Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8619 от 14.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7229/2022
Вид
Определение № 8619
Подписан
14.07.2023
Състав
Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Теодора Мирославова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8619 гр. София, 14.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20221100507229 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от ответника по жалбата „М.-Д.Ц. И.-Ц. Й.“ ООД за изменение на решение № 2112 от 26.04.2023 г., постановено по гр. д. І 7229/2022 г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав в частта за разноските, като съобрази фактическата и правна сложност на делото. Присъденото адвокатско възнаграждение в близък до минималния размер. Същевременно по спора между страните не е налице съдебна практика, което затруднява изграждането на защитата по спорните въпроси, респ. обуславя и по – висока степен на правна сложност на делото. С оглед на това счита, че следва да се присъди пълния претендиран размер на разноските по списъка по чл.80 ГПК.

В случай, че съдът приеме, че е налице основание за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, то следва да намери приложение действащата редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това счита, че общият минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 3 781, 95 лв. Поддържа, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 4 198, 20 лв. е в справедлив размер и следва да се присъди изцяло. В старата редакция на посочената наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1 918, 22 лв. Моли съда да измени постановеното по делото съдебно решение в посочения смисъл.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна А. С. К., с който оспорва молбата. Счита, че отговорността за разноските е правилно разпределена, като приложение намира редакцията на наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения преди изменението през м.11.2022 г. Счита, че правилно съдът е преценил, че е проведено едно съдебно заседание, без съществена процесуална и фактическа сложност на делото. Поддържа, че разноските са правилно изчислени. Моли съда да остави молбата на ответника по жалбата без уважение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и 1 обсъди доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирано лице – страна в процеса. Ето защо молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С постановеното на 26.04.2023 г. съдебно решение е потвърдено обжалваното решение.

С оглед на това и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по жалбата има право на разноски за настоящата съдебна инстанция. Техният размер възлиза на 4 198, 20 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство във въззивното производство.

Със съдебното решение съдът е разгледал своевременно релевираното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към момента на сключване на договора редакция, възлиза на сумата от 1 569, 77 лв., като на ответника по жалбата е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв.

Неоснователно е оплакването, че следва да се приложи действащата редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Нормите, регламентиращи размерите на минираните адвокатски възнаграждения, са материалноправни по своя характер. На изменението на посочената наредба - ДВ. бр.88 от 4 ноември 2022 г., не е придадено обратно действие. Ето защо същото не регулира правоотношението между клиента и адвокатското дружество, възникнало по силата на договор за правна защита и съдействие, сключен на 20.06.2022 г.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на жалбоподателя, съдът е извършил преценка на фактическата и правна сложност на делото, както и усилията на процесуалния представител на насрещната страна при упражняване на процесуалните права. От значение са, както посочените в съдебното решение процесуални действия, извършени от пълномощника на ответника по жалбата, така и наличието на едно проведено открито съдебно заседание, както и липсата на доказателствени искания на страните. С оглед на това е констатирано несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, като адвокатското възнаграждение е намалено на 1 600 лв.

Съдът счита, че не е налице основание за ревизиране становището му относно размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на жалбоподателя във връзка с трудовия спор, предмет на делото.

Произнасянето на съда във връзка с възражението по чл.78, ал.5 ГПК не рефлектира върху размера на дължимото от клиента на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения въззивният съд счита, че молбата за изменение на съдебно решение в частта за разноските е неоснователна, 2 поради което следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 55319/09.06.2023 г., депозирана от „М.-Д.Ц. И.-Ц. Й.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул.

„******* и съдебен адрес гр. София, бул. „******* – адв. С. Б., за изменение на решение № 2121 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 7229/2022 г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК, на основание чл.248, ал.3 ГПК вр. с чл.280, ал.3, т.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3