Определение № 5831 от 12.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5831 гр. София, 12.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002104953 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4715/04.08.2023 г. на Й. Г. Р. и Р. Х. Р., подадена чрез адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 276/20.06.2023 г. по в. гр. д. № 201/2023 г. на Окръжен съд - Перник.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в рамките на наведените в жалбата доводи; 2. След като ищците се легитимират като собственици на парцела по плана от 2001 г. на [населено място] с нотариален акт, издаден на основание обстоятелствена проверка, и този акт не е оспорен от ответницата в производството по делото, следва ли съдът да се съобрази с материалната доказателствена сила на издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка относно придобиването на правото на собственост на имота-предмет на иска; 3. Представляват ли така наречените търпими действия, извършвани в чужд имот, основание за приемане от страна на съда, че със същите се демонстрира намерение за владението на този имот, и могат ли те да доведат с упражняването им до придобиване по давност на този имот; 4. Може ли да се придобие по давност реална част от поземлен имот, ако тази част не отговаря на изискванията за 1 образуване на самостоятелен парцел.

Ответницата по касационната жалба С. Т. К., [населено място], е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, като оспорва жалбата и по същество. Претендира сторените в производството пред касационната инстанция съдебни разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 155/16.11.2022 г. по гр. д. № 1175/2021 г. на Районен съд - Радомир, с което са отхвърлени предявените от Й. Г. Р. и Р. Х. Р. против С. Т.

К. искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение на част от поземлен имот с площ от 37.32 кв.м., находяща се в северозападната част на парцела им откъм границата с парцел *-*, която неправилно е заснета като част от поземлен имот с идентификатор ***, при граници: от север - ПИ с идентификатор ***, от запад – ПИ с идентификатор ***, от юг – ПИ с идентификатор ***, а не като част от собствения им имот, представляващ ПИ с идентификатор ***.

Въззивният съд е приел, че ищците са съсобственици на основание давностно владение, констатирано с нотариален акт № 37 и нотариален акт № 92 от 2005 г., на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ пл. № * с площ на целия имот от 2729 кв.м., за който съгласно кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 367 от 28.12.2001 г., е отреден парцел * - * в кв. 60 по плана на [населено място], с площ на парцела 1398 кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда и стопански постройки. Ответницата С. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, придобит въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том V, дело № 1557/1993 г. За спорно между страните е прието наличието на несъответствие, изразяващо се в грешка или непълнота на данните в кадастралната карта, по отношение на границата между недвижимите имоти на страните, касаещо реална част от 37.32 кв. м., която е заснета в КК като част от имота на ответницата К.. Спорен е и въпросът относно носителя на правото на собственост по отношение на процесните 37.32 кв. м. Съдът е приел за установено от събраните по делото доказателства, че спорната площ през годините е ползвана от собствениците и на двата имота, които са имали убеждението, че граница е задната стена на сграда с идентификатор ****. От заключението на техническата експертиза се установява, че имотната граница между имоти с пл. № * и пл. № * и вътрешната дворищно-регулационна линия между парцели /УПИ/ *-* и *-* в кв. 60, определени с кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед от 2001 г., съвпадат. Съществуващият на място стар каменен зид по местоположение не съвпада с имотната и регулационна граница между процесните имоти, определена с този кадастрален 2 и регулационен план. Посочено е, че част от УПИ *-* в кв. 60 по действащия регулационен план от 2001 г. попада в границите на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. Тази част е с площ от 37.00 кв.м. и е обозначена с букви A-B-C-E-A на приложение №7. Налице е несъответствие в границите на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регулационните линии /улични и дворищни/ на УПИ – парцел № *-*, кв. 60 по регулационния план от 2001 г., тъй като същите не са били означени съгласно разпоредбите и изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5, б.“а“ ЗКИР.

Съдът е посочил, че за правилното разрешаване на правния спор в производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е необходимо не само проследяване и установяване на собствеността към момента на одобряване на кадастралната основа, но и проследяването в предходни моменти, включително чрез проследяване на движението на процесния имот по нанасянето му във всички действали във времето планове. За недоказано е преценено твърдението на ищците, че са собственици на спорните 37.32 кв.м. по силата на изтекла придобивна давност.

Упражняване на фактическата власт и демонстриране на поведение на собственици на процесната реална част не е установено от събраните свидетелски показания. Не е демонстрирано и намерение за своене на имота. Ищците не са доказали да са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 37,32 кв.м., обозначена със зелен цвят върху приложената по делото скица, заключена между букви A-B-C-E-A на приложение № 7 към СТЕ.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от касаторите в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос, свързан със задължението на въззивния съд, при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да извърши преценка на относимите доказателства и да обсъди поддържаните доводи на страните,вкл.оплакванията във въззивната жалба, съобразно очертания от нея пред него предмет на спора.

Въпросът е относим към посоченотата от касаторите липса на обсъждане на заключението на техническата експертиза по отношение на твърдяната от ищците грешка в кадастралната карта и констатираното от нея несъответствие между регулационните линии по плана на [населено място] от 2001 г. и кадастралната граница на имота от 2015 г., както и необсъждането на всички относими писмени и гласни доказателства по отношение на поддържаното от ищците придобивно основание – давност за процесния имот, в т.ч. пространствените измерения на правото им на собственост.

Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието с посочената практика на ВКС, вкл. и ТР № 1/2013 г., ОСГТК, очертаваща задълженията на въззивния 3 съд, като инстанция по съществото на спора да обсъди доводите на страните, имащи значение за решаването на делото, и относимите и допустими писмени и гласни доказателства, във връзка с поддържаните защитни тези, като отрази изводите си в съдържанието на мотивите на въззивното решение.

Останалите въпроси в изложението не могат самостоятелно да предпоставят допускане на касационно обжалване на решението в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те ще бъдат разгледани от касационната инстанция в решението по чл. 290 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 276/20.06.2023 г. по гр. д. № 201/2023 г. на Окръжен съд - Перник.

УКАЗВА на Й. Г. Р. и Р. Х. Р. да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4