Решение № 70 от 13.05.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Нова Загора, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20232220101378 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „БАНКА ДСК“ АД ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Московска“ № 19, представлявана от П.В.В. – юрисконсулт в отдел „Съдебни вземания – клонова мрежа“, редовно упълномощена с пълномощно рег.№ 972 и рег.№ 793, том I, акт № 60 от 24.01.2022г., нотариално заверено от нотариус М.Ш. с рег.№ 042 на НК, с район на действие СРС против Д. Д. Д. ЕГН **********, с поС.ен адрес ****** с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и цена на иска 11688.97 лв /в т.ч. 5886.54 лв – главница, ведно със законната лихва от 16.03.2023г. до окончателното погасяване на задължението; 1155.31 лв – обезщетение за забава за периода 07.08.2020г. – 13.03.2023г.; 4647.12 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 07.08.2020г.-13.03.2023г./. Ищецът моли ответника да бъде осъден да заплати разноските от настоящото производство и заповедното такова.

Предявеният иск е допустим.

В нея ищецът твърди, че предприел действия за събиране на дължимите суми, описани по-горе, подавайки заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. НЗРС образувал ч.гр.д.№ 287/ 2023г. по своя опис, в което производство била издадена Заповед за изпълнение № 170/ 17.03.2023г. и Изпълнителен лист № 123 от 17.03.2023 година. Паричното вземане произтичало от Договор за поръчителство от 29.12.2015г. между „Банка ДСК“ АД и поръчителите М.Г.М. ЕГН ********** и Д. Д. Д. ЕГН **********, с който се обезпечало в пълен размер вземането по Договор за кредит за текущо потребление от 29.15.2015г. сключен с Г.Д.Т..

Образувано било изпълнително производство – изп.дело №

20239150400985 по описа на ЧСИ Г.Г. с рег.№ 915 на КЧСИ и район на действие СлОС.

Поканата за доброволно изпълнение била връчена на поръчителя М.М. на 09.06.2023г. по пощата с обратна разписка, а на Д. Д. на 19.06.2023г. от връчителя на ЧСИ Г.. На 1

11.07.2023г. е постъпило в РС Нова Загора възражение по чл.414 от ГПК по ч.гр.д.№ 287/ 2023г. от поръчителя Д., че не дължал изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С Определение № 440/ 21.08.2023г. по ч.гр.д.№ 287/2023г. по описа на НЗРС било спряно принудителното изпъление по изп.дело № 20239150400985 на ЧСК Г.Г. по отношение на ответника по делото и било указано на ищеца, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК. На 06.10.2023г. с вх.№ 4852 била постъпила искова молба по чл.422 от ГПК и било образувано настоящото гражданско дело.

Основание за настоящата претенция бил сключен договор за кредит за текущо потребление, сключен на 29.12.2015г. между „Банка ДСК“ АД и Г.Д.Т. ЕГН **********, като кредитополучател. Съгласно договора банката била предоставила потребителски кредит в размер на 25 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, като кредита се усвоявал еднократно чрез разплащателна сметка № BG82STSA93000017921401 и погасявал чрез същата с месечни вноски, дължими на всяко 07-мо число от месеца съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит – Приложение № 1 към Договора. На 29.12.2015г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор и Д. Д. Д. ЕГН ********** и М.Г.М. ЕГН **********, като поръчители бил сключен Договор за поръчителство, с който договор се обезпечавало изпълнението на задълженията на Г.Д.Т. по Договора за кредит от 29.12.2015г. и Общите условия към него.

Съгласно т.2 от Договора за поръчителство, поръчителят отговарял солидарно с кредитополучателя и помежду си се задължавали спрямо кредитора, че при неизпълнение от кредитопучателя на задълженията му, ще ги изпълняли в съответствие с договорените условия, включително и когато били настъпили промени, основания на тези условия. В други случаи на промяна Поръчителят щял да отговаря само, ако бил приел писмено промяната.

С исковата молба се сочи, че предоставеният лихвен процент се олихвявал с преференциален променлив лихвен процент в размер на 9% годишно или 0.02% на ден, при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори /наричани Условията/, подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушане на Условията, кредитополучателят губел правото си да ползва преференцията изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал. Максиманият размер, до който можел да достигне лихвеният процент, приложим по стандартни потребителски кредити, бил в размер на 6-месечния SOFIBOR/EUROBOR към съответната дата и фиксираната стандартна надбавка в размер на 13.964%. Неразделна част от договора за кредит били извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилагала по извършвани услуги на клиента и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които кредитопучателят и поръчителите били получили и приели с подписването на допълнителните споразумения. Поради неизпълнение на месечните вноски с настъпил падеж от страна на солидарно отговорните лица по договора, банката била наредила счетоводното записване на кредитното задължение на Г.Т., обезпечен с поръчителството на Д. Д. и М.М. по отношение на вноските по кредита с настъпил падеж от 07.08.2020г. до 07.03.2023г. и пристъпила към принудителното събиране на вземането си по съдебен ред.

Задължените лица преустановили да плащат, както било уговорено и не били погасили 32 броя погасителни вноски през периода от 07.08.2020г. до 07.03.2023г., подробно описани в молбата. Не бил настъпил краен падеж за издължаване на цялото задължение, видно от представените два договора, но бил настъпил за месечните погасителни вноски от посочения период, които не били издължени от кредитополучателя и поръчителите, които можело да бъдат претендирани на самостоятелно основание, без кредитът да бил обявен за предсрочно изискуем.

В т.21 от Общите условия на договора за кредит било предвидено банката да си събира вземанията, включително и чрез реализация на обезпеченията, а чл.138 от ЗЗД задължавал поръчителя да е солидарно отговорен с главния длъжник. Поради акцесорния 2 характер на задължението на Д. Д. ищецът считал, че с настъпването на изискуемостта на месечните падежни вноски на Г.Т. по право настъпвала и изискуемостта за задължението на поръчителя. По ч.гр.д.№ 287/ 2023г. по описа на НЗРС било представено Извлечение от счетоводните книги за кредитна сметка № 11/23208449 от 14.03.2023г., въз основа на което със заповед за изпълнение и изпълнителен лист /цитирани по-горе/ двамата поръчители били осъдени да заплатят на банката претендираната сума – цена на иска, заедно с разноските от заповедното производство в размер на 383.78 лева.

Поискано е назначаването на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лицесчетоводител, което след запознаването с писмените доказателства по делото, да отговори на поставените въпроси в исковата молба. Изрично било помолено вещото лице да не взема под внимание сумите събрани в принудителното изпълнение. Поискано е да бъде приложено ч.гр.дело № 287/ 2023г. по описа на НЗРС по заповедното производство, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение № 170/ 17.03.2023г. и Изпълнителен лист № 123 от 17.03.2023 година

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да се установи по отношение на ответника Д. Д. Д. съществуването на вземания на „Банка ДСК“ АД гр.София, за които са издадени Заповед за изпълнение № 170/ 17.03.2023г. и Изпълнителен лист № 123 от 17.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 287/ 2023г. по описа на НЗРС, произтичащи от неизпълението на Договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2015г. и Договор за поръчителство от 29.12.2015г., а именно: 5886.54 лв – главница, ведно със законната лихва от 16.03.2023г. до окончателното погасяване на задължението; 1155.31 лв – обезщетение за забава за периода 07.08.2020г. – 13.03.2023г.; 4647.12 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 07.08.2020г.-13.03.2023г.. Моли да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 287/ 2023г. в общ размер на 383.78 лева, вкл. държавна такса от 233.78 лв и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.

Моли в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не била надлежно обявена на ответника преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, да съобрази даденото в т.1 от ТР № 8/02.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, според което „предявеният УИ по чл.422 от ГПК може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на обявяване на исковото дело за решаване, въпреки че ПИ не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, като разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението и в ИМ по чл.422 не е условие за това“. Моли за присъждане на разноските съразмерно на уважения иск и след компенсация, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във вр.с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор по предявения срещу него иск, чрез упълномощения си процесуален представител – адв.М. Д. П. от АК Сливен. Според него предявеният иск бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен. Счита, че вземането на ищеца се основава на неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, защото банката едностранно била определила лихвения процент, без да можел кредитополучателят да влияе индивидуално върху съдържанието на договора.

Също така смятал, че той се явява и недействителен на основание чл.22 и чл.24 от ЗПК, поради липса на подписан от кредитополучателя стандартен европейски формуляр; поради неспазване на чл.10 от ЗПК – договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

По делото са приети като писмени доказателства, представените с исковата молба и представения писмения отговор по нея. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза с вещо 3 лице счетоводител и съдебно-техническа експертиза с вещо лице със специалност „Електроника и автоматика“, които да отговорят на въпросите поставени в исковата молба и в съдебно заседание. Изслушани са вещите лица инж.В. Г. П. по изготвената от него съдебно-техническа експертиза и С. К. С. по изготвената от него съдебно-счетоводна експертиза.

Страните поддържат становищата си във връзка с предявения иск.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е сключил договор за кредит за текущо потребление на 29.12.2015г. с Г.Д.Т.

ЕГН ********** като кредитополучател. Съгласно договора банката предоставила потребителски кредит в размер на 25 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, като кредита се усвояил еднократно чрез разплащателна сметка № BG82STSA93000017921401 и погасявал чрез същата с месечни вноски, дължими на всяко 07-мо число от месеца съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит – Приложение № 1 към Договора. На 29.12.2015г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор и Д. Д. Д. ЕГН ********** и М.Г.М. ЕГН ЕГН **********, като поръчители бил сключен Договор за поръчителство, с който договор се обезпечавало изпълнението на задълженията на Г.Д.Т. по Договора за кредит от 29.12.2015г. и Общите условия към него.

Съгласно т.2 от Договора за поръчителство, поръчителят отговарял солидарно с кредитополучателя и помежду си се задължавал спрямо кредитора, че при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му, ще ги изпълнявал в съответствие с договорените условия, включително и когато били настъпили промени, основани на тези условия. В други случаи на промяна Поръчителят отговарял само ако бил приел писмено промяната.