Определение № 2928 от 23.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2928 гр. Варна, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501313 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от М. П. Г., ЕГН 530228157, с адрес в гр. Варна, против определение № 5660 от 30.04.2025г., постановено по гр.д. № 10361/2024 г. по описа на ВРС, с което присъдените в полза на жалбоподателя разноски за първа инстанция са намалени от 450 лева на 150 лева.

В жалбата се поддържа, че изготвянето на искова молба представлява сложна конструкция от извършени действия – запознаване с договорите и споразуменията между страните, покани, уведомления и съобщения и преценка по основателност на искането. Фактът, че делото е приключило с проведено едно единствено о.с.з., респективно ниския материален интерес, не би следвало да водят във всеки случай до присъждане на занижени адвокатски възнаграждения, доколкото е важна извършената от процесуалния представител работа не само в количествено, но и в качествено отношение.

В отговора на жалбата ответникът по нея излага доводи за правилност на обжалваното определение, с твърдения, че са налице всички предпоставки за редуциране на адвокатското възнаграждение под минималните размери по наредбата по аргумент от Решение на СЕС от 28.07.2016г. по дело С-57/2015 и Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С 428/2016 г.

– ниска фактическа и правна сложност и приключване на делото в разумни срокове.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

1

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по предявен от М. П. Г. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 797,80 лв., представляваща такса за оценка на риска, предвидена в чл. 7 от Договор за потребителски кредит № ********** от 12.07.2018 г.

С решение №414/06.02.2025г. искът е уважен изцяло, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 50 лева – държавна такса и 400 лева – заплатен адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба №28691/28.03.2025г. от ответника с правно основание чл.248 от ГПК за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение по съображения в релевираното в молба преди първото по делото заседание възражение за прекомерност.

С обжалваното определение № 5660 от 30.04.2025г., молбата е уважена, като адвокатското възнаграждение е намалено от 400 лева на 100 лева.

Определението е неправилно.

Действително съгласно постановките на решение на СЕС по дело С438/2022г. при присъждане на разноски по делото съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения, а Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде използвана само като ориентир. Конкретната преценка обаче следва да бъде извършена след като се вземат предвид вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден. В конкретния случай претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимума по наредбата и на фона на икономическата конюнктура и инфлационни процеси не е налице възможност за редуцирането му без да се наруши принципа за достойно заплащане на предоставената правна помощ, включваща освен изготвяне на исковата молба и предварително запознаване с относимите материали и съдебна практика, подготовка на защитна теза, справки по движението на делото и изготвяне на становища по процесуални и материалноправни въпроси (молба от 703/24.01.2025г.).

Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде поставено друго, с което молбата с правно основание чл.248 от ГПК бъде оставена без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5660 от 30.04.2025г., постановено по гр.д. № 10361/2024 г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба №28691/28.03.2025г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023 със седалище гр.София, с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на Решение №414/06.02.2025г., постановено по гр.д. № 10361/2024 г. по описа на ВРС, в частта за разноските.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3