Решение № 4759 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6720/2025
- Вид
- Решение № 4759
- Подписан
- 05.11.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4759 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330106720 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Я. И. Я. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключени между страните в гр. П. на ************ г. Договор за допълнителни услуги към Договор за заем **************************************** г., като противоречащ на добрите нрави, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът “Микро Кредит” АД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнителна молба съображения. Прави възражение за недължимост на пълномощника на ищцата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а – ако съдът приеме, че такова се дължи – за прекомерност на същото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между тях в гр. П. е бил сключен Договор за заем ****************************** г., с който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 1 000 лева, платими на 12 месечни вноски, считано от 01.09.2024 г. – като със сключен на ************ г. в гр. П. Договор за допълнителни услуги към Договора 1 за заем, ищцата е закупила допълнителна услуга – Пакет „Комфорт“ на обща стойност 1 113, 20 лева (на 12 месечни вноски, по 94, 35 лева всяка).
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – и особено от Договора за заем и Договора за допълнителни услуги към него, с възнаграждението за допълнителната услуга Пакет „Комфорт“ ГПР по Договора за заем надхвърля с над 100% размера на главницата – поради което клаузата за заплащане на възнаграждение за тази допълнителна услуга се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на ЗПК, а оттук – че следствие нищожността на тази клауза, нищожен се явява и самият Договор за допълнителни услуги.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и следва да се уважи.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника й – адв.
Г. М., адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска, предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, както и предвид представения Договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че направените от ответника възражения за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата и определено от съда адвокатско възнаграждение и за недължимост на същото, са неоснователни и следва да се оставят без уважение..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения на *********** г. в гр. П. между Я. И. Я., ЕГН **********, от гр. П., ул. „************” № **, със със съдебен адрес: гр. П., ул. „*************“ № ****, адв. Г. М. , И „Микро Кредит” АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет.3, представлявано от ********************** В. М. В. и Г. А. А., със съдебен адрес: гр. С., ул. „***************“ № **, адв. Г. М., Договор за допълнителни услуги към Договор за заем ************************************ г., КАТО ПРОТИВОРЕЧАЩ НА ДОБРИТЕ НРАВИ.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Я. И. Я., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Г. Г. М., със служебен 2 адрес: гр. П., ул. „*************“ № *** , адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 200 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. И ЗА недължимост на същото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3