Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 554 от 28.05.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 636/2024
Вид
Определение № 554
Подписан
28.05.2024
Състав
Венелин Иванов, Даниела Врачева, Георги Ушев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. София, 28.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600636 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 345 от НПК.

Образувано е по частна жалба от В. М. К., с ЕГН **********-лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затворническо общежитие от закрит тип към затвора в гр.***, чрез служебния защитник адв. Ц. М. от ВАК против протоколно определение от №219/02.05.2024 г., постановено по НЧД№313/2024г. по описа на ОС-Враца, с което е оставено без уважение искането на осъдения В. М. К. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се отправя искане до въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционното определение с твърдения, че същото е несправедливо, като е посочено, че първоинстанционния съд не е отчел, че осъдения В. М. К. е с примерно поведение и полага усилия за изпълнение на корекционната програма както и че първоинстанционният съд не е взел предвид представените доказателства от защитата, а именно- удостоверение за раждане на Л. В. К., удостоверение за раждане на В. В. К., М. В. К., удостоверение за раждане на С. В. К.,както и етапна епикриза по отношение на сина му М. В. К., намиращ се за лечение в болница Пирогов, удостоверение за раждане на Е. М. В. и копие от решение №169/20.11.2023г. постановено по гр. д.№491/23г. по опис на РС-Оряхово, с което родителските права по отношение на внучка му са предоставени на сина му, който е в болница, с които доказателства, прети от първоинстанционния съд се установява тежко семейно положение на осъдения К., тъй като неговата съпруга Е. се грижи за техните 4 деца, грижи се и за малолетното дете Е., което е дъщеря на сина им М. В., на когото са възложени родителските права 1 по отношение на посоченото дете и който от 02.02.2024 г. след изключително тежко обгаряне при трудова злополука до момента е на лечение в болница "Пирогов".

В жалбата се отправя искане до въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционното определение с твърдения, че същото е несправедливо, като е посочено, че първоинстанционния съд не е отчел, че осъдения В. М. К. е с примерно поведение и полага усилия за изпълнение на корекционната програма.

Предмет на въззивна проверка е правилността на първоинстанционния съдебен акт като наред с това въззивната инстанция също следва да подложи на прецизна оценка и анализ наличието на законовите предпоставки за упражняване правото на осъденото лице по чл. 70 от НК, а именно при наличие на законови предпоставки, същият да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на определеното му наказание.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с атакувания първоинстанционния съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима, подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено, че осъденият В. М. К. изтърпява наказание ЛСВ за срок от 6 месеца, тъй като е осъден с протоколно определение от 01.02.2024г., постановено по НОХД № 27/2024г., състав на РС Козлодуй, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство и с което същият е признат за виновен за извършено от него престъпление по 195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1, пр.2, т.5, вр. с чл.194, ал.1 НК, вр. с чл.26, ал.1 НК, като му е наложено наказание от 6 месеца "лишаване от свобода", при първоначален "строг" режим на изтърпяване.

Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание на 13.02.2024г.

Първоинстанционният съд е взел предвид факта, че от приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че оценка на риска от рецидив не е изготвяна, с оглед краткия размер на присъдата. Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности, с оглед извършеното престъпление и криминалното минало на л.св. Криминалното минало на л. св.

К. е свързано с няколко идентични престъпления, за които е осъден на основание чл. 195, 343в, 345, 234в и чл. 286 от НК.Рискът от извършване на бягство на този етап е с ниски стойности. В изготвения план за осмисляне на свободното време в затвора като цели са заложени: участие в културно масови дейности и осмисляне на свободното време. Анализ на последиците от деянието, спазване на реда и дисциплината, повишаване на уменията за мислене и осъзнаване на вредните последици от престъпните действия.

Лишеният от свобода К. за престоя си до момента в затвора е изявявал желание за назначаване на работа по обявени свободни позиции за "Чистач на 2 стълбище", за "Чистач на 3-ти етаж" и за "Работник в хранителен склад" по чл. 80 от ЗИНЗС.Л. св. К. няма извършени дисциплинарни нарушения до момента на престоя си в Затвора - ***. Не е награждаван, поради липса на констатирана устойчива тенденция на цялостното позитивно поведение.

В доклада, приет от ОС-Враца, ИСДВР е посочил, че не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване, в следствие преживените ограничения в МЛС. Необходимо е време за изграждане на отрицателно отношение към извършеното от него деяние и показване на достатъчно доказателства за поправянето на осъдения.

Първоинстанционният съд е изследвал материалите по делото, като е съобразил всички доказателства и по този начин е достигнал до правилен и законосъобразен извод.

От една страна, основателно решаващата инстанция е констатирала, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяно фактически повече от 1/2 от наказанието.

От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка наличие на достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, настоящият състав изцяло се солидаризира с мотивите на контролирана инстанция.

Отразеното в горепосочения доклад правилно е оценено от ОС-Враца като една положителна линия на поведение от лишения от свобода, но верен е изводът на съда, че липсват доказателства, че демонстрираната линия на поведение има траен и устойчив характер.

С оглед гореизложеното е верен изводът на ОС-Враца, че по отношение на лишения от свобода В. М. К. е налице само една от двете законови предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и че не е налице втората предпоставка, тъй като с поведението си осъденият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК. Действително, е налице промяна в първоначално идентифицираната стойност на риск от рецидив и е налице промяна в поведението на осъдения, но тази промяна не е устойчива и постоянна такава, което обстоятелство мотивира въззивният състав да приеме, че не се констатират доказателства за надхвърлящо обичайното и изискуемо се добро поведение от лишения от свобода осъден в условията на легитимна изолация от обществото в пенитенциарното заведение. Правилно първоинстанционният съд в мотивите си е посочил, че процесът на поправяне на осъдения освен, че следва да е започнал, но същият следва и е необходимо да е необратим, за да се приложи института на УПО. Тежкото семейно положение на осъдения К. е обстоятелство, което не може да мотивира въззивния съд да освободи предсрочно осъденият К. от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, тъй като основна законова предпоставка за прилагане института на предсрочното освобождаване е именно поправяне на дееца.

Воден от гореизложеното, X състав - НО на Софийски апелативен съд и на основание чл.440, ал.2 от НПК

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №219/02.05.2024 г., постановено по НЧД№313/2024г. по описа на ОС-Враца.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4