Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 21.04.2026, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Административно наказателно дело 314/2025
Вид
Решение № 19
Подписан
21.04.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Христина Вълчанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 119, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 5, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 43, т. 5 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Раднево, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. С.ова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20255520200314 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от А. Г. К. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез адв. И. П., срещу наказателно постановление № 25-0327-000911 от 19.11.2025 г., издадено от ВПД Началник РУ Раднево, с което на А. Г. К. ЕГН **********, с адрес: -*****, за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административни наказания ГЛОБА в размер на 76.69 евро.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като основното възражение е, че нямало видимост и имало спряна кола до пешеходната пътека, която му пречела да види пешеходците.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

РП Стара Загора, ТО Раднево – не се представлява.

Районен съд Раднево, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът 1 подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 06.10.2025 г. с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 4101363, Серия GA. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на възражения/обяснения, които същият е вписал. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта, които са счетени за неоснователни.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и съответната законна разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

А. Г. К. е санкциониран за това, че на 06.10.2025г., в 11:08 часа, в град Раднево, на бул. „Георги Димитров“ срещу магазин „Монита“ в посока югсевер, управлявал лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, като не пропуснал преминаващите по пешеходната пътека пешеходци - нарушение по 2 чл. 119, ал. 1 от ЗДвП .

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А. Г. К. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – С. Р. Р., К. Н. М., И. Й. Г. и Р. В. А. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че А. К. е управлявал лекия автомобил, като не е пропуснал преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. В съдебно заседание свидетелят С. Р. Р. дава следните показания:

„Около 11 часа бяхме на кръстовището на ул. „Митьо Станев“, ул.

„Георги Димитров“ и ул. „Тачо Даскалов“, като забелязахме как лек автомобил се движи в посока север, по ул. „Георги Димитров“ и на пешеходната пътека автомобила намали, защото имаше пресичащи пешеходци по пешеходната пътека, но не ги пропусна, заобиколи и продължи“ (цитат).

Същата фактическа обстановка пресъздават посредством показанията си и свидетелите К. Н. М., И. Й. Г. и Р. В. А..

Свидетелят Р. В. А., от който по делото има приложена докладна записка и в съдебно заседание заяви, че е преглеждал записа от видеокамерите поставени на кръстовището заяви:

„……Имаше кола до пешеходната пътека, но не беше микробус.

Беше като баничарка, но не беше микробус. На забраненото място за спиране имаше кола, но същата не беше спряна непосредствено до пешеходната пътека, а до 2-3 метра от нея….“ (цитат).

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Р. В. А. поради, което не споделя направеното възражение от пълномощника на жалбоподателя, че непосредствено до пешеходната пътека е имало спрял бус и поради това не е могъл да види преминаващите пешеходци по пешеходната пътека.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите С. Р. Р., К. Н.

М., И. Й. Г. и Р. В. А., които пресъздават свои непосредствени възприятия, относно извършеното от А. К. нарушение и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

С жалбата, както и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва констатациите в наказателното постановление. Навежда доводи, че непосредствено пред пешеходната пътека, тип „Зебра“ се намирал неправилно паркирал микробус, който пречел на видимостта му. По съществото на делото пълномощникът на жалбоподателя изразява становище, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не е установена по безспорен начин.

3

Тези възражения на жалбоподателя, не намират опора в събрания доказателствен материал, тъй като същите се оборват от показанията на свидетелите С. Р. Р., К. Н. М., И. Й. Г. и Р. В. А..

Не се доказа и твърдението на жалбоподателя, че единият от пешеходците, който пресичал улицата е говорил по мобилния си телефон.

СЪДЪТ по направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че същият се е движил по ул. „Митьо Станев“, а не по бул.

„Георги Димитров“ счита, че не следва да обсъжда същото, тъй като в проведеното съдебно заседание на 03.02.2026г., същото се оттегли.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП , вменява в задължение на водача на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Това не е сторено от жалбоподателя, и същото се установи от свидетелските показания дадени от свидетеля Р. В. А., който в съдебно заседание заяви, че видимо жалбоподателя е карал бързо и поради това е нямал как да спре. Още повече, че всички свидетели категорично установяват, че микробус не е имало спрян до пешеходната пътека, а лека кола и тя е била на поне два, три метра от нея.

В тази насока е и разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ЗДвП , която вменява в задължение на водача на нерелсово пътно превозно средство, при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство, да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, както и разпоредбата на чл. 43, т. 5 от ЗДвП , съгласно която изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека.

Ето защо, съдът намира твърденията на жалбоподателя за недостоверни и като израз на защитната му позиция.

Изложената фактическа обстановка, отразена в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите С. Р. Р., К. Н. М., И. Й. Г. и Р. В. А..

Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само, че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

С оглед изложеното, възивната инстанция намира описаното нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП , административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя, налагайки му глоба в размер на 76.69 евро. Така наложеното наказание е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.

4

Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Нарушението, извършено от А. Г. К. се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата "висока степен на обществена опасност на деянието" е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид. Особено укорими са нарушенията, при които се създава реална предпоставка за пътнотранспортно произшествие с участие на едни от най-уязвимите участници в движението – пешеходците, при това пресичащи на пешеходна пътека, какъвто е настоящия случай.

При това положение и дума не може да става за нарушение на правилата за движение по пътищата, представляващо маловажен случай.

С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0327-000911 от 19.11.2025 г., издадено от ВПД Началник на РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с което на А. Г. К. ЕГН **********, с адрес: -*****, за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административни наказания ГЛОБА в размер на 76.69 евро, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА А. Г. К. ЕГН **********, с адрес: -*****, да заплати на ОД на МВР-Стара Загора сумата от 70 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.