Решение № 254 от 20.05.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 310/2024
- Вид
- Решение № 254
- Подписан
- 20.05.2024
- В сила
- 20.05.2024
- Състав
- Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 254 гр. Благоевград, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200500310 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на А. М. Ш.и А. А. Ш., подадена чрез адв.К. Б. на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК срещу разпореждане от 19.10.2023г. по изп.дело №62/2023 по описа на ДСИ при РСГ.Д., с което е намален размерът на договореното адвокатско възнаграждение от 2000 лв. на 850 лв.
Жалбоподателите сочат, че разпореждането е незаконосъобразно.
Сочат, че съдебният изпълнител не е съобразил, че при направено от длъжника възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатското възнаграждение заплатено от взискателите, то предвид чл. 36 от ЗАдв. не може да се определя под минималните размери, визирани в Наредбата 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочат, че размерът се определя по свободно договаряне, а в случая той е в съответствие с минимално предвидените в чл. 10, т.т. 1, 2 и 3 от НМРАВ, и са в двоен размер, тъй като длъжниците са двама.
Ответниците по жалбата не са взели становище по същата.
ЧСИ също не е изложил мотиви.
Жалбата е допустима съгл. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Подадена от 1 лица с правен интерес, срещу подежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.
От материА.те по изп.дело №62/2023 по описа на ДСИ при РС-Г.Д., по отношение относимите към разглеждане на жалбата обстоятелства, БлОС установи следното:
По молба от 24.08.2023 г. на А. М. Ш. и А. А. Ш., подадена чрез адвоката им К. Б. с разпореждане на ДСИ от същата дата е образувано изпълнително дело № 62. Делото е образувано за събиране на сума от 2880 лв., представляваща съдебни разноски за съдебни инстанции и за предаване владението на 1/2 ид.ч. от от недвижим имот, който е извън регулация, находящ се в м. „Гробището“ с площ от 600 кв.м., видно от изпълнителния лист,
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е договорено възнаграждение от 2000 лв., за което е отразено в договора, че е платено в брой, като изрично е посочено, че от него 400 лв. са за образуване на изп. производство – чл. 10, т. 1 от НМРАВ; 600 лв. за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземаниия – чл.
10, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от НМРАВ; и 1000 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие за извършване на въвод в недвижим имот – чл. 10, т. 3 от НМРАВ във вр. с чл. 7, ал. 1 от НМРАВ.
Установява, се че с разпореждане от 29.8.23 г. ДСИ е разпоредил налагане на запор върху вземания на длъжниците и на същата дата им е изпратил покани за доброволно изпълнение, получени от тях на 1.9.2023 г. На 4.9.2023 г. длъжникът А. Г. депозира възражение за прекомерност на авокатското възнаграждение, като заявява, че доброволно ще изпълни. Сочи, че за образуване на изпълнителното дело съгл. чл. 10, т. 1 от НМРАВ се дължи 200 лв., по т. 2 - възнаграждението е 300 лв. и по т. 4 - 350 лв. На 8.9.23 г. с молба от двамата длъжници сочат, че от банковите им сметки за удържани суми, които изцяло покриват дълга като молят след редуциране на адвокатското възнаграждение по възражението за прекомерност, делото да се прекрати и запора от сметките им - вдигне.
Взискателите изразяват становище за неоснователност на възражението за прекомерност като акцентират, че размерът се определя по свободно договаряне и в случая той е в съответствие с минимално
2 предвидените в чл. 10, т.т. 1, 2 и 3 от НМРАВ, и са в двоен размер, тъй като длъжниците са двама.
С атакуваното разпореждане ДСИ е намА.л размера на адв. възнаграждение от 2000 лв. на 850 лв. като е посочил че то е справедливо и обективно съответно на действителната правна и фактическа сложност на делото. Съобразил е, че по делото са постъпили суми в срока за доброволно изпълнение, декларираната от длъжниците готовност на предаване владението на взискателите на недвижимия имот, както и че не са извършвани други действия от взискателите за удовлетворяване на притезанията им.
БлОС счита жалбата за неоснователна
Намира за правилна преценката на ДСИ за основателност на направеното възражение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
За извършването й следва, което е сторил и ДСИ, да се съобрази вида на делото, интереса, усилията по осъществената на защита, фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, за да отговори конкретното адвокатско възнаграждение на изискването на чл. 36 от ЗАдв за обоснован и справедлив размер.
Доводите в жалбата за несъобразяване с НМРАВ не водят до друг извод, защото такова задължение ДСИ няма. К ъм настоящия момент практиката на ВКС приема, че Наредбата №1/09.04.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда, като визираните в нея минимални размери могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда.
При определянето им се преценява цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Посоченото се приема от ВКС след Решение на СЕС от 25.1.202 4 г. по дело С-438/22 г. В решението на СЕС /което съгл. чл. 633 ГПК е задължително за съдилищата/ е постановено, че чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална 3 правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. /вж. Определение № 474 от 29.02.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 961/2023 г. Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г. и др./ В настоящия казус при извършване на дължимата преценка на обстоятелствата, които са относими за размера на възнаграждението, за което по-горе в акта се изложиха съображения /за предприетите от адвоката действия и удовлетворяване на претенциите/, съдът счита, че определяното му на 850 лв. е адекватно и справедливо на извършената по конкретното дело работа от адвоката на взискателите, като се отчете, че защитата по отношение на двамата взискатели е еднаква. По отношение предаване на владението предвид, че се касае за предаване на идеална част на имот и начина, по който тя се осъществява принудително не води до друг извод.
По изложените съображения съдът оставя без уважение жалбата, поради което
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на А. М. Ш. и А. А. Ш., подадена чрез адв.К. Б. срещу разпореждане от 19.10.2023г. по изп.дело №62/2023 по описа на ДСИ при РС-Г.Д., с което е намален размерът на договореното адвокатско възнаграждение от 2000 лв. на 850 лв.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4