Решение № 22420 от 10.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43346/2023
- Вид
- Решение № 22420
- Подписан
- 10.12.2024
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 22420 гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110143346 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от [фирма] срещу [фирма] установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1194,97 лева, представляваща главница за регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Б. Каско Стандарт“, за възстановяване на повреди по МПС „М.А.“ с рег. № СМ **** АХ, вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 17.02.2020 г., включваща сумата от 1 169,97 лева – заплатено обезщетение и сумата от 25 лева – ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната лихва върху сумата от 1 194,97 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 28677/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 148-ми състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.12.2021 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Б. Каско Стандарт“ – на 17.02.2020 г. в 10:00 часа на пътя град П. - град П., база „К.К.“ е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „М.А.“ с рег. № СМ **** АХ, собственост на „К.К.“ и управляван от Ф. К.. Поддържа, че ответникът [фирма] е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него – лек автомобил „М.А.“ с рег. № СМ **** АХ. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който при извършване на маневра – излизане от паркинг удря лек автомобил „М.А.“ с рег. № СМ **** АХ. Заявява, че за настъпилото процесно ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 17.02.2020 г. Посочва, че по заявление на представител на собственика на застрахования при ищеца увреден автомобил е заведена щета № 470419202008137/17.02.2020 г., извършен е оглед и е изготвено опис-заключение по 1 претенцията. Бил извършен ремонт на повреденото МПС от доверен сервиз на [фирма].
Стойността на последния възлиза на сумата от 1 169,97 лева, в който размер на 28.02.2020 г., в качеството си на застраховател по застраховка „Б. Каско Стандарт“ ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, чрез превод по сметката на автосервиз „*** Т.“, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25 лева. В исковата молба се излага, че с плащането на тази сума и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че ответникът е поканен извънсъдебно да заплати процесната сума, като последният отказал изрично това с писмо от 09.04.2021 г. За същата, в хода на производството по ч. гр. дело № 28677/2021 г. по описа на СРС, 148-ми състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу която ответникът възразил. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената установителна защита и отправя искане за признаване съществуването на процесното парично вземане. Намира за дължима и претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си аадв. Н. Л., оспорва иска по основание и размер. Намира исковата молба за нередовна поради липсата на надлежно описание на процесното пътнотранспортно произшествие, както и на отделените суми, претендирани във връзка с отремонтиране на всяка една от увредените части на застрахования при ищеца лек автомобил. Намира иска и за процесуално недопустим, предвид липсата на предходно развило се между страните заповедно производство по отношение на конкретната претенция. Не оспорва и изрично признава, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на последния е била застрахована при ответното дружество, както и, че към този момент ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по отношение на лек автомобил „М.А.“ с рег.
№ СМ **** АХ. Не оспорва реално осъщественото плащане от [фирма] на сумата от 1 169,97 лева в полза на осъществилия ремонта сервиз „*** Т.“. Оспорва описаните в исковата молба механизъм, дата и място на настъпване на ПТП, както и реалното му реализиране между процесните превозни средства. В тази връзка счита за невярна информацията, отразена в представения ДКП за ПТП от 17.02.2020 г. Оспорва наличието на противоправно поведение на водача на лек автомобил „М.А.“ с рег. № СМ **** АХ и вината му. Въвежда възражение за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил и в частност на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и, че изключителна вина за настъпване на ПТП има именно последният, а при условията на евентуалност възражение за значителен негов принос в противоправния резултат. Конкретно се посочва, че водачът на л.а. „М.А.“ с рег. № СМ **** АХ е извършил нарушения на чл. 98 ЗДвП, като е станал основна причина за настъпване на застрахователното събитие поради неправилно паркиране/спиране/престояване на автомобила към момента на удара – в посока, перпендикулярна спрямо посоката на движение, по начин, създаващ ограничения при движението на останалите водачи. В отговора ответникът прави възражение и за съпричиняване на събитието от водача на л.а. „М.А.“ с рег. № СМ **** АХ, който е отнел предимството на водача на л.а. „М.А.“ с рег. № СМ **** АХ, без да го изчака при извършването на предприета маневра. Оспорва се наличието на причинно – следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилите щети. Оспорва стойността на последните, считайки, че изплатеното от [фирма] обезщетение надвишава действително претърпените вреди. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер. Претендира и разноски.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Предявен е установителен иск за признаване съществуването в правната сфера на ищеца на парично вземане от ответника, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържа оспорване на вземането, а установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че процесната искова претенция е предявена при съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, което обуславя извод за нейната допустимост.
По същество:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, при които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди (в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз, т. е. срокът на гаранционната му поддръжка), в случай, че твърди това.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже сочените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му, в т. ч. фактите, на които основава възражението си за съпричиняване, както и, че е погасил претендираното вземане в случай, че твърди това.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 17.01.2024 г. и обявен за окончателен такъв, с оглед съвпадащите твърдения на страните и изричното признание, направено от ответника с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към 17.02.2020 г. МПС „М.А.“ с рег. № СМ **** АХ е застраховано при ищеца по силата на имуществена застраховка „Б. Каско Стандарт“; че към този момент гражданската отговорност на водача на л.а. „М.А.“ с рег. № СМ **** АХ е застрахована при ответника, както и, че за възстановяване на щети по застрахования при ищеца лек автомобил същият е заплатил в полза автосервиз „*** Т.“ сумата от 1 169,97 лева и е сторил ликвидационните разноски по определянето му в размер на 25 лева.
3
За съществуващо застрахователно правоотношение между собственика на процесното ППС – т.а. М.А.“ с рег. № СМ **** АХ и ищцовото дружество по имуществена застраховка към твърдяната дата на процесното събитие свидетелстват и данните от приобщените по делото писмени доказателства, от които се установява сключването на договор за имуществена застраховка „Б. Каско Стандарт“ от 26.03.2019 г., обективиран в застрахователна полица № 4704191200000933, със страни „К.К.“ ЕООД, като собственик на МПС и застрахован и [фирма], като застраховател. Изяснява се, че договорът е със срок на действие от 00:00 часа на 29.03.2019 г. до 00:00 часа на 29.03.2020 г. с покритие „Пълно каско“ и допълнително такова „Помощ на пътя“, с обект на застраховка: влекач „М.А.“ с рег.
№ СМ **** АХ, с година на първа регистрация 2013 г. В договора за застраховка е удостоверено, че част от същия са Общите условия на комбинирана застрахователна полица „Б. Каско Стандарт“ с които застрахованият е запознат, получил е екземпляр от същите и е съгласен с последните.
По делото е представен и приет, като писмено доказателство, заверен препис от Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“, приети от УС на ищцовото дружество на 05.12.2011 г., с последно изменение с решение на УС от 17.09.2018 г. Съгласно клаузата на т.
1 от раздел I „Общи положения“ от последните [фирма], като застраховател, застрахова моторни превозни средства по застраховка „Каско“, чрез сключване на застрахователен договор – арг. т. 2, в писмена форма, като застрахователна полица или друг писмен акт – арг. т.1, раздел III. В т. II.3 от Раздел “Каско“ от Общите условия застраховка „каско“ е дефинирана като доброволна имуществена застраховка, покриваща пълна или частична загуба на застрахованото превозно средство, съгласно покритията в съответно избраната клауза. Съгласно т. 5 застрахователното събитие представлява осъществен покрит риск по условията на застрахователния договор, проявлението на който причинява щета и поражда задължение за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение. В раздел II „Покрити рискове“ от Гл. Втора на ОУ е предвидено, че клауза „Пълно Каско“ включва покриване на щети, причинени от застрахователно събитие по клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и допълнително покрити рискове: кражба или грабеж, противозаконно отнемане на МПС с цел ползване, палеж или взривяване.