.2026 г. около 17:20 ч. полицейски служители извършили проверка в обект на адрес гр. Сливен, [улица] обособено помещение, в което се извършва религиозна дейност. В съставен срещу П. И. Т. Акт за установяване на административно нарушение № R-27/08.02.2026 г. извършилият проверката приел, че привлеченият към административнонаказателна отговорност в качеството си на отговорник допуска пускането на музика от озвучителна уредба по начин, който пречи на околно живущите и нарушава обществения ред, квалифицирано като деяние по чл. 4 ал. 1 от НОРТОС. Въз основа на съставения акт Заместник-кмет „ФИ“ на Община Сливен издал Наказателно постановление № РД 27-39/13.03.2026 г., с което на П. И. Т. за нарушение по чл. 4 ал. 1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен и на основание чл. 57 ал. 2 от същия нормативен акт наложил административно наказание „глоба“ в размер на 766,94 евро (1 500,00 лева).
За да отмени наказателното постановление, Районният съд е приел, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин, че жалбоподателят е лицето, нарушило чл. 4 ал. 1 от НОРТОС. Видно от акта и наказателното постановление, Т. бил санкциониран за това, че в качеството му на отговорник допускал пускането на музика от озвучителна уредба по начин, пречещ на околно живущите и нарушавал обществения ред. Решаващият състав приел, че отговорността на П. Т. е ангажирана при условията на допустителство, а в приложената норма на чл. 4 ал. 1 от НОРТОС не е предвидена възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на допустителите. Съдът е обсъдил и анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на същите е формирал и своите правни изводи.
Настоящата касационна инстанция, при извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон приема, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила, а мотивите на първоинстанционния съд се споделят изцяло, при следните съображения:
Съгласно приложената в процесния случай разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен, забранява се използването на музикални инструменти, озвучителни системи и други електронни устройства, възпроизвеждащи музика, говор или шум на обществени места или в частни имоти, както и в/на пътни превозни средства, ако смущават спокойствието на гражданите и нарушаващи обществения ред за времето на цялото денонощие. Според съдържанието на нормата, изпълнителното деяние, при доказване на което се ангажира административнонаказателна отговорност е „използване“ на озвучителни системи и др. под. в хипотезата на смущаване спокойствието на гражданите и нарушаване на обществения ред. В процесния случай от доказателствата се установява, че такова действие е било налице, но същото не е установено по надлежния ред в съставения акт, респ. възпроизведено като противоправно деяние в издаденото наказателно постановление. Видно от описанието на процесното нарушение в АУАН и санкционния акт, административнонаказателната отговорност на П. Т. е ангажирана за това, че е допускал пускането на музика от озвучителна уредба и както правилно е приел Районният съд, отговорност на такова пасивно поведение, изразено чрез бездействие, като елемент от субективната страна на нарушението не е предвидена в приложения подзаконов нормативен акт. За да се привлече към административнонаказателна отговорност лице в условията на допустителство, следва конкретното бездействие да е изрично предвидено в съответния нормативен акт. Такова е нормативното изискване на процесуалния закон, регламентирано в чл. 10 от ЗАНН, според която разпоредба, при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Заявеният от касационния жалбоподател отменителен довод, че санкционираният Т. е отговорник на р. о. не променя горния извод, доколкото субективният елемент от деянието в случая е ясно описан в акта, т.е. при установяване на административното нарушение и издаденото наказателно постановление като: „допуска“, а не „използва“, каквото е нормативното изискване на чл. 4 ал. 1 от НОРТОС. Ето защо, настоящият касационен състав напълно споделя изложените от Районен съд – Сливен мотиви в тази насока.
При горните съображения настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за основателни. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
При този изход на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Основателна е и следва да се уважи претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника по касационната жалба. На основание чл. 63д, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗАНН същото следва да се определи в размер на 225,00 евро, договорени с договор за правна защита и съдействие от 14.09.2026 г. и платени в брой при подписване на договора. Касационният жалбоподател прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като заявява, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не налага събиране на доказателства и особено сложни процесуални действия. Възражението касационната инстанция намира за неоснователно. Съгласно чл. 63д ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Правната уредба на адвокатските възнаграждения е в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в чийто чл. 18 са регламентирани тези размери. Според чл. 18 ал. 2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В процесния случай наложената глоба е в размер на 766,94 евро (1 500,00 лв.), т.е. приложима при определяне минималния размер на адвокатското възнаграждение е нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, според която същият възлиза на 450,00 лева, или 230,08 евро. В хода на настоящото разглеждане на правния спор заплатеното адвокатско възнаграждение възлиза на 225,00 евро, т.е. малко под нормативно установения минимум, поради което възражението на касационния жалбоподател за прекомерност се преценява като неоснователно. Претенцията на ответника по касационното оспорване следва да се уважи изцяло, като така определените разноски за адвокатска защита се възложат в тежест на Община Сливен – юридическото лице, в чиято структура е наказващият орган.
По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154/03.06.2026 г., постановено по АНД № 427/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на П. И. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ап. 1 разноски в размер на 225,00 (двеста двадесет и пет) евро, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�