Определение № 47754 от 18.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47754 гр. София, 18.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20251110147970 по описа за 2025 година

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК, и страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът Министерство на отбраната твърди, че в негова полза е издадена заповед по чл.410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение. В исковата молба се сочи, че на ищеца е предоставено за управление имот – частна държавна собственост, за който е съставен АЧДС № 31.5.2021г., че на 13.12.2019г. между ищеца и ответницата А. С. – Д. е сключен договор за наем, с определен срок, по силата на който на ответницата за срок от 3 месеца е предоставено ползването на ПИ *** с площ 320 кв.м. от сграда 30 и 440 кв.м. терен пред тази сграда в град Ихтиман, м. Димов Алчак за изграждане на приют за бездомни животни, като се сочи, че в договора било предвидено заплащане на месечна наемна цена от 725,12 лева без ДДС, твърди се, че бил подписан приемо – предавателен протокол за предаването на имота на ответницата на 5.1.2020г., в договора било предвидено,че след изтичане на срока на договора, същият се прекратява. В тази връзка твърди, че договорът бил прекратен поради изтичане на срока на 5.4.2020г., както и че ответницата продължила ползването му. Сочи, че на 14.5.2020г. ответницата подписала протокол за предаване и освобождаване на имота, както и че след това били извършени проверки на място от служители на ищеца, от които било установено, че ползването на 1 имота продължавало. Твърди, че за период 15.5.2020г.- 23.3.2021г. ответницата е ползвала имота, поради което и предвид уговореното в разпоредбата на чл.23 от договора обезщетение за ползване след прекратяването на договора в двоен размер на наемната цена, за всеки ден до периода на освобождаването, претендира заплащане на обезщетение в размер 16138,07 лева за посочения период, за която сума предявява установителен иск, на основание чл.422 ГПК.

Ответникът, в срока за отговор, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва твърдението, че действително имотът е посетен на място от служител на ищеца / като се сочи, че протоколите не се ползват с доказателствена сила за твърдението/, като оспорва твърдението, че за исковия период ответницата е ползвала имота. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.236,ал.2 ЗЗД за присъждане на обезщетение за продължило ползване на отдаден под наем имот, след прекратяване на договор за наем, при твърдение за противопоставяне от страна на наемодателя.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца че в тяхна доказателствена тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: наличието на сключен наемен договор, посочен в исковата молба; твърдението за уговорена наемна цена, твърдението, че с изтичане на предвидения срок, договорът е прекратен, твърдението, че в договора е уговорен размер на обезщетението по чл.236,ал.2 ЗЗД, твърдението, че за исковия период ответницата е ползвала имота, въпреки противопоставянето му /което, според твърдението на ищеца, означава, след съставяне на констативния протокол от 14.5.2020г./.

УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже по делото правопогасяващото си възражение за погасителна давност.

ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ПО

ДЕЛОТО, че на 13.12.2019г страните са сключили договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата ползването на имота ПИ *** с площ 320 кв.м. от сграда 30 и 440 кв.м. терен пред тази сграда в град Ихтиман, м. Димов Алчак за изграждане на приют за бездомни животни, при наемна цена 725,12 лева без ДДС на месец, при уговорен в договора срок от 3 месеца, от подписване на протокол, протоколът за предаване на имота бил подписан на 5.1.2020г., че страните по наемното правоотношение са подписали приемо – предавателен протокол на 14.5.2020г., за предаване на имота от наемател и наемодател, че в договора било предвидено, че „за времето, през което имотът, обект на настоящия договор, е бил зает след прекратяване на договора, наемателят заплаща 2 на наемодателя обезщетение в двоен размер на наемната цена за всеки ден от период на неосвобождаването“, като съдът намира, че размерът, като изчисление, на евентуално дължимото обезщетение за исковия период също не е спорен между страните.

ПРИЛАГА по делото гр.д№ 36481/2025г на СРС.

ПРИЕМА представените с исковата молба и по заповедното производство писмени документи като писмени доказателства.

ДОПУСКА при довеждане от страна на ищеца в първото по делото о.с.з. на един свидетел за твърдението,че след 14.5.2020г., за исковия период, ответницата е ползвала имота, като на основание чл.159,ал.2 ГПК, ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за още един свидетел за същото обстоятелство, до разпита на допуснатия.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника по чл.164 ГПК, тъй като за соченото обстоятелство не е налице забраната на цитираната разпоредба, като доводите на ответника касаят съставяне на протоколи за приемане и предаване на имота.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.190 ГПК за задължаване ищецът да представи заповеди за възлагане на проверки – същите са неотносими към спорните въпроси по делото, и с основание чл. 190 ГПК, ищецът да представи по делото заповеди за командироване на В.Б. – главен специалист в отдел РИО – София – твърдението, че лицето В.Б. е извършил въпросните проверки на въпросните дати е в тежест на ищеца, поради което и разпоредбата на чл.161 ГПК е неприложима.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2025г., от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3