Решение № 48 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20251110142603 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Н. Н. срещу „Аксес Файнанс“ АД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за кредит „Бяла карта“ на дата 03.02.2024г. с приложение № 1 към него с КИД № **** Съгласно договора, ответникът предоставя на ищеца платежен инструмент – карта с № 11086540, като за задължава да му предостави револвиращ кредит в максимален размер от 800лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез картата. В договора били посочени фиксиран ГЛП от 50,40%, ГПР от 64,96%, падеж на плащане и др. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, в срок от 5 дни кредитополучателят трябва да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция за сумата от 1219,44лв. или физическо лице – поръчител, което да отговаря на редица условия. При неизпълнение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница според чл. 20. Посочва, че е изтеглил от картата 1384,89лв. и е върнал 2214,57лв.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като ГПР бил посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй доколкото неустойката трябвало да бъдат включени в него. Изтъква, че е налице заблуждаваща търговска практика. Не било ясно и кои точно разходи са включени в ГПР. Счита, че договорът е нищожен съгласно чл. 22 ЗПК и са налице платени без основание суми.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 829,68лв. платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит, но отрича същият 1 да е недействителен. Посочва, че същият отговаря на всички изисквания по ЗПК, като отрича и оспорваните клаузи да са нищожни. Излага допълнителни съображения за неоснователност.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 03.02.2024г. между страните е сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът кредитополучател. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 800лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора. Според ал. 2, кредитодателят предоставя на кредитополучателя платежен инструмент – карта № 11086540, като с приложение № 1 към договора страните подписват рамков договор за предоставяне на платежна карта, който съдържа общи условия и тарифа за дължимите такси. Съгласно чл. 3, ал. 1, кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, ал. 2 предвижда, че кредитополучателят се задължава да заплаща общото си задължение до 5-то число на текущия месец. В ал. 3 е дадена дефиниция на „общото задължение“, което представлява усвоената и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай че такива са начислени, и дължима застрахователна премия съгласно раздел 9, в случай че такава е сключена. Според чл. 4, договорът се сключва за неопределен срок, като е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер от 50,40%. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,14%. Според т. 4, ГПР възлиза на 64,96%. Чл. 7, ал. 3 предвижда, че след заплащане на общото си задължение, разполагаемият лимит по картата се увеличава със сумата на погасената главница. В чл. 11, ал. 1 е уговорено, че ако кредитополучателят не погаси пълния размер на общото си задължение на падежа по чл. 3, ал. 2, същият е длъжен в срок до 5-то число на текущия календарен месец да заплати част от него в размер, определен в таблицата по ал. 2 по-долу и съответстващ на лимит от 800лв., което в случая е 15% от усвоения размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, кредитополучателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл. 4, ал. 2 по-горе да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция с бенефициер – кредитодателя за сумата от 1219,44лв. със срок на валидност 2 години от сключване на договора, а в случай че към този момент договорът не е прекратен, нова гаранция за срок от 2 години; 2/ едно физическо лице – поръчител, което да е над 21г., да получава месечно трудово възнаграждение поне 1500лв., да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с дружеството, да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“ и да не е член на домакинството на кредитополучателя. Според чл. 20, ал. 1, ако не бъде предоставено обезпечението в посочения срок, кредитополучателят дължи неустойка в размер, определен в таблицата по ал. 2 и съответстваща на лимит от 800лв. (в случая 10% от 2 усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния месец), която неустойка се начислява на 6-то число всеки месец до момента на предоставяне на изисканото обезпечение.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира. Вещото лице посочва, че на ищеца е предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 800лв., увеличен на 13.05.2025г. до 1100лв., първото усвояване по който е на 14.02.2024г. чрез изтегляне на сума в размер от 200лв. с меджународна платежна карта бяла карта № 11086540.

Експертът разяснява, че общият размер на усвоената от ищеца сума по кредита към 21.11.2025г. е 1388,34лв., от които са платени 502,72лв., поради което е дължима разлика за главница в размер от 885,62лв. Посочва, че от ищеца са извършени плащания в общ размер от 2214,57лв., с които са погасени 502,72лв. главница, 535,39лв. договорна лихва, 1173,96лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение и 2,50лв. такса за събиране на вземането. Направено е изчисление на ГПР по договора при включени дължимите вноски за главница, възнаградителна лихва, неустойка, разходи за събиране и същият възлиза на 529,65%.

При горните факти, съдът намира следното от правна страна:

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща 3 промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Процесната неустойка несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била изначално известна на кредитора. Тази сума попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността й, която според експертното заключение е значителна и надхвърля размера на кредитния лимит, следва да бъде включена при изчисляване на разходите по кредита. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. При включването й в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими специални знания, че ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че не съответства на формално посочения в договора за кредит размер.