Определение № 1831 от 14.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 36150/2024
- Вид
- Определение № 1831
- Подписан
- 14.01.2025
- В сила
- 14.01.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1831 гр. София, 14.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110136150 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Й. Г. С. срещу „Сити Кеш“ ООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е подадена насрещна искова молба от „Сити Кеш“ ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещните искове С. е подал отговор на насрещната искова молба, в който е инкорпорирано и становището му по отговора на неговата искова молба.
Съдът намира, че е неясен правният интерес на насрещния ищец от предявения насрещен евентуален иск. В тази връзка съдът съобрази съдебната практика /например Решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I ТО, Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО, и други/, която приема, че при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договор за потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД. При това положение е неясно какъв по-различен правен резултат се цели с предявяването на насрещния евентуален иск, при положение че евентуалната приложимост на разпоредбата на чл. 23 ЗПК и без предявяването на отделен иск следва да бъде съобразена по насрещния главен иск. Това налага на насрещния ищец да бъдат дадени указания.
Независимо от горното с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за 1 изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Ищцовото искане за задължаване на ответника да представи документи е неоснователно, защото те вече са представени с отговора на исковата молба и с насрещната искова молба.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза подлежи на отхвърляне, защото не е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на насрещния ищец в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да обоснове правния си интерес от предявения насрещен евентуален иск, като съобрази мотивната част на настоящото определение. При неизпълнение на указанията в срок насрещната исковата молба ще бъде върната в частта по насрещния евентуален иск.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.02.2025 г. от 10:50 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения, а на ищеца по насрещните искове – и препис от отговора на насрещната искова молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са от Й. Г. С. срещу „Сити Кеш“ ООД при условията на евентуално съединяване следните искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. поради противоречие на закона, включително поради наличие на неравноправни клаузи в него; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на чл. 6.6. от Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. поради противоречие на добрите нрави. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. при общи условия, по силата на който му е предоставена в заем сумата от *** лв. при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 48.02 %, като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в размер на *** лв. в срок до 17.06.2024 г. на 10 месечни погасителни вноски, от които 3 вноски в размер на по 66.75 лв. и 7 вноски – по 325.11 лв. Сочи, че по договора бил задължен да осигури обезпечение след сключването му, отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 6.6. от договора в размер на 2 203.98 лв., включена изначално в погасителния план. Твърди, че е заплатил по договора сума в общ размер на *** лв. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Изтъква, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява 2 скрита възнаградителна лихва, поради което лихвеният процент е неправилно посочен в договора, като същевременно неустойката представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР също е неправилен. В тази връзка акцентира, че към потребителя са поставени неизпълними изисквания относно обезпечението, което следва да представи, с което се цели увеличаване на възнаграждението на кредитора, като неустойката е изначално включена в погасителните вноски. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока – надвишава дори размера на възнаградителната лихва. Счита, че посочването в договора на ГПР, различен от реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща и нелоялна търговска практика, която възпрепятства потребителя да прецени реалните икономическите последици от сключването на договора, което сочи на неравноправност. При условията на евентуалност възразява, че нищожна е самата неустоечна клауза поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че неустойката цели единствено скрито оскъпяване на кредита и излиза извън присъщите й функции. Изтъква, че е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила, при положение че е свързана с вторично задължение на потребителя, като същевременно тя прехвърля върху него риска от неизвършването от кредитора на оценка на кредитоспособността му и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения, че договорът и процесната клауза за неустойка са валидни. Твърди, че договорът е резултат от индивидуално договаряне между страните. Сочи, че в ГПР не е включена неустойката, с което ищецът е бил наясно, тъй като е потребител и по много други договори за кредит, сключени с ответника. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Предявен е от „Сити Кеш“ ООД срещу Й. Г. С. насрещен осъдителен частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 471 лв. – част от вземане в общ размер на 2 000 лв., представляващо главница по Договор за паричен заем № 912188/15.08.2023 г., ведно със законната лихва от 21.10.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски по делото.
Ищецът по насрещния иск твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и че по него е предоставил на ответника заем в размер на *** лв. при уговорен фиксиран ГЛП в размер на 40.05 %, като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в срок до 17.06.2024 г. на 10 месечни погасителни вноски, както и че в чл. 6.6. е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение, която е начислена поради неизпълнение на задължението за предоставяне на такова. Сочи, че е предоставил заемната сума на ответника.
Излага, че последният е платил по договора суми в общ размер на *** лв., с които са погасявани други задължения по договора, но не и главницата, а срокът на договора е изтекъл. Моли в случай на приемане, че договорът е нищожен, да бъде приложена разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната исковата молба, в който е инкорпорирано и становище по отговора на исковата молба. С. поддържа възраженията си за нищожност за договора и на клаузата за неустойка, като оспорва твърденията на насрещната страна за индивидуално договаряне. Счита за ирелевантно обстоятелството, че има сключени няколко договора с дружеството. Възразява, че предвид нищожността на договора на основание чл. 23 ЗПК не дължи по него никакви суми освен главницата. Твърди, че е платил по договора суми в общ размер на *** лв. Счита, че не следва да бъде осъждан за законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба, във връзка с което се позовава на практика на СЕС.
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за 3 прогласяване нищожност на договора, евентуално – на неустоечна клауза от него, е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на договора със закона, включително наличието на неравноправни клаузи в него; твърдяното накърняване на добрите нрави от неустоечната клауза.
В тежест на ответника е да докаже, че сключването на договора е резултат от индивидуално договаряне, за което не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение между страните по Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на кредитополучателя.
В тежест на ответника по насрещния иск при доказване на горните факти е да установи плащане в пълен размер на задължението за главница по договора, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г., по силата на който на С. е предоставена в заем сумата от *** лв. при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 48.02 %, като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в размер на *** лв. в срок до 17.06.2024 г. на 10 месечни погасителни вноски; предаване на заемната сума в размер на *** лв. от „Сити Кеш“ ООД на С.; че в чл. 6.6. от договора е уговорено задължение за С. за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и че такава му е начислена, но не е включена в посочения в договора размер на ГПР; че извършените от С. плащания по договора възлизат общо на *** лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Разпечатката съдържа 37 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2dc7171c-bdd1-4dcc-818c-1363d440de4b