Решение № 144 от 04.06.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Тетевен, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100067 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от М. П. В., ЕГН ********** от гр. з, област Ловеч, ж.к. „Изток“ № 2, вх. В, ет. 4, ап. 10, чрез адв. Е. И. от АК - Пловдив, срещу „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 представлявано от изпълнителния директор Цветан Кръстев и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от Ангел Маджиров,за прогласяване нищожността на договор за паричен заем и на договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, с цена на първия главен иск 737.76 лева и цена на втори главен иск: 309.84 лева.

Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем №сг сключен с „Аксес Файнанс“-ООД,както и на договор за поръчителство/гаранция,сключен с „Файненшъл България“-ЕООД.Счита,че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга.Не са спазени и изискванията на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК,тъй като в договора за кредит не е вписан действителния размер на годишния процент на разходите/ГПР/.Твърди,че ГПР е различен от посочения в договора,налице е заблуждаваща търговска практика,уговореното възнаграждение за фирмата-поръчител е разход по кредита,който следва да бъде включен в ГПР.

1

На собствено основание е нищожен и договора за предоставяне на гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не е породило правни последици.Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на ДиректИ. 2008/48,транспонирана в ЗПК.

Договорът за гаранция е с акцесорен характер,той може да съществува валидно единствено при условие,че съществува главен дълг.Кредитната сделка е нищожна,поради което не е породило правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение.

В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори на исковата молба от ответниците по делото.Ответникът „Аксес Файнанс“-АД изразява становище за недопустимост на исковете,също за тяхна неоснователност,поради което ги оспорва.Моли да бъдат отхвърлени исковете.

От „Файненшъл България“-ЕООД се излага,че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.счетоводната експертиза,съдът приема за установено следното:

Приложен е договор за паричен заем А1 бърз кредит №сг,сключен между ищцата и „Аксес Файнанс“-АД-град София,при следните параметри: предадена в заем сума-600 лева,размер на месечна вноска 61,48 лева,срок на заема 12 месеца,фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.00%,лихвен процент на ден-0,11%,годишен процент на разходите/ГПР/ по заема-49.01%.

Приложен е и договор за предоставяне на гаранция №0/23.08.2021г,сключен между ищцата и ответника „Файненшъл България“-ЕООД-София,съгласно който гарантътответникът,се съгласява да издаде в полза на „Аксес Файнанс“ гаранция,с цел гарантиране изпълнението на всички лични задължения на ищцата,възникнали от договора за кредит ,както и за всички последици от неизпълнението на задължението на ищцата/потребителя/ по договора за кредит.Сумата на гаранцията е 822.76 лева или сума,равна на усвоената и невърната главница,начислената договорна лихва върху усвоената невърната главница,както и законна лихва за забава в случай на забава на плащането,разходи за събиране на вземането,съдебни разноски,адвокатски хонорари,в случай,че такИ. са начислени.

Уговорено е,че за поемане на задължението потребителят/ищцата/ дължи възнаграждение на гаранта в размер на 309.84 лева,платимо на разсрочени вноски,всяка от които в размер на 25.82 лева,дължими на падежа на погасителните вноски по договора за кредит.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че ГПР при включване на възнаграждението за предоставяне на гаранция в размер на 309.84 лева е в размер на 207.88%.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

2

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 23.08.2021г. между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество - „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит/паричен заем/ № 0, при фиксиран лихвен процент 40.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49.01 %.

В изпълнение на договора, на ищеца е предоставена сумата от 600.00 лева, като последният е следвало да върне същата на ответника, заедно с уговорената лихва на 12 вноски. В чл. 3, от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - едно физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Съгласно посоченият член от договора ищцата и „Файненшъл България” ЕООД сключили договор за предоставяне па гаранция №0/23.08.2021г., по силата на който „Файненшъл България” ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Аксес Файнанс“ АД задълженията на В., като същата следвало да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 309.84 лева, която сума била разсрочена за изплащане, заедно с дължимите вноски по договора за кредит.

Изложените факти, при които се иска прогласяването нищожност на част или целия договор, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за нищожност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Когато са предявени искове за нищожност на една договорна клауза, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията за нищожност, подредени според тежестта на порока.

По настоящото дело се касае за твърдяна нищожност на процесните договори за кредит/заем и предоставяне на гаранция на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищцата и ответникъат „Аксес Файнанс“-АД са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 23.08.2021 г. Договор за потребителски кредит /заем. Не е спорен и въпроса, че с клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на кредитодателя и определените суми по договора за предоставяне на гаранция, възложени с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за паричен заем/кредит от 23.08.2021г. по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на 3 разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от 23.08.2021г. е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да се приеме, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на ДиректИ. 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищцата М. В. се позовава на пълна недействителност на договора между страните.

Съдът установи, че с клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора кредитополучателя се задължава в случай, че не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 3, ал. 1, т. 3 от договора в установения срок и съгласно ОУ, следва да сключи договор за предоставяне на гаранция, с посочен от дружеството кредитор гарант и единствено на него да заплаща суми по предоставената гаранция. В този смисъл, за да избегне начисляването на тази сума, предвидена за гаранция, в размер на 309.84 лева, кредитополучателят е следвало да предостави обезпечение в срок от пет дни с банкова гаранция или поръчител.

Съдебният състав, приема, че под изискването за сключване на договор за предоставяне на гаранция се въвежда за потребителя една скрита неустойка по договора за кредит, която има за цел единствено да обогати допълнително дружеството кредитор.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е опредЕ. имуществена ценност, най-често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоечна клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такИ., т. е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.

4

В Глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, според която при непредоставяне на поръчител или банкова гаранция, потребителят следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитодателя дружество се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директИ..

На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, т. е. опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както е и изрично посочено в разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Следователно подобна уговорка за процесното сключване на договор за гаранция, с посочено от кредитора дружество, пряко противоречи на закона и е нищожна.