Решение № 261172 от 26.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№………………….

Гр.София, 24.07.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА при секретаря

Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова т.д. № 996 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Б.М.-С. АД /н/, ЕИК: *******е предявил обективно кумулативно и алтернативно съединени преки искове за попълване на масата на несъстоятелността, с правно основание по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ - за заплащане на обезщетение от наемателя – ответник – В.Х. АД, ЕИК: *******, който се твърди да е продължил ползването /в периода от 15.09.2016 година и до датата на исковата молба/ и въпреки противопоставянето на наемодателя на описаните в исковата молба движими вещи, предмет на прекратен наемен договор по отношение на същите, както и искове за връщане на предадените за ползване вещи или тяхната равностойност, ако посочените вещи не са налице. Претендира се законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че по силата на сключен през 2015 година договор за наем на ответника са предадени за ползване недвижими и движими вещи, собственост на наемодателя – ищец и несъстоятелен длъжник. Сочи, че след прекратяване на наемното правоотношение и въпреки многократно отправените покани, наемателят не е върнал част от движимите вещи – машини и съоръжения, описани в исковата молба. Твърди и наемателят да е продължил да ги ползва след прекратяване на договора и въпреки изричното противопоставяне на синдика. Сочи, че охрана е поставена извън имота и на портала и тя не е препятствала достъпа на ответника до вещите, който е поддържал и собствена такава охрана. Оспорва вещите, посочени от ответника да са били открити за оглед от експерт. Исковете по чл. 233, ал. 1 ЗЗД предявява в условията на алтернативност, като същите са кумулативно съединени с иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете, като твърди, че вещите са върнати още през 2016 година, както и че е заплащана наемната равностойност за м. 10. и м. 11. 2016 година, поради липса на обективна възможност за незабавно опразване на помещенията. Сочи, че част от вещите по исковата молба не се в предметния обхват на договора. Твърди и че ищецът е препятствал достъпът до помещенията и описаните движими вещи, считано от 15.09.2016 година, което обективно препятства ползването им. Твърди, че наетите движими вещи от наемането им и до преустановяване достъпа до помещенията са се намирали там. Възразява и че част от процесните вещи вече са били предмет на разпореждане от синдика в хода на производството по несъстоятелност.

Оспорва и размера на исковете, с твърдение, че част от вещите не са били в добро състояние и годни за употреба, както и предвид посочената от ищеца тяхна равностойност.

По иска по чл.

233, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже сключен договор за наем, предаване на процесните вещи на ответника в изпълнение на уговореното, прекратяване на договора на посочената от него дата. Ответникът носи тежест да докаже възраженията си – че за изпълнение на задължението за предаване на вещите е било необходимо съдействие на кредитора, както и че е върнал част от вещите на ищеца. По алтернативния иск, освен посочените обстоятелства, ищецът трябва да докаже и равностойността на вещите, с оглед състоянието им към датата, на която са получени от ответника и при отчитане обикновеното им износване. Ответникът следва да обори презумпцията по чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД ищецът носи тежест да докаже и уговорената наемна цена за всяка от вещите /средните наемни цени на сходни/идентични вещи в периода; че се е противопоставил изрично ответникът да ползва вещите след прекратяване на договора и обстоятелството, че ответникът държи вещите и към момента на предявяване на исковата молба. Ответникът носи тежест да докаже, че е върнал вещите или че е заплащал обезщетение за ползването им.

Страните не спорят и съответно са установени в производството - сключен наемен договор от 07.12.2015 година договор, със съдържанието на представения по делото и получаване, на 22.08.2016 година, на покана от ответника, с която е отправено предизвестие за прекратяване на договора. Вписаните в търговския регистър обстоятелства, като общоизвестни, не се нуждаят от доказване в процеса.

С процесния договор, страните са постигнали съгласие ответникът срещу възнаграждение да ползва недвижими имоти и машините и съоръженията по Опис – Приложение 1, предмет на настоящия спор и тези по Приложение 2, по отношение на които ответник е поел задължение /чл. 8з/ за осъществяване на охрана и пазене, също неразделна част от договора. Договорът е сключен на 07.12.2015 година за срок от една година или за срок не по-дълъг от започване процедурата по осребряване имуществото на длъжника, с възможност за продължаване при писмено съгласие на страните и автоматично продължаване на едногодишния срок, при обща наемна цена за всички вещи от 4500 лева, платими до 25-то число на текущия месец. В случая се установява, че договорът е прекратен на 25.11.2015 година /когато е постановено решението на съда по несъстоятелността по чл. 711 и сл. ТЗ и е постановено започване на осребряване на длъжниковото имущество/, на основание чл. 16 и поради изтичане на уговорения срок, липсата на писмено съгласие и изразеното изрично противопоставяне от страна на наемодателя /още с нотариална покана /л. 12 и сл./, връчена на ответника на 22.08.2016 година/ за продължаване срока на договора.

С двустранно подписания /неоспорен по реда на чл. 193 ГПК документ/ протокол от 10.12.2015 година се доказва предаване на вещите, както по опис 1, така и по Приложение 2 към договора, като единствено е отразено състоянието на трансформатор, като е посочено, че същият не работи. Доколкото в опис 1 и 2 се съдържа общо един трансформатор, съдът приема за доказано, че отбелязването в протокола е относимо именно към този, предмет на предявения иск.

На първо място, всички искове съдът намира за неоснователни по отношение на машините и съоръженията, описани в Приложение 2 към договора, които са предмет на делото и описани подробно в молбата на ищеца от 01.09.2020 година /л. 213 от делото/.

Както се установи от представения по делото писмен договор за наем /т. 8з/, вещите по Приложение 2 не са били предмет на наемното правоотношението, по което ищецът е предал за временно ползване вещи на ответника срещу съответна цена, а последният е поел задължението да ги върне при прекратяване на облигационната връзка. По отношение на тези вещи ответникът е поел единствено задължение за извършване на охрана, неизпълнение на каквото задължение и обстоятелства, в която връзка в исковата молба не са изложени и посочени. Тоест, процесните машини и съоръжения по Приложение 2 не са обект на задължението на ответника за връщане и фактическото им предаване на ищеца, в качеството му на наемодател. Изменение в основанието на исковете по отношение на тези движими вещи не е допуснато, поради което и факти извън твърдяното в исковата молба основание за възникване на задълженията на ответника не са предмет на изследване по делото. В писмената защита ищецът сочи, че съдът не е давал указания за уточняване претенциите на ищеца по отношение на твърдяното основание, което ясно е заявено в исковата молба – сключен договор за наем и неизпълнение на задължения на ответника по него, вкл. твърдяно продължаване на ползването на наетите вещи по смисъла на чл. 236, ал. 2 ЗЗД.

По отношение на останалите вещи, предмет на делото и на наемния договор и описани в Приложение 1, следва да се обсъди наличието и на останалите предпоставки за уважаване на исковете по чл. 233 и чл. 236 ЗЗД.

Както беше посочено, няма спор между страните, че всички вещи по Приложение 1 от договора са предадени в държане на ответника на 10.12.2015 година. Установи се и прекратяване на договора с изтичане на уговорения краен срок /чието продължаване не е предвидено/ от датата на постановяване на решението, с което е постановено започване на осребряване на длъжниковото имущество, макар и на по-късна от твърдяната в исковата молба дата – а именно 25.11.2016 година.

Основният спор по делото е дали ответникът – наемател е върнал процесните вещи на ищеца, съобразно поетите задължения по договора. Тежест на доказване на този факт, както е указано в доклада по делото, носи ответникът. Според събраните по делото доказателства и признанието на ответника, до 16.11.2016 година той е продължил ползване на вещите. От показанията на св. К. се установява, че процесните машини са част от старата технологична линия на производството на Б.М.-С., които са се намирали в отдаденото под наем производствено помещение и същите не са предадени на 15.09.2016 година, когато е бил поканен да стори това ответникът. Свидетелят е имал наблюдения и за това, че през месец ноември наемателят е местел вещи от имота в новата си производствена сграда, а едва през месец 08.2017 година е констатирана липсата на процесните машини. Според свидетеля, охраната на ищеца е била разположена на западния портал след разрушаване на оградата, а охраната на ответника е била разположена при разрушената от него част от оградата, след това. Преди разрушаването, ответникът е бил организирал охраняване на имуществото в имота, а несъстоятелното дружество- по външните граници на имота. Според К., местенето на машините в новата база е приключило пролетта на 2017 година. От показанията на св. Рударски се установява, че през месец 09.2016 година, при извършване нарочна проверка на активите, машините, предмет на наемния договор са били налични в цеха, като същият не знае да са местени в друга сграда, като, според свидетеля от средата на м. 11.2016 година е бил преустановен свободният достъп в старата производствена сграда, без разрешението на синдика и определената от него охранителна фирма. Протоколът от 17.08.2017 година, като частен документ, в частта, в която удостоверява изгодни за ищеца факти, няма противопоставима на ответника доказателствена стойност, вкл. за конкретните, липсващи в процесната производствена сграда вещи. От Протокол за въвод във владение от 05.01.2017 година, също неоспорен от страните, се установява, че в същата сграда, на 05.01.2017 година е въведено трето за процеса лице /л. 354 и сл./.

По отношение на посочените факти, съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са непротиворечиви и макар с евентуална степен на заинтересованост, са дадени под страх от наказателна отговорност.

Съобразно уговореното в чл. 8и от договора, в 30-дневен срок от изтичане срока на договора, наемателят дължи връщане на наетите вещи, като страните изрично са се съгласили това да стане по определен ред и при съставяне на приемо-предавателен протокол, необходим вкл. и за установяване състоянието на вещите, подлежащи на връщане, какъвто е подписан при сключване на договора. Доказателства в този смисъл по делото не са събрани, а и няма спор, че наетите съоръжения не са върнати на ищеца чрез опис-протокол, подписан двустранно от страните. Действително, от свидетелските показания се установява, че достъпът на ответника до производствената сграда е бил ограничен след 16.11.2016 година, но същевременно се установява и че той е имал такъв до окончателно преместване на собствените си машини – към пролетта на 2017 година, а последният установен момент към който машините са били налични в имота на ищеца е установеният от св. Рударски – м. 09. 2016 година.

Горното налага извод за това, че ответникът не проведе пълно и главно доказване за факта на връщане на машините по Опис 1 и предмет на договора на наемодателя.

Независимо от това, обаче, по отношение на част от тях по делото са събрани писмени доказателства за това, че са преминали отново в държане на ищеца /в неуточнен времеви момент/, като същите са били обект на експертна оценка през 2017 година /след извършен личен оглед от вещото лице/ в производството по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник и от представените на л. 115 и сл. писмени доказателства, се установява, че са били предмет и на провежданите от синдика търгове по реда на чл. 717 и сл. от ТЗ във фазата на осребряване на имуществото на несъстоятелния търговец. Видно от представените от ответника писмени доказателства – оценка, обявления и др. и липсата на доказателства за наличието и на други идентични вещи в масата на несъстоятелността, горното може да се отнесе към следните вещи - аналитичната везна – лабораторна /която е и предадена с договор за продажба на л. 218- 219 от делото/ от синдика на купувача/, топкова мелница - лабораторна и питател вибриращ. Същите са описани и оценени от вещото лице в производството по несъстоятелност /не са и предмет на допълнителните му обяснения във връзка с изготвената оценка/, след извършен личен оглед на същите от вещото лице, въз основа на която експертна оценка е и даденото от съда разрешение за пристъпване на продажба на тази обособена част от имуществото на длъжника. Предмет на търговете е бил и контейнер с размери 250/150 /който страните не спорят, че представлява именно павилион – кабина за оператор на кантара/, който също е оценен от определения съобразно решението на събранието на кредиторите оценител. Доколкото ищецът от своя страна не проведе пълно и главно доказване на факта горните машини да са му предадени в конкретен момент, съдът приема за установено в процеса, че той е върнал държането си върху тях от 16.11.2016 година, откогато е бил ограничен и контролиран достъпът на ответника до производствената сграда на ищеца, в която са се намирали тези обекти.