Определение № 8070 от 11.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8070 гр. Варна, 11.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20243110101783 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от ++, представлявано от „Кантора Акорд Мазон“ ООД, ЕИК:

205503491, в качеството на управител на етажната собственост, подадена чрез адв. К. А. от ВАК, с която се иска изменение на постановеното по делото решение №1463/17.04.2026 г., в частта за разноските. В молбата се твърди, че исковата претенция в производството е уважена в пълен размер, независимо от уваженото частично възражение за прихващане от ответната страна. Оттук се твърди, че това не изменя факта, че размерът на дълга е установен в цялост, поради което се претендира, че съдът в постановения акт неправилно е редуцирал размера на адв. възнаграждение на ищеца и е присъдил в цялост разноските в полза на ответника. Претендира се присъждане на разноските в цялост в полза на ищеца, отмяна на присъдените с постановеното решение разноски в полза на ответника.

Насрещната страна по молбата, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, е депозирала отговор, в който излага доводи за неоснователност на подадената молба. Излага се, че присъдените разноски между страните са правилни и обосновани.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Молбата е допустима, като подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 248 ГПК срок и от страна /ищец/ по делото, а разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна, поради следното:

С постановеното по делото решение №1463/17.04.2026 г., съдът е приел, че вход Б, с + и вход с идент. +++, представляват обща сграда, като покривът е обща част по естеството си на цялата сграда, и не може, и не би следвало да се управлява, и да се извличат материални ползи само от един от входовете. Предвид горното и след уважаване на възражението за прихващане от ответника до размер от 3756,38 лева, исковата осъдителна претенция в общ размер от 8172,60 лева, представляваща половината от средната пазарна цена за наем на част от покрива, за периода от 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г. или 36 месеца от м. януари 2021 г. до м. декември 2023 г., вкл., по 432 лева за месец, за ползването на покрива на сградата за изграденото телекомуникационно съоръжение, а от м. янурари 2023 г. до м. декември 2023 г., в размер на 498,10 лева на месец, е уважена за сумата от 2257,98 евро.

Исковата претенция за горницата до претендираната сума от 4178, 58 евро /8172,60 лева/, е отхвърлена, като погасена чрез прихващане с насрещно вземане на ответника за ремонт, възложен 2019 г. и заплатен през 2020 г., на покрива на сградата, находяща се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Народни будители“ бл. 61, в частта, попадаща като покрив на вх. „Б“.

Възражението за прихващане, е процесуално действие/средство за защита срещу 1 предявения иск. То е средство за защита и насрещно вземане на ответника и компесационното му право. Защитата на насрещното вземане обаче е подчинена на защитата на ответника срещу иска, затова, когато вземането, предявено с възражение за прихващане е по-голямо от вземането по първоначалния иск, както и ако съдът отхвърли този иск, на ответника нищо не следва да се присъжда. Ответникът има право да избере дали да защити правото си, чрез предявяване на насрещен иск или чрез възражение за прихващане, като и в двата случая се формира сила на пресъдено нещо. По изложеното, след като страната е избрана да брани правата си чрез възражение, не следва да бъде санкционирана за избора си, чрез възлагане в тежест на разноските в цялост. В този смисъл е и Определение № 44/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1/2019 г. на ВКС. В настоящия случай вземането на ответника е по-малко от претендираното насрещно вземане на ищеца, за това при уважаването на възражението за прихващане, което в случаят е направено, последицата е погасяване на насрещните вземания с обратно действие, като с постановеното решение е отхвърлена исковата претенция за горницата до претендираната сума в размер на 4178,58 евро, като погасена чрез прихващане и е уважена за сумата от 2257,98 евро.

По отношение на разноските:

В чл. 78, ал. 3 ГПК е предвидено, че ответникът също има право да иска заплащане на направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. По този начин е въведено понятието за „съразмерност“ на дължимите разноски, като логично в такива случаи разноските в полза на ищеца се дължат съразмерно на уважената част от иска. По отношение на изчисляването на разноски в подобни случаи на съразмерност, се извършва чрез математически изчисления, с така нареченото „тройно правило“, както следва:

Относно разноските за ищеца – размерът на уважената част от иска се умножава по направените (и признати от съда) разноски на ищеца и полученото число се разделя на целия размер на иска.

Относно разноските за ответника – размерът на отхвърлената част от иска се умножава по направените (и признати от съда) разноски на ответника и полученото число се дели на целия размер на иска (формулата е цитирана и в съдебни актове на ВКС – напр.

Определение № 162 от 15.01.2026г. по гр.д. № 1305/2025г. по описа на III гр.о. на ВКС).

По този начин се получават съразмерните суми, дължими за всяка от страните.

С постановеното решение, съдът е присъдил в редуциран размер разноски, както в полза на ищеца, съразмерно на уважената претенция, така и полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което решението в тази част е правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното, съдът намира, че молбата за изменение на решението, в частта за разноските, подадена о т Етажна собственост, с административен адрес: гр. Варна, бул.

„Народни будителни“ бл. 61, вх. „В“, представлявана от „Кантора Акорд Мезон“ ООД, в качеството на управител на етажната собственост, чрез адв. К. Й. А., касателно исканията за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, касателно присъждане на целия размер на претендираното възнаграждение, както и отмяна на присъдените в полза на ответника разноски, следва да бъде оставена без уважение.

По отношение искането за коригиране на сумата, описана като разходи за ищеца, в размер на 774,55 евро, и редуцирането й от общ размер на разходите в размер от 899,82 евро, съгласно приетия списък с разноски, съдът преценява, че следва да се произнесе по това искане по реда на чл. 248 ГПК, предвид факта, че се касае за изменение на постановеното решение в частта за разноски в производството.

С оглед справка на доказателствата по делото и по точно факта, че в о.с.з от 23.05.2025 г., съдът е задължил ищеца и ответника да заплатят по 245 лева –доплащане за възнаграждение на вещо лице и с представеното от ищеца ведно със становище с вх. № 54752/18.06.2025 г., платежно нареждане – лист 232 от делото, следва да се приеме, че действително разноските на ищеца в производството са в размер на 899,82 евро. Поради което размерът на разноските следва да бъде изменен, с оглед посочената по-горе формула, като бъде определен такъв за сумата от 486,23 евро, редуциран съразмерно с уважената част от исковата претенция и на отхвърленото възражение за привхващане, поради което в тази част, молбата е основателна.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

И З М Е Н Я Решение

№ 1463/17.04.2026г., постановено по гр.д.№

1783/2024г., В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ, присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца Етажна собственост с адм. адрес: ++++, представлявана от **, ЕИК 205503491 по делото , като вместо първоначално присъдените 444.97 евро,, в полза на същия, постановява ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника ++++++, представлявана от управителя на етажната собственост **/* ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца Етажна собственост с адм. адрес: ++++, представлявана от ** ЕИК: 205503491, в качеството на управител на етажната собственост, , сумата в общ размер 486,24 евро, представляваща редуциран сбор от сторени разноски, съразмерен на уважените части от исковата претенция и на отхвърленото част на възражението за прихващане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 и по арг. от чл. 248, ал. 3, пр. ІІ от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3