Акт от 04.07.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

04.07.2023 град

Кърджали

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

31.05.2023 година

В публично заседание и следния състав:

Председател:

ВИКТОР АТАНАСОВ

Членове:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ БОЖКОВА и при участието на

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева от

Окръжна прокуратура -

Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов

Кас. Адм. Нак. Дело номер

36 по описа за

2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от

А.К.А., с ЕГН **********,***, против Решение №7 от 13.01.2023 год., постановено по АНД №232/2022 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдено наказателно постановление №22-0303-000515 от 15.11.2022 год., издадено от началник Районно управмвение – Момчилград към ОДМВР -

Кърджали.

Касаторът заявява в жалбата, че счита обжалваното решение и потвърденото с него НП за неправилни и незаконосъобразни, поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Развива съображения, като сочи най-напред, че съгласно императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. Сочи, че в Акт за установяване на административно нарушение серия GA №722665 било отбелязано, че същият му е съставен на 23.10.2022 год., на която дата му бил връчен и екземпляр от същия, което било видно и от подписаната и оформена от същата дата разписка към него. На следващо място сочи, че в издадено му въз основа на този акт наказателно постановление №22-0303-000515 от 15.11.2022 год. обаче било посочено, че същото се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 20.10.2022 год., като по административнонаказателната преписка нямало доказателства за съставен му на 20.10.2022 год. акт за установяване на административно нарушение за такова деяние. Касаторът счита, че посочването в наказателно постановление на дата на съставяне на акта, различна от тази в съставения акт за установяване на административно нарушение, е в нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което и с оглед разпоредбите на чл.63, ал.3, т.2, във вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, било основание за неговата отмяна. Според касатора, посоченото съществено нарушение на процесуалните правила води до съмнение относно това, въз основа на кой всъщност акт е издадено процесното наказателно постановление, което драстично накърнявало и правото му на защита, тъй като водело до невъзможност за него да разбере, въз основа на кой именно акт за установяване на административно нарушение му е издадено и наказателното постановление, с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и счита, че посоченото съществено нарушение на процесуалните правила прави невъзможно упражняването и на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

По нататък в касационната жалба са развити доводи, че с оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове и че предвид правораздавателния характер на наказателното постановление, датата на акта, въз основа на който се издава, като съществен реквизит на същото, не може да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика, още по-малко да се извлича по тълкувателен път от съдържанието на други документи. Поради това касаторът заявява, че не е съгласен с изводите на въззивния съд, посочени в обжалваното решение, че при посочването в наказателно постановление на дата на съставяне на акта, различна от тази в съставения му акт за установяване иа административно нарушение,

„очевидно“ се касаело за допусната техническа грешка при изписването на цифрите в НП, доколкото в АУАН била изписана правилната дата на съставянето на същея, което се установявало и с останалите доказателства.

Противно на изложените в обжалваното решение изводи на въззивния съд, касаторът счита, че допуснатото от административнонаказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда правилността му, респ. на това, извършено ли е описаното в същото административно нарушение и как следва да се квалифицира и санкционира. Твърди, че за техническа грешка може да се приеме всяка грешка, свързана с неточност от техническо естество, която не е свързана с реквизитите на наказателното постановление по начин, че да става ясна волята на наказващия орган, а в случая била допусната грешка относно датата на акта, въз основа на който се издава, който бил задължителен реквизит на НП по смисъла на чл.57, ал.1, т.3, пр.1 от ЗАНН. Сочи, че съществено процесуално нарушение при постановяване на акт, с който се налага наказание, представлява всяко неспазване на императивни правила, гарантиращи правото на защита и че правният характер на изискването за съдържание на наказателното постановление е изяснен в теорията и съдебната практика еднозначно - императивно правило, гарантиращо правото на защита, както и че нарушаването му е винаги основание за отмяна на наказателното постановление, дори да е в резултат на техническа грешка. Поради това касаторът счита, че като е потвърдил наказателно постановление №22-0303-000515 от 15.11.2022 год., издадено от началник на РУ – Момчилград към ОДМВР - Кърджали, като правилно и законосъобразно, Районен съд - Момчилград е приложил закона неправилно, т.е. нарушил е закона, което съставлява касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, за отмяна на така постановеното решение. С оглед изложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с глава дванадесета от АПК, касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното Решение №7 от 13.01.2023 год., постановено по АНД №232/2022 год. по описа на Районен съд - Момчилград и потвърденото с него наказателно постановление №22-0303-000515 от 15.11.2022 год., издадено от началник на РУ – Момчилград към ОДМВР - Кърджали, като неправилни и незаконосъобразни, поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Касаторът

А.К.А. от ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - началник на Районно управление – Момчилград към ОДМВР - Кърджали, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

От редовно упълномощения му процесуален представител преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която същият заявява, че оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Твърди, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и че правилно е преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. Твърди също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и предвид изложеното, моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение, с което се потвърждава наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Кърджали, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение/!?!–в случая с касационната жалба не се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, а такова въобще не е и заплащано от касационния жалбоподател/.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали счита, че подробно изложените доводи и съображения в обжалваното решение са съответстващи на наличните доказателства по делото и правилно съдът е преценил, че нарушението е доказано и няма основание, въз основа на което да бъде отменено обжалваното решение. Предлага настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

От така подадената касационна жалба става ясно, че релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното

Решение №7 от 13.01.2023 год., постановено по АНД

№232/2022 год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление №22-0303-000515 от 15.11.2022 год., издадено от началника на РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали, с което, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на А.К.А.,***, с ЕГН **********, са наложени наказания „глоба”, в размер на 700/седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3/три/ месеца, за извършено виновно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че на 20.10.2022 год., полицейски служител - *** М. М. от ПУ - Джебел към РУ - Момчилград бил на смяна със служебен автомобил, на който било монтирано АТСС, тип TFR1-М 616, като районът за контрол на движението бил ***. На същия ден - 20.10.2022 год., в 09:10 часа, в посоченото населено място – ***, в посока на движение от *** към ***, с автоматизираното техническо средство, било заснето движение на лек автомобил, марка „Ауди А3“, c peг. №*** и било засечено в движение със скорост от 104 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км./час за населеното място, въведено с пътен знак „В26“. Нарушението било установено с автоматизираното техническо средство тип TFR1-М 616, записващо дата, час, GPS координати, локация, скорост на движение, както и конкретното ограничение на скоростта и било фиксирано в клип №***. За използването на АТС бил съставен протокол с peг.№303р-13699 от 20.10.2022 год., като след обработване на данните от с автоматизираното техническо средство, полицейските служители установили собственика на лекия автомобил, а именно лицето К. Х. М., който попълнил декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП и посочил в нея, че предоставил посоченото МПС на посочените дата и час, на жалбоподателя А.К.А..

Така, предвид изложеното в декларацията на собственика на МПС, полицейските служители издирили и съставили за извършеното нарушение, АУАН серия GA №722665 от 23.10.2022 год., срещу А.К.А., като в акта актосъставителят М. М. приел, че е налице нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН, на жалбоподателя били иззети контролен талон, и актът бил връчен на същият на 23.10.2022 год., като последният посочил, че няма възражения. Въз основа на посоченият АУАН серия GA №722665/23.10.2022 год., на жалбоподателя било издадено НП №22-0803-000 515/15.11.2022 год., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, със същото му били наложени наказания „глоба“, в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца, като наказателното постановление било получено лично на 22.11.2022 година.

Тази фактическа обстановка районният съд е приел за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е посочил, че разпитани като свидетели били актосъставителя и свидетелят по съставянето на акта, които я потвърждавали и е кредитирал дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите, посочени в съдебният протокол, доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът е посочил също, че дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото, включително снимков материал от заснетия клип с автоматизирано техническо средство - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, както и представеният протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 29.10.2017 год. на министъра на вътрешните работи, относно начина на установяване на нарушението.