Решение № 2724 от 09.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2724 гр. София, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110203975 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Н. П. П., ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 6518659, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2 т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и дали съответните служители са имали право да извършват проверки. Твърди се неизправност на техническото средство, установило нарушението, прекомерност на наказанието и маловажност на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. П. П. редовно призован не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от юрк. В. се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна

На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На 15.03.2022 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер MD 119 7 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 09-СГИСИС/15.03.2022 г.

На 08.11.2022 г. в 18:50 часа в по Околовръстен път на гр. София с посока на движение от ул. „Стар Лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“ било управлявано моторно превозно средство– лек автомобил марка

„Мерцедес”, модел „*********” с ДК № ***********, собственост на жалбоподателя Н. П. П.. Срещу номер 360 на Околовръстния път на гр. София горепосоченото техническо средство - видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер MD 1197 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 119 км/ч., при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак. Системата за контрол на скоростта била позиционирана на пътното платно на Околовръстен път срещу № 360, за което бил съставен протокол, като същата била в стационарен режим на измерване и заснемала приближаващите се МПС.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик – Н. П. П., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 6518659, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя Н. П. П. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 80 км/ч., а установената скорост на автомобила - 115 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 35 км/ч. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 18.02.2023 г.

Жалбоподателят Н. П. П. не депозирал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а депозирал жалба срещу електронния фиш.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, извлечение от регистъра на БИМ за одобрените типове средства за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на 08.11.2022 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, справка „Картон на водача” за жалбоподателя, писмо от директора на 2 дирекция „Управление и анализ на трафика” в Столична община и копие на проект на организацията на движението в района на № 360 на Околовръстен път, писмо то ОД- МВР – Перник, както и веществените доказателства фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за одобрен тип средство за измерване и протокол № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. за проверка на средството за измерване се установи, че процесната видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD 1197/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при скорост над 100 км./час, поради което е неоснователно възражението срещу техническата изправност на средството, с което е заснето и установено нарушението.

Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, приложена на л. 6 от делото установява, че на процесната дата и място лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „&************” с ДК № *********** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 08.11.2022 г. Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателят Н. П. П..

В оспорения електронния фиш е посочено, че установеното нарушение е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К 5248693. По делото е приложен цитираният електронен фиш, видно от който с него жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП. По делото обаче липсват доказателства за датата на връчване на този електронен фиш, респ. дали същият е обжалван или не и кога е влязъл в сила. В постъпилото писмо от ОД- МВР – Перник е отразено, че същият е връчен на Павайотов на 20.11.2021г., но не разполагат с обратната разписка, доказваща посочената дата. При тези данни съдът намира, че не може да приеме посочената в електронния фиш дата на влизане в сила – 06.12.2021 г. Датата на влизане в сила на електронния фиш е от съществено значение за преценка налице ли е извършено при условията на повторност на нарушение, поради което и следва да бъде доказана от въззиваемата страна. Налице е единствено твърдение, но не и доказателства за датата на влизане в сила на електронния фиш, поради което съдът приема, че не се установи в едногодишен срок преди 08.11.2022 г. жалбоподателят Н. П. П. да е бил наказван за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП със санкционния акт, посочен в обжалвания електронен фиш.

3

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице (наказаното физическо лице), депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на жалбоподателя 28.02.2023 г., а жалбата е подадена на 07.03.2023 г. ) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените.

От събраните по делото доказателства се установи, че на инкриминираната дата лек автомобил марка „Мерцедес”, модел

„&************” с ДК № *********** е бил управляван по Околовръстния път на гр. София с посока на движение от ул. „Стар Лозенски път“ към ул.

„Патриарх Герман“ със скорост от 115 км./час, което е с 35 км./час над максимално разрешената от 80 км./час, което ограничение е било въведено с пътен знак В 26. Съдът обаче намира, че при издаване на атакувания електронен фиш е било допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представлява основание за неговата отмяна.

В обстоятелствената част на електронния фиш, съдържаща описание на извършеното нарушение е посочено, че заснетият автомобил е управляван с превишена скорост в град София, по Околовръстен път с посока от на движение от ул. „Стар Лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“ и заснет срещу № 360, а малко по-надолу е описано, че ограничението на скоростта от 80 км./ч е било въведено с пътен знак В-26 в извън населено място и санкцията е наложена на основание чл. 182, ал.4 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, предвиждащ наказание за водачите, които превишат максималната скорост за движение извън населено място. Изложеното представлява противоречие както във фактическото описание на нарушението, така и противоречие между фактическото описание на извършеното нарушение и правното основание за налагане на наказанието, което съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, понеже последният не може да разбере дали е наказан за това, че е управлявал МПС с превишена скорост извън или в населено място. Така направеното описание не само нарушава правото на защита на наказаното лице, но и препятства съда да разбере, каква е била действителната воля на наказващия орган при индивидуализацията на мястото на извършване на нарушението – в населено място или извън населено място. В приложения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 08.11.2022 г., длъжностното лице, съставило протокола също е отбелязало, че контролът се е осъществявал в рамките на град София, тоест в населено място. За съда не става ясно, защо тогава в електронния фиш, след като в началото е отбелязано отчитане на скоростта в град София, то по-надолу се твърди деянието да е било извършено извън рамките на населеното място и наказанието е наложено за превишаване на скоростта извън населено място. Дори чрез евентуално събиране на допълнителни доказателства, съдът да установи абсолютно точно мястото на извършвания видеоконтрол, тоест дали е в рамките на града или извън него, то това няма как да санира допуснатата в 4 издадения елекронен фиш неяснота, касаеща мястото на извършване на нарушението. Дори и да се установи, че автомобилът е бил заснет извън рамките на град София, то отново остава твърдението в електронния фиш скоростта да е била превишена в града. Ако се установи пък, че нарушението е било извършено в рамките на гр. София тогава пак остава второто твърдение за превишаване на скоростта извън населеното място и наложената санкция за превишена скорост извън населено място. Обстоятелството, за което се отнася констатираното противоречие и неяснота е от съществено значение за извършеното нарушение, тъй като ЗДвП предвижда различни по размер наказания в зависимост от това, дали скоростта е била превишена в рамките на населено място или извън такова, понеже наказанието за превишаване на максимално разрешената скорост за движение извън населено място с 35 км/ч е глоба в размер на 300 лева /при повторност – 600 лева/, а в населено място е глоба в размер на 400 лева /при повторност – 800 лева/. Така се стига до невъзможност и съдът да прецени дали правилно е определен размерът на наложеното наказание. Тази вътрешна противоречивост на атакувания санкционен акт реално прави защитата невъзможна, а допуснатото процесуално нарушение не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и съставлява основание за отмяна на атакувания електронен фиш на формално основание.