Решение № 215 от 06.06.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Карлово, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101326 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.

Ищецът М. С. М. твърди, че сключил с „Банка ДСК“ АД гр. София договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2021г. По силата на съглашението ищецът получил кредит в размер на 24 000 лева. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца с падеж всяко пето число на месеца.

Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 4.66% годишно или 0.01% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок нас 1 ден до 2 години“, 0.090% като при отрицателна стойност се приемал със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 4.570% при изпълнение на условията по програма „***“. Приложимата преференциална надбавка без отстъпки била в размер на 6.66%. При нарушаване на условията правото за ползване на преференциалните условия отпадало изцяло и приложимия лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавка, съгласно условията. Максималният размер, който можел да достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията бил променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент за съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 9.41%, при годишен процент на разходите в размер на 5.26%, като последният можел да бъде променян при предпоставки предвидени в общите условия по договора. Допълнително била договорена и застраховка, която следвало да се изплаща с всяка месечна погасителна вноска 1 по кредита. Вноските били за период от 120 месеца, всяка една в размер на 272.58 лева, включваща месечна вноска, застраховка и дължими такси.

Допълнително кредитът бил обезпечен със залог върху вземането на залогодателя - кредитор по разплащателна сметка за сумите - главница, лихви и разноски по договора за кредит, съгласно чл.10 от същия. С поръчителството се обезпечавало изпълнението на задълженията на ищеца пред „Банка ДСК“ АД в съответствие с договорените условия.

Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и бил недействителен на специалните основания предвидени в чл.22 ЗПК.

Договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва в лева и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план. От друга страна, договорът бил недействителен, тъй като възнаградителната лихва била нищожна - клаузата противоречала на добрите нрави, и тъй като била нищожна, следователно несъществуваща, то не било изпълнено изискването на коментираната разпоредба.

Договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума. Съгласно §2 от ДР на ЗПК, тя се формирала от аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходите по кредита. Последните били нормативно дефинирани в §1 ДР ЗПК и представлявали годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19. ал.1 ЗПК). Това водело до извод, че няма как да се определят компонентите на общата сума дължима от потребителя Договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като не било посочено в погасителен план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай всяка вноска включвала главница, възнаградителна лихва, застраховка, дължима такса и ГПР, съгласно приложения погасителен план по договора.

Договорената възнаградителна лихва в договора била нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени - двукратния размер.

Договорът било недействителен, тъй като размерът на шрифта на Условия по кредитна програма „***“, Приложение № 2 към договора, както и Приложение № 3 - такси по кредити за текущо потребление, неразделна част от договора за кредит, на който били изготвени, било по малък от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). В допълнение и в нарушение на чл.11 от ЗПК към договора за текущо потребление липсвал застрахователния пакет по сключената и начислена допълнително „застраховка“, която фигурирала в погасителния план по договора. Съгласно чл.11, ал.1, т.19 от ЗПК застрахователните полици били част от договора за кредит. Твърди се, че застрахователните полици към 2 договора са неразделна част от същия, който в пакета към сключения между страните договор за текущо потребление липсвал и не бил подписван от ищеца, а бил добавен като допълнително оскъпяване по кредита в погасителния план, поради което на основание чл.22 от ЗПК договорът бил недействителен.

Клаузата за ГПР също била недействителна поради противоречието й с материалния закон (чл.143, ал.1, т.18 от Закона за защита на потребителите, чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.2 ЗПК и чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕС за нелоялни търговски практики) и поради противоречието й с добрите нрави, по следните съображения:

Твърди се, че при изчисление на ГПР не са взети предвид застрахователните премии по застраховката, ГПР е неправилно изчислен, респ. стойността му посочена в договора не е реалната такава. С невярното посочване на ГПР се допускало нарушение на чл.143, ал.1, т.18 ЗЗП, която разпоредба казвала, че е нищожна, поради неравномерност, е клаузата в потребителския договор, която е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Тъй като договорът бил недействителен, ищецът дължал връщане единствено на заемната сума, която била в размер на 24 000 лева. Съответно всички суми платени над главницата по договора подлежали на връщане, като получени при начална липса на основание.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане:

„УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: **************, титуляр на сметката К. К..

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление: *** да заплати на М.

С. М. с ЕГН ********** от *** заплати сумата от 50 лева, представляваща платена сума при първоначална липса на основание по договор за текущо потребление от 22.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 06.08.2024 година до окончателното плащане.

Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „БАНКА ДСК“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Не се оспорва, че между „Банка ДСК“ АД и М. С. М., ЕГН ********** е сключен договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2021г. (или за краткост по-нататък Договора за КТП) с размер на кредита 24 000 (двадесет и четири хиляди) лева и срок 120 месеца, който е погасен окончателно предсрочно на 08.04.2022г.

Кредитът бил потребителски тип кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК.

Договорът за КТП бил договор при общи условия по см. на чл. 16 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 298 от ТЗ и в него било уговорено, че се състои от: индивидуален договор, общи условия, приложение към договора - условия по кредитна програма „***“, както и погасителен план. За информация на кредитополучателя към договора било приложено и извлечение от Тарифата 3 за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилагала по извършени услуги на клиенти. Всички те били подписани на всяка страница от банката и от кредитополучателя.

За обезпечаване на кредита бил сключен договори за залог на вземане по сметка в „Банка ДК“АД от 22.12.2021 г.

На 22.12.2021г. била усвоена цялата сума по договора за КТП от кредитополучателя М. С. М. по разплащателната сметка, посочена в т.4 от договора, с ІBAN № **************************, с което за ищеца възникнало задължението да върне предоставените му суми, ведно с уговорената за ползването на кредита възнаградителната лихва, съгласно чл. 8 от договора за КТП по договорения в ОУ начин.

Съгласно посоченото в чл. 8 от договора за КТП, кредитът се олихвявал с променлив референтен лихвен процент в размер на 4.66%, годишно, формиран от референтен лихвен процент (РЛП) и фиксирана надбавка. За РЛП бил определен обективен банков индекс, определян от БНБ (публикува се на страницата й), а именно „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 7 ден до 2 години“, който към датата на сключване на договора е 0.090%, а надбавката била определена с преференциален размер 4.570% при изпълнение на условията по програма „Престиж Плюс“ (наричани за краткост „Условията“), подробно описани в приложение №2 към договора. Казано било изрично, че надбавката без преференцията е в размер на 6.66%, т.е. увеличавала се, което съгласно условията се случвало при неизпълнението им.

Лихвеният процент се променял в зависимост от промените на посочения по-горе РЛП (в случай, че стане с отрицателна стойност, се приема за стойност 0%), като се прибавяла надбавката без промяна, съответно с или без преференция в зависимост дали се изпълнявали или не условията в течение на срока на кредита.

Подробно и ясно била посочена методиката за начина на промяна на възнаградителната лихва в зависимост от флуктуациите на избрания РЛП (Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“) в чл.5.1. - 5.10. от ОУ. Промяната била два пъти в годината на 15 януари и 15 юли, котировките на индекса се публикували на интернет страницата на БНБ, независещо от волята или намеса на Банка ДСК. Индексът бил обективно определяна величина и към нея се прибавяла фиксирана надбавка

Годишният процент на разходите (ГПР) бил посочен като стойност в договора за КТП – 5.26%; в ОУ било разяснено какви разходи са включени и кои не са включени при изчисляването на ГПР (чл.7.1.-7.4.); също така в погасителния план подробно били разяснени допусканията по см. на приложение №1 към ЗПК, при които са направени изчисленията.

Кредитът бил обезпечен със залог върху вземания съгласно сключен договор за залог от 22.12.2021г.

Счита иска за незаконосъобразен, неправилен, и неоснователен.

Също и недоказан, доколкото исковата молба от името на М. С. М. не била придружена с конкретни доказателства, въведени били бланкетни твърдения за нищожност на процесния договор, несъответстващи на действителното 4 съдържание на сключения договор.

Освен това ищецът нямал правен интерес от иска, доколкото резултатът от него би бил връщане само на главницата (чистата стойност) на кредита, която ищецът вече платил, върнал още преди 2 и половина години, изпълнявайки доброволно дори предсрочно едно свое договорно задължение без да оспорва действителността на договора.

Съгласно правилото на чл. 55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова е длъжен да го върне. Спорният предмет по делото, въведен с исковата молба бил наличието на правно основание ответникът да събира възнаградителна лихва от клиента - потребител. В исковата молба се твърдяло, че сключеният от ищеца с Банка ДСК договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2021г. е недействителен на специалните основания на чл.22 - ЗПК. В подкрепа на това се излагали доводи за липсващи условия и задължителни клаузи в съдържанието на договора съгласно чл. 11 ал.1 т.9, 10, 11, 19 от ЗПК, към които реферирал чл.22 и липсата им водела до недействителност, както и недействителност на клаузата за ГПР поради противоречие със ЗЗП и Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики.