Присъда № 6 от 02.04.2025, Районен съд - Тополовград

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 6

20242320200067/2024 г. от 02.04.2025 г. по НЧХД

№

Наказателното производство от частен характер е образувано по тъжба подадена от Г.Д.Ж. от с.С., против подсъдимия И.К.Й. от същото село по обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК. В тъжбата се претендира подсъдимия да бъде признат за виновен в това, че на 26.05.2023 г., около 21:30 часа, в лекия му автомобил, марка „***********“ с ДКН: ***********, в близост до дома му в *********** му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в отваряне на предна дясна врата на лекия автомобил и нанасяне на удар с бухалка в главата в следствие на което е получил оток и кръвонасядане по лявата скулна област на лицето и външния нос, оток, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по горната устна на устата, контузия на горна зъбна редица, оток и кръвонасядане по дясна ушна мида, като по този начин му е причинено болки и страдания с временно разстройство на здравето не опасно за живота извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. В тъжбата се претендира налагане на строго и справедливо наказание на извършителя „лишаване от свобода“ за срок от една година.

С тъжбата е предявен и граждански иск приет за съвместно разглеждане в наказателното производство за заплащане на обезщетение на основание чл.45 и 52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания с временно разстройство на здравето в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането.

В съдебно заседание тъжителя и повереника му поддържат изцяло тъжбата, като повереника му твърди, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства и претендира да се наложи на подсъдимия строго и справедливо наказание което да съответства на извършеното деяние и да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК. По отношение на гражданския иск се претендира последния да бъде уважен изцяло с всички законни последици. Претендират се и направените по делото разноски.

Подсъдимият се явява лично, заедно с редовно упълномощения си защитник адв.М., оспорва обвинението изцяло, не се признава за виновен, като в обясненията си непосредствено пред съда твърди, че не е удрял никой и съответно не е извършил престъплението в което е обвинен. Защитника му твърди, че в тъжбата не е описана цялостната фактическа обстановка, повечето от фактите не са посочени от тъжителя, но от събраните по делото доказателства се установява, че е имало няколко съприкосновения и сбивания и не е ясно точно по какъв начин са получени описаните травматични увреждания и въобще не е ясен механизма на извършване на деянието както и не е доказан факта, че всички травматични увреждания са причинени от подс.Й.. За това претендира да бъде оправдан подсъдимия поради липса на доказателства за авторството на деянието и да бъде отхвърлен предявения 1 граждански иск с всички законни последици.

От съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 26.05.2023 г., около 21:00 часа Н.С. заедно с приятелката си М.Ж.И. решили да се разходят с автомобила на Н., марка ***********, с рег.№ ***********. В близост до разклона за манастир Света Троица двамата се разминават с лек автомобил ***********, с рег.№ ***********, управляван от тъжителя Г.Ж. с когото преди свидетелката М.И. е имала интимна връзка. Г.Ж. се е движел с включени дълги светлини и при разминаването на двата автомобила и Н.С. е решил да включи дългите светлини за да бъдат заслепени водачите, при което тъжителя Ж. се ядосал, завил в обратна посока, настигнал автомобила в който са пътували свидетеля Н.С. и свидетелката М.И. и предприел рискова маневра като ги изпреварил, навлязъл в тяхното платно за движение, спрял напречно и принудил Н.С. също да спре. Тогава и двамата излезли от автомобилите си и започнали да се бият като по делото не е установено кой от двамата е посегнал пръв. Свидетелката И. – очевидец на случилото се също не можа да посочи кой от двамата е посегнал пръв и е предизвикал сбиването, но и двамата са си разменили удари с юмруци и ритници. Свидетелката И. се е опитала да ги разтърве при което е била ударена и е паднала на земята и след като двамата са видели това са прекратили сбиването за да не пострада момичето и съответно Н.С. заедно с М.И. са се качили в автомобила си и са потеглили към с.С., а тъжителя Ж. се е качил в своя си автомобил и също е потеглил зад тях към с.С.. По пътя за с.С.

Н.С. се е обадил на брат си П. и на братовчед си подсъдимия И. Й., казвайки им да са в готовност да се бият, тъй като Г.Ж. го е нападнал и го е ударил.

Междувременно пътувайки към с.С., тъжителя Ж. е изпреварил Н.С. и тогава преди влизане в с.С. са се засекли с колата на П. – брата на св.С., който се е движил в противоположната посока към техните автомобили, тъй като П. отговаряйки на повикването на Н.С. е тръгнал с неговата кола и са се засекли извън селото с двата автомобила – този на тъжителя и този на свидетеля Н.С..

Тогава П. е обърнал неговия автомобил засичайки се с другите автомобили и е застанал в платното до автомобила на тъжителя, като двата автомобила са се движили един до друг успоредно, а автомобила на свидетеля С. е бил зад тях, като това движение е продължило около километър до влизането в селото.

През цялото време П. се е опитвал да спре автомобила на Г. и когато трите автомобила са влезли в селото, тогава са видели и автомобила на подс.И. Й. който също е откликнал на повикването на св.С. и е тръгнал по пътя в посока срещуположна на движението на другите три автомобила. Когато се е засякъл с тях и автомобила на подсъдимия е обърнал и е тръгнал след другите три автомобила. Така, видно от показанията на св.М.И. – очевидец на случващото се четирите автомобила са се движили вътре в селото, като през цялото време водачите на другите три автомобила са притискали и са се опитвали да принудят тъжителя да спре автомобила си. Свидетелката И. посочва в съдебно 2 заседание, че автомобила на тъжителя е бил по средата, автомобила на П. е бил пред него, автомобила на подсъдимия е бил от дясната страна, автомобила на св.С. в който самата тя е пътувала се е движил зад автомобила на тъжителя.

В близост до дома на тъжителя, на улицата където той живее, която се установи, че е ул.“Г. Д.“ в с.С. тъжителя е спрял изведнъж автомобила си и при спирането свидетеля С. за да притисне водача и да не му даде възможност да слезе от автомобила е минал от лявата страна, от страната на водача/видно от показанията на св.И./, притискайки го като при това е ударил автомобила на тъжителя в предния калник и лявата шофьорска врата, което се установява от показанията на св.Д. Ж. – баща на тъжителя, който посочва, че техния автомобил е бил свит в предния калник и лявата шофьорска врата. От показанията на св.И. се установява също, че от дясната страна на автомобила на тъжителя в този момент е спрял и автомобила на подсъдимия и тъжителя е останал „по средата между двете коли“, като разстоянието не е било достатъчно тъжителя Ж. да слезе от неговата кола/св.показания на св.И., лист 3, от протокол от 12.12.2024 г./. В момента в който св.Н.С. е слезнал от автомобила си и е започнал да удря по прозореца на тъжителя с ръка подс.И.

Й. е отворил дясната врата на автомобила на тъжителя от другата страна, от която всъщност той е бил застанал и с бухалка е нанесъл удар в областта на главата на Г.Ж.. При този удар са се получили част от травматичните увреждания които в последствие са описани в съдебномедицинското удостоверение приложено към тъжбата - оток и кръвонасядане по лявата скулна област на лицето и външния нос, оток, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани по горната устна на устата, контузия на горна зъбна редица.

Междувременно докато са се движили колите в посока дома на тъжителя, той се е обадил на своите приятели св.П.П. и св.В.Т.. Съответно св.П. се е отзовал на повикването, отишъл е на мястото с неговия автомобил и там е заварил подсъдимия, свидетеля Н.С., П. – брат на Н. и лелята на подсъдимия. При разпита си в съдебно заседание св.П. посочва: „И. нанесе удари по главата на Г., видях го това, удари го с юмрук по главата. И Г. му отвърна, и той с юмрук му отвърна….“, „И. видях, че прибира дървена бухалка в колата. Аз като слязох от колата пред дома на Г., видях хората струпани, отидох към тях и видях, че И. отива към неговата кола и прибра дървена бухалка., сложи я на предната седалка.“/лист 3 от Протокол от с.з. от 16.10.2024 г./, „Г. ми каза след това, след случая, че когато е спрял пред тях с колата И. е спрял, слезнал е от колата и с бухалка го е ударил в устата. Аз удара с бухалката не го видях, но Г. след това ми каза и беше с разкървавена уста и нос“./лист 4 от Протокол от с.з. от 16.10.2024 г./.

Също така на повикването на тъжителя се е отзовал свидетеля В.Т., който обаче е пристигнал на мястото с колело и в съдебно заседание непосредствено пред съда в показанията си сочи, че когато той е отишъл на мястото там са били пред колата на Г., подсъдимия И., Н., П. и после е дошъл и П.. Този свидетел заявява, че не видял точно кой-кого е ударил, но в съдебно заседание посочва: „Отдалече видях в тъмното като приближавах с колелото, 3 че И. стоеше пред вратата на Г. - шофьорската врата, Г. беше вътре в колата си, а И. беше отвън. Г. беше отворил вратата на колата си и видях, че И. удари Г., но не видях точно с какво го удари, мисля че беше с пръчка или бухалка. Не видях точно къде го удари. Видях, че И. държеше нещо в ръката си но незнам точно какво и докато отида до тях незнам къде отиде пръчката. На мястото по- отблизо видях, че почнаха да се дърпат Гошо, И. и Н. нещо. Дърпаха се за дрехите и за ръцете взаимно. И. посягаше отстрани на Г. с ръка, П. държеше Г., имаше викове, псувни и караници, удари не видях.“/лист 4 от Протокол от 16.10.2024 г./……, „Когато аз отидох нямаше удари. Отдалече само видях, че И. държеше нещо и посегна към Г., но незнам дали го удари и после видях, че Г. беше окървавен в областта на носа и устата.“/Лист 4 и 5 от Протокол от 16.10.2024 г./.

След сдърпването за което посочва св.Т., св.П.П. е положил усилия да потуши скандала и постепенно всички са се успокоили и са се разотишли.

Св.Т. посочва, че те заедно с тъжителя Ж. са видели патрулна кола на жандармерията минавайки по друга съседна улица и са отишли заедно с автомобила на тъжителя до центъра на селото където са видели служители на жандармерията, съответно тъжителя им е разказал какво се е случило и те са се обадили на полицията в гр.Тополовград. След идването на полицаите всички са се събрали в центъра на селото, където са били извикани и другите участници в инцидента и на всички са им били снети обяснения, както и с протоколи за доброволно предаване са били предадени дървената бухалка и метален бокс. Металния бокс е предаден с протокол за доброволно предаване от 27.05.2023 г. от тъжителя Г.Ж. на полицай И. И.ов и този протокол е приложен към преписката на РП Ямбол. В него е записано като обяснения от страна на тъжителя, че бокса е лично негов и го е закупил от гр.Ямбол. Към прокурорската преписка е приложен и другия протокол за доброволно предаване от същата дата, от който е видно, че подс.И. Й. е предал също на полицай И.ов 1 бр. дървена бухалка, но няма обяснения относно тази вещ в протокола. За удар с метален бокс по делото единствено се твърди от св.Н.С. в свидетелските му показания пред настоящия съдебен състав и при предходното разглеждане на делото пред друг съдебен състав, като относно тези твърдения има разминаване относно механизма по който се е случило това и по отношение на мястото където се е случило. При разпита си пред друг съдебен състав по НЧХД № 86/2023 г. по описа на ТгРС, видно от протокола св.С. заявява, че това е станало на около 200-300 м. преди къщата на Г., а пред настоящия съдебен състав заявява, че това е станало когато са се сблъскали колите при спирането до един мост и една автобусна спирка, като изрично заявява, че не е ходил пред дома на Г.. Никой друг от свидетелите, включително и очевидците на случая не посочват и не навяват твърдения за метален бокс.