Решение № 457 от 01.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Б., 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.ай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Н.ай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500870 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Срещу Решение № 904821/18.06.2021г., постановено по гр.д. № 751/2020г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от адв. К.Д., като пълномощник на А.

С. Т., ЕГН **********, от гр.Б., ж.к. „Е.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап. *, насочена срещу първоинстанционното решение в частта му с която е определен режим на лични контакти между бащата- К. И. Б., ЕГН ********** и детето Н. К. Б. ЕГН **********, по време на Коледните, Новогодишните и Великденските празници и официалните национални празници, както и по време на рождените и именните дни на детето, бащата да взима детето при себе си за повече от един път през лятото и за повече от 5 дни през зимата, както и в частта на обжалваното решение, в която на майката А. С. Т., ЕГН **********, е вменено задължение да осигури на детето мобилен телефон и да уведоми бащата за телефонния номер за да може бащата да контактува по телефона с детето си.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на РС Б. в обжалваната му част. Оплакването е за необоснованост на същото от събраните доказателства пред първоинстанционния съд. Навадени са и оплаквания за противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила.

Оспорва се решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е определен режима 1 на лични контакти на бащата с детето, като се поддържа че същият е необосновано разширен, като на първо място се лишава детето от възможността да празнува рождените си и именни дни с кръга от съученици и приятели, а религиозните и националните празници в обкръжението на близките си, с които обичайно живее. На второ място, наведени са с жалбата доводи, че с определения с обжалваното решение на РС Б. режим на виждане на бащата с детето, нарушава се възможността детето да има подреден живот и се изразява становище, че постоянното прекъсване на ежедневния възпитателен процес при детето, водят до прекаленото му напрягане, което налага то на този етап да ползва и услугите на психолог. Изказва се предположение, че честите и продължителни контакти с бащата, ще засилят емоционалните проблеми, които съществуват понастоящем и се отразяват негативно на психиката на детето. При определения режим на лични контакти между бащата и дететопри двуразовия престой на детето при бащата през лятото в два последователни месеци, на практика майката е лишена от възможността да планира лятната си почивка, във време с което и нейния работодател да се съобрази. На трето място- оспорва се определения в решението на първоинстанционния съд режим на лични срещи между бащата и детето, като се твърди че същите ще увеличат разноските на майката за посещението на детето при психолог, както и поради вмененото и от съда задължения, да осигури на детето си телефон за връзка с баща и, за който да заплаща ежемесечни сметки за телефона на дъщеря си.

Поддържа се с въззивната жалба, че с отговора на ИМ пред първоинстанционния съд, е предложен нормален като интензитет режим на лични контакти на бащата с детето, които в пълна степен отговарят на интересите както на бащата, така и на детето. Поддържа се, че определения режим на виждане, в повече от изложеното с отговора на исковата молба, се явява в противоречие с интересите на детето, което не ще може да празнува в приятелския си кръг и в обкръжението на своите близки, като се акцентира че и без това бащата винаги е канен за рождените и именните дни на детето, с изключение на тържеството на *2020г.

Първоинстанционното решение на РС Б. се обжалва и в частта му за разноските, доколкото наведени са доводи ,че причините за исканата по съдебен ред промяна се дължи на промяната на работата на бащата, а не на поведението на майката и съдът не е отчел това обстоятелство при определянето на разноските между страните по делото.

С въззивната жалба са наведени и доводи за необоснованост на решението на РС Б. в обжалваната му част, тъй като съдът при формирането на изводите си, не е съобразил събраните доказателства за това че бащата си позволява в присъствието на детето да отправя закани към майката, с което травмира детето, което води до установяване на проблеми с емоционалното състояние на детето, което от своя страна изисква намесата на психолог, а това натоварва майката не само емоционално, но и финансово.

Във връзка с оплакването наведено с въззивната жалба- за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочи се че в противоречие с изискванията на чл. 236 ал.2 от ГПК, при преценката на събраните доказателства, дадена е вяра на показанията на майката и на сестрата на ищеца, като именно на тази база съдът е разширил неоправдано режима на лични контакти между бащата и детето и е разширил възможността на бащата да 2 влияе негативно върху емоционалната и психическата стабилност на детето. Отделно наведени са доводи, че вменяването на майката на задължение да осигури мобилен телефон на детето за връзка с неговия баща и да заплаща месечните сметки за него, съставляват грубо нарушение на материалния и процесуалния закон.

С оглед на изложеното с въззивната жалба и на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК, иска се от въззивния съд да бъде отменен обжалвания съдебен акт, в частта му с която е определен режим на лични контакти между бащата- К. И. Б., ЕГН ********** и детето Н. К. Б. ЕГН **********, по време на Коледните, Новогодишните и Великденските празници и официалните национални празници, както и по време на рождените и именните дни на детето, дадено е разрешение на бащата да взима детето при себе си за повече от един път през лятото и за повече от 5 дни през зимата, в частта на обжалваното решение, в която на майката А. С. Т., ЕГН **********, е вменено задължение да осигури на детето мобилен телефон и да уведоми бащата за телефонния номер за да може бащата да контактува по телефона с детето си, както и в частта, с която не е уважено искането за присъждане на разноски, като неправилен.

Във въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен отговор от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

В съдебно заседание пред въззивния съд, К. И. Б., чрез пълномощника си адв. А., оспорва въззивната жалба, като моли съда да я остави без уважение. Навадени са доводи от въззиваемата страна, че през месеците след постановяването на обжалваното решение на РС Б., са настъпили факти и обстоятелства които сочат на опити на майката да отчуждава детето от неговия баща, чрез препятстване и осуетяване на контактите между бащата и детето в определеното за виждане време, съобразно сключеното между страните споразумение при настъпилата фактическа раздяла. Навеждат се доводи, че майката създава у детето си усещането, че семейството му са леля П./нейната сестра/ и чичо И./мъжа с който сестра и съжителства на семейни начала/, като се твърди че майката често отива с детето в гр. С. и прекарва значително време с него там, като така бащата не може да взима детето за срещите си с него от адреса на който двамата с майката постоянно живеят в гр. Б..

В отговор на направените възражения, навеждат се доводи от жалбоподателката, чрез пълномощника и адв. Д.- че контактите на детето с неговия баща го довеждат до такова емоционално и психическо състояние, че се налага след това да ползва услугите на частен психолог, за което средствата се заплащат от майката.

Във връзка с наведените от страните доводи и фактически твърдени пред въззивната съдебна 3 инстанция, за обстоятелства настъпили след даване ход на устните състезания пред първоинстанционния съд, допуснати са пред ОС Б. разпити на свидетели, като е изслушана и приета и комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологическа експертиза.

В пледоариите си при устните състезания, страните чрез техните пълномощници, поддържат доводите навадени с въззивната жалба и отговора към нея, както и изразеното по делото становище относно режима на личните контакти на детето с бащата.

За да осъществи правомощията си на въззивна инстанция и да упражни контрол за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, при преценка за защита интересите на детето, настоящият състав на ОС Б., съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на предявен иск от К. И. Б., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С.“ №*, чрез пълномщоника адв. А., срещу А. С. Т., ЕГН **********, на адрес: гр. Б., ж.к.“О. ч.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап. *, с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК, с който се иска от съда да измени определените със съдебна спогодба от 11.04.2017г. по гр. дело № 2429/ 2016г. по описа на РС Б., мерки относно упражняването на родителските права на малолетната Н. К. Б. ЕГН **********, в частта им досежно режима на контакти на детето с нейния баща К. И. Б., ЕГН **********.

Сочи се с ИМ въз основа на която е образувано настоящото дело, че по друго предходно гр.дело № 2429/2016г. по описа на РС Б. е одобрена съдебна спогодба от дата 11.04.2017г., по силата на която упражняването на родителските права по отношение на детето Н. К. Б.

ЕГН ********** са предоставени на майката – А. С. Т., ЕГН **********, а на бащата К. И.

Б., ЕГН ********** е определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 08:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя с преспиване, както и да взема детето при себе си за 20/двадесет/ дни през лятото и 7/дни/ през зимната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и разширен режим на лични отношения за времето, в което бащата е в България по споразумение на родителите.

Твърди се още от ищеца пред първоинстанционния съд, че той работи като международен шофьор, което предполага честото му отсъствие от страната. От друга страна наведени са доводи, че майката създава пречки на бащата за осъществяване на режим на лични контакти и отказва да се договорят по-разширен режим на виждане на бащата с детето, не отговаря на телефонните позвънявания на бащата и така осуетява срещите между детето и неговия родител.

Основанието за предявения иск са твърденията, че е налице промяна в обстоятелствата в сравнение с момента, когато са определени предходните мерки на лични контакти през 2017г., тъй като бащата често отсъства от страната, отделно детето вече е пораснало, поради което се нуждае от по-разширен режим на лични контакти с баща си.

Предвид на изложеното в исковата молба се прави искане да бъдат изменени определените със съдебна спогодба от 11.04.2017г. по гр. дело № 2429/ 2016г. по описа на РС Б.- мерки на лични отношения между бащата и детето като се определят нови такива, в следния смисъл:

4

Бащата да взима детето от адреса на неговото местоживеене в град Б. в рамките на четири последователни дни в края на всеки месец от годината като го взима в 18.00ч. в деня, предхождащ този, в който започва да тече 4-дневния период, до 18.00 ч. на последния четвърти дни с преспиване;

Бащата да взима детето при себе си за коледните празници, както следва: всяка четна година за времето от 18:00 часа на 23.12. до 18:00 часа на 26.12., а всяка нечетна година да взима детето при себе си за новогодишните празници за времето от 18:00 часа на 30.12. до 18:00 ч. на 01.01. За великденските празници бащата да взима детето при себе си всяка нечетна година за времето от 18:00 ч. на Велики четвъртък до 18:00ч. на понеделника след Великден /неделя/. Бащата да взима детето при себе си през летния сезон по 15 дни през месец юли и 15 дни през месец август, като при четна година тези дни са първата половина на съответните месеци, а при нечетна година са втората половина на съответните месеци както и по 10 дни през зимата.