Решение № 260047 от 15.07.2022, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Русе, 15.07.2022г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5745 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът “Макроадванс” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 147, ет.5, ап.14, представлявано от изпълнителния директор Виктор Сергиев, твърди, че на 23.10.2018г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 65772, по силата на който предоставил на последния потребителски кредит за текущо потребление в размер на 500.00 лева със срок на издължаване от 3 месеца. Договорите за потребителски кредити, които ищцовото дружество сключвало ставало изцяло онлайн, чрез официалната интернет страница www.kinti.bg, както и при условията на договаряне, осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние – електронна поща и телефон, като всеки договор се сключва във формата на електронен документ и правоотношенията се реализират при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Кредитополучателят Й.Г. е кандидатствал за кредит посредством интернет страницата www.kinti.bg, на която същият е създал свой потребителски профил. Кредиторът е изпратил електронно съобщение до кредитополучателя, чрез което, в изпълнение на чл.8 от ЗПФУР и чл.8 от Закона за електронната търговия е запознал кредитополучателя с условията по договора и предоставил необходимата преддоговорна информация, под формата на Стандартен европейски формуляр, както и Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „Макроадванс” АД. След като искането е одобрено от кредитора, последният изпраща електронно съобщение до кредитополучателя с договор за потребителски кредит и всички приложения към него, съдържащи се в прикачен към съобщението файл. В съобщението му е указано да въведе номера на договора и потребителския си профил на посочената по-горе интернет страница, с което да потвърди, че се е запознал с него и изразява съгласието си за сключване на договора. Съгласно чл.29 от Общите условия, страните са уговорили, че с натискане на бутона „Подпиши”, кредитополучателят подписва всички страници на договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия и приложенията към договора. Последният се счита за сключен след получаване на изявлението на кредитополучателя за сключване на договора /въвеждане на номера на договора в потребителския си профил на интернет страницата www.kinti.bg и потвърждаване от страна на „Макроадванс” АД, на основание чл.33 от Общите условия.

Потвърждението на кредитодателя за успешно сключен договор е приложено към исковата молба като доказателство под формата на имейл кореспонденция между страните. На 23.10.2018г. ищецът е извършил преводно нареждане на отпуснатата парична сума към „Изипей” АД, като ответникът е усвоил кредита на каса на „Изипей” АД срещу представен документ за самоличност на 24.10.2018г. в 16.47 часа. При сключване на договора, страните са уговорили и че освен главницата, кредитополучателят дължи и договорна лихва за целия период на договор в размер на 34.55 лева. Ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване на потребителския кредит съгласно погасителния план към него, като не е извършил нито едно плащане. Крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 23.01.2019г., поради което считано от 24.01.2019г. вземанията по договора са станали изискуеми в пълен размер. Ответникът дължи по процесния договор следните парични суми: 500.00 лева – главница; 34.55 лева – договорна лихва за периода 24.10.2018г. до 23.01.2019г. и 88.61 лева – лихва за забава върху главницата за периода 24.11.2018г. до 22.09.2020г. За тези парични суми ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 4256/2020г. по описа на РРС. Издадената по това дело заповед за изпълнение на парично задължение била изпратена на длъжника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 500.00 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № 65772/23.10.2018г.; 34.55 лева – договорна лихва за периода 24.10.2018г. до 23.01.2019г. и 88.61 лева – лихва за забава върху главницата за периода 24.11.2018г. до 22.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4256/2020г. по описа на РРС. В условията на евентуалност, при отхвърляне на предявения положителен установителен иск, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 500.00 лева, получена лично от него на 24.10.2018г. на каса на „Изипей” АД, с която неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на евентуалния иск до окончателното й изплащане. Претендира направените по настоящото дело разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и тези направени по заповедното производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените евентуално съединени искове, главният

– положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, а евентуалният – осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Ответникът Й.Г.Г. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адреси не е открит. Назначеният му особен представител оспорва изцяло предявените искове и не сочи доказателства. Твърди, че не е доказано от страна на ищеца сключването на процесния договор за потребителски кредит. Представените от ищеца договори, общи условия, стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити не са подписани от никого, като не са подписани и с електранен подпис. Няма доказателства посочения от ищеца имейл на ответника да се използва от него и да е давал съгласие за сключването на процесния договор. Оспорва и предявения евентуален иск, като твърди, че по делото няма представено нито едно доказателство сумата от 500.00 лева да е получена от ответника. Твърди и че ответникът изобщо не е получавал сумата от 500.00 лева от ищеца. В документа „разписка за извършено плащане” е посочена лична карта на ответника, която към момента на плащането е невалидна. Същата е с дата на издаване 25.07.2008г., т.е. с валидност до 25.07.2018г., а твърдяното плащане е извършено на 23.10.2018г. Така дори да е извършено някакво плащане, същото е направено срещу невалиден документ за самоличност на неизвестно лице.

В случай, че съдът приеме, че е налице сключен договор за потребителски кредит между страните, прави искане съдът служебно да се произнесе при установяване на неравноправни клаузи в същия по смисъла на ЗЗП и ЗПК.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № 65772/23.10.2018г. сключен между ищеца и ответника, по силата на който първия предоставил на втория потребителски кредит за текущо потребление в размер на 500.00 лева със срок на издължаване от 3 месеца. При сключване на договора, страните са уговорили и че освен главницата, кредитополучателят дължи и договорна лихва за целия период на договор в размер на 34.55 лева. Договорите за потребителски кредити, които ищцовото дружество сключвало ставало изцяло онлайн, чрез официалната интернет страница www.kinti.bg, както и при условията на договаряне, осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние – електронна поща и телефон, като всеки договор се сключва във формата на електронен документ и правоотношенията се реализират при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

На 23.10.2018г. ищецът е извършил преводно нареждане на отпуснатата парична сума в размер на 500.00 лева към „Изипей” АД, като ответникът е усвоил кредита на каса на „Изипей” АД срещу представен документ за самоличност – лична карта № ********* с дата на издаване 13.08.2018г., на 24.10.2018г. в 16.47 часа, за което е издадена разписка № 07000806798968, която е подписана от Й.Г., като освен подписа той е изписал и личното си и фамилно имена /л.81 от делото/.

Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е било образувано ч.гр.дело № 4256/2020г. по описа на РРС за претендирани срещу ответника парични суми за главница, договорна лихва и лихва за забава по Договор за потребителски кредит №

65772/23.10.2018г., като издадената по това дело заповед за изпълнение на парично задължение била изпратена на длъжника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че от приложения по делото платежен документ от „Изипей” АД – разписка № 07000806798968/24.10.2018г., 16.47 часа е видно, че на 24.10.2018г. на ответника Й.Г. е изплатена сумата от 500.00 лева от името на наредител „Макроадванс” АД, с основание на превода „кредит 65772 ЕГН ********** Й.Г.Г.”. Към датата на образуване на заповедното производство, както и към датата на проверката от вещото лице – 27.05.2022г., задължението на ответника за главница по процесният договор за потребителски кредит № 65772/23.10.2018г. е в размер на 500.00 лева.

Към датата на образуване на заповедното производство, както и към датата на проверката от вещото лице – 27.05.2022г., задължението за договорна лихва на ответника по процесният договор за потребителски кредит № 65772/23.10.2018г. е в размер на 34.55 лева. Ответникът не е извършил никакви плащания на задълженията си по процесния договор. Лихвата за забава в размер на законната лихва, изчислена върху дължимите и незаплатени суми за главница по погасителни вноски по договор за потребителски кредит № 65772/23.10.2018г. за периода 24.11.2018г. до 22.09.2010г. е в размер на 88.61 лева. От представената от „Макроадванс” АД справка за дължими суми по договор за потребителски кредит № 65772/23.10.2018г. се установява, че от датата на отпускане на кредита до датата на изготвяне на справката – 27.05.2022г. ответникът Й.Г. не е извършил никакви плащания на задълженията си по процесния договор за кредит.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира за неоснователно възражението на назначения особен представител на ответника, че по делото не е доказано от страна на ищеца сключването на процесния договор за потребителски кредит, както и че няма представено нито едно доказателство сумата от 500.00 лева да е била получена от ответника. Процесният договор за паричен заем е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Според съдебната практика (решение № 70/19.02.2014г. на ВКС по гр.дело № 868/2012г., IV г.о., постановено по реда на отменения вече чл.290 от ГПК), електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 от ЗЕДЕП за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 от ГПК). За да е налице валиден договор сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл.184 ал.1, изречение първо от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В конкретния случай кредитополучателят