Решение № 3201 от 11.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10445/2025
- Вид
- Решение № 3201
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.78,ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3201 гр. София, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ваня Н. Иванова
Членове:
Полина Люб. Амбарева
Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100510445 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба , вх. № 98300/19.03.2025год. от Б. Б. Б. ,малолетна представлявана от Д. К. Л. ,в качеството й на майка и законен представител ,чрез адв.Д. Т. против Решение № 3379/28.02.2025год. постановено по гр. д. № 11283/2024год. по описа на СРС ,169 състав , в частта ,в която е отхвърлен предявеният срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 осъдителен иск ,с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД за сумата над 1000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението.Ищцата обжалва решението като излага ,че размера на определеното обезщетение за търпените ,в следствие на процесното ПТП ,настъпило на 08.11.2023год. неимуществени вреди не съответства на характера,степента и интензитета на претърпените болки и страдания ,получени в резултат на травматичните увреждания и негативните последици от преживения стрес. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен изцяло до пълния предявен размер от 5 000лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции .
Въззиваемата страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 на 1
13.05.2025год. , в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба,с който оспорва същата като неоснователна.Моли съда да потвърди изцяло атакуваното решение.Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Депозирана е частна жалба вх.№200595/09.06.2025год. от „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД,
ЕИК
121718407
,чрез юрк.Р.И. срещу
Определение
№22734/23.05.2025год. постановено по гр.дело № 11283/2024год. по описа на СРС,169 състав ,с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решение №3379/28.02.2025г. по гр.д. №11283/2024г. по описа на СРС, 169 състав с банкова сметка на името на ищцата Б. Б. Б.. В частната жалба се развиват съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение ,поради противоречие с процесуалния и материалния закон.
В срок не е постъпил отговор от насрещната страна на частната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищцата Б. Б. Б. , представлявана от нейната майка и законен представител Д. К. Л. с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 5 000 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера на иска), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по вина на водач на л.а. „Ауди А3“, с рег. № **** , гражданската отговорност на който е застрахована от ответника по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност", вследствие настъпило на 08.11.2023 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024 г., до погасяването.
Ищецът твърди, че на 08.11.2023год. около 14,00часа в гр.София ,на ул.“Ал.Пушкин“ в района на № 112 е настъпило ПТП между л.а. „Форд Фиеста“ ,срег.
№**** ,управляван от Д. К. Л. и л.а. „Ауди А3“, с рег. № **** ,с водач В.А.М..Излага ,че виновен същото е бил водачът на лек автомобил "Ауди А3", гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407. В резултат на посоченото ПТП сочи, че са причинени неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на следните увреждания –повърхностна травма на окосмената част на главата с кръвонасядане и оток на челото, синини в областта на тялото и краката, както и остра стресова реакция. Ответникът не е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение за причинените му вреди, въпреки отправената извънсъдебна претенция. Ето защо, и на основание чл. 432 КЗ предявява пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата за осъждането на застрахователя да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 5 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпило на 08.11.2023 г. застрахователно събитие, причинено по вина на водач на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № **** гражданската отговорност на който към 2 датата на ПТП е била застрахована от ответника по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването.
В отговора на исковата молба ,ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 не е оспорил настъпилото застрахователно събитие, механизма на осъществяването му,както и посочените травматични увреждания на ищцата ,които са в причинно-следствена връзка с него.Претенцията на последната е оспорена единствено по отношение на размера .В тази връзка излага ,че по извънсъдебната претенция дружеството е определило застрахователно обезщетение в размер на 1000 лв., дължимо в полза на ищцата, което не е било заплатено поради липсата на предоставени данни за банкова сметка, въпреки отправено искане от страна на дружеството. Излага съображения, с оглед които счита, че определеният размер на дължимото застрахователно обезщетение е справедлив и съответстващ на тежестта и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди като признава иска до размера от 1000лв.
С обжалваното решение искът е уважен частично до сумата в размер на 1000лв., като е отхвърлен за пълния предявен размер от 5 000 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди в претендирания размер.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно причинната връзка между процесното ПТП и твърдените увреждания на здравето на ищеца, както и относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Пред първата инстанция са отделени са като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата относно реализираното ПТП на 08.11.2023 г. с участието на л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ****, управляван от Д. К. Л., настъпило по вина на водача на л.а. марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № **** - В.А.М., отговорността на която е била застрахована от ответното дружество по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № 06123002425100, при което са били нанесени неимуществени вреди на Б. Б. Б., която се е возила в л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ****, за обезщетяването на които същата е отправила претенция до ответното дружество на 16.11.2023 г., което е одобрило за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 1000 лв.
Спорен е останал въпроса за размера на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,който е пренесен и пред въззивната инстанция.
Следва да се установи, дали ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди вследствие противоправно поведение, осъщественото от 3 застрахованото по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника лице.
Съгласно представените по делото медицински документи в причинна връзка с процесното ПТП ищцата е получила травма на главата с кръвонасядане и оток на челото.
Съгласно показанията на свидетеля Б.Б.- баща на ищцата, след настъпване на ПТП детето станало изключително неспокойно и раздразнително, не спяло, събуждало се с писъци.Свидетеля съобщава и за страх у него от автомобили,като съществува проблем с превоза му и към настоящия момент .Излага и че при консултации с психолог им е съобщено ,че в следствие на инцидента може да проговори по- трудно и в последствие може да заеква.
По делото е назначена и приета СПЕ ,по която вещото лице е приело ,че към момента на провеждане на психологичните изследвания на 12.11.2024 г., детето е в добро психо - емоционално състояние. Дало е заключение , че описаното от родителите на детето поведение след процесното ПТП говори, че детето е преживяло силен стрес, на базата на който поведението му се е променило и детето е било тревожно в продължение на 1-2 месеца. Приело е и че една година по- късно, до голяма степен е възможно инцидента да остане на подсъзнателно ниво в психиката на детето. Предвид ниската му възраст /1,3години/ ,която се характеризира със слаби спомени за травмиращи събития, , с времето дори ще изчезнат. Травмата ще остане на подсъзнателно ниво.Излага и че периферните характеристики на едно такова явление могат да предизвикат тревожност в детето ,като те по чисто рефлекторен път влияят на детското развитие като в ситуации на силен шум, клаксон на кола и силен шум от гуми на кола детето най -вероятно ще реагира с повишаване на тревожността и психически дискомфорт за по-дълъг период. Тези периферни условия около катастрофата, могат да предизвикат дискомфорт у детето, като травмата ще бъде изтласкана подсъзнателно и няма да има съзнателен спомен за нея.В заключение вещото лице е приело ,че към момента на провеждане на изследванията, Б. е в добро психоемоционално състояние, вози се в кола и не показва изразена тревожност, сочеща активен спомен от преживяното.
Следователно, установява се по делото, че в причинна връзка с процесното ПТП ищцата е претърпяла твърдените увреждания на здравето,изразяващи се в травма на главата с кръвонасядане и оток на челото ,а така също се доказва и негативни емоционални преживявания като стрес, тревожност, нервност , страх от возене в автомобил за период от около 1-2 месеца след процесната случка.
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин от обсъдените по-горе свидетелски показания и приетата съдебно-психологическа експертиза, че в резултат на противоправното поведение на застрахованото при ответника лице ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и битови неудобства. При определяне размера на обезщетението при телесните 4 увреждания следва да се имат предвид обективни обстоятелства като характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС).
В практиката на ВКС е разяснено, че въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените негативни изживявания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Няма съмнение, че при увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното общуване. Целта на обезщетението обаче е не да се поправят вредите, което е невъзможно, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции.