Решение № 1303 от 15.10.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 1303

Силистра, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - III състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕРИ РАДАНОВ

При секретар АНЕТА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ административно дело № 20267210700183 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят И. В. П., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], оспорва заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1099-000127 / 01.06.2026 г., издадена от началника на група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра (ОДМВР – Силистра), с доводи за пороци по чл. 146, т. 1 – 5 АПК и прави искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Силистра – оспорва жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (заповедта е връчена на 08.06.2026 г., а жалбата е депозирана на 12.06.2026 г.), от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, тъй като оспорената заповед е нищожна по следните съображения:

С обжалваната заповед № 26-1099-000127 / 01.06.2026 г. ответникът е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Според заповедта, на 29.05.2026 г., около 16:44 ч., в [населено място], на път III-213, км 11+300, в посока към [населено място], жалбоподателят е управлявал мотоциклет ***, който не е бил регистриран по надлежния ред и е бил без табела с регистрационен номер. Ответникът е квалифицирал това деяние като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, констатирано с акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5486564 / 29.05.2026 г.

Първото условие за валидност на административния акт е той да е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В обжалваната заповед ответникът, който не е ръководител на служба за контрол, обосновава своята компетентност със заповед № 342з-607 / 22.05.2025 г. на директора на ОДМВР – Силистра. Посредством последната, наред с други длъжностни лица, началникът на група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП в хипотезите на букви „а“, „б“, „в“, „г“, „е“ и „ж“. Оправомощаване за прилагане на мярка по б. „з“ на чл. 171, т. 1 ЗДвП тази заповед не съдържа. Липсата на такова оправомощаване е обяснима. Буква „з“ на чл. 171, т. 1 ЗДвП е нова (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), т.е. създадена е след издаването на заповед № 342з-607 / 22.05.2025 г. Към момента на оправомощаването тази хипотеза изобщо не е съществувала в закона, поради което издателят на обжалваната заповед обективно нито е могъл да бъде, нито е бил оправомощен да прилага мярка по нея.

В обобщение: оправомощаването не обхваща случаите по буква „з“, тъй като последната не е измежду изрично и изчерпателно изброените в заповедта букви, а самостоятелна нова хипотеза, въведена след оправомощаването.

Налага се изводът, че обжалваната заповед е издадена от лице, което не е разполагало с материална компетентност да приложи принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП. Липсата на компетентност на ответника представлява най-тежкия порок на административния акт и обуславя неговата нищожност. Обстоятелството, че ответникът е бил оправомощен да прилага други принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП, е без значение, тъй като компетентността се преценява по отношение на конкретния издаден акт, а за него издателят не е имал правомощие.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК направените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възстановени от юридическото лице, в чиято структура е ответникът, т.е. от ОДМВР – Силистра. В представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК се претендират адвокатско възнаграждение в размер на 620,00 € съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и държавна такса в размер на 5,00 €. Внасянето на държавната такса е удостоверено с платежно нареждане от 12.06.2026 г. Адвокатско възнаграждение обаче се присъжда само ако страната действително го е заплатила, а при плащане в брой това трябва да е отразено в договора, който в тази част има характер на разписка (т. 1 от тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В случая за уговорената сума от 600,00 € (а не 620,00 €, както е изписано в списъка на разноските) не е удостоверено плащане в графата „платена сума“. Ето защо претенцията за разноски следва да бъде уважена само за държавната такса – в размер на 5,00 €.

С оглед основателността на жалбата, претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА – по жалба на И. В. П., [ЕГН] – заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1099-000127 / 01.06.2026 г., издадена от началника на група „Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на И. В. П., [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 5,00 (пет) €.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�