Решение № 223 от 12.07.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1384/2021
- Вид
- Решение № 223
- Подписан
- 12.07.2021
- В сила
- 12.07.2021
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 223 гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Пламен П. Чакалов
Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20215300501384 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Средногорска ферма“ ЕООД, ЕИК 204303880, с.Зелениково, област
Пловдив срещу решение
№
260631/01.03.2021г. по гр.д. № 13830/2019г. по описа на РС Пловдив, в частта в която с което е признато за установено, че в отношенията между страните, че „Средногорска ферма“ ЕООД, ЕИК: 204303880, дължи на „Марата Енерджи“ ЕООД, ЕИК: 204990594, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
258 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща дължимо възнаграждение от ответника на ищеца по сключен между страните Договор № 5/27.04.2018 г. по извършване на консултантски услуги, изразяващи се в дейности по изготвяне и изследване на енергийна ефективност на обект мандра – преустройство и реконструкция на съществуваща сграда – навес на ССМ пристройка, намираща се на адрес: с.
Зелениково, общ. Брезово, обл. Пловдив, и обезщетение за забава върху главницата в размер на 214,44 лева /двеста и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ за периода 13.05.2018 г. – 02.06.2019 г., ведно 1 със законната лихва от депозиране на Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 03.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6060/02.07.2019 г. по ч. гр. д. № 9254/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в.
Решението в обжалваната част се сочи, че е неправилно, не са анализирани всички събрани доказателства заедно и поотделно, налице е неправилна правна квалификация на фактите по делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляна на исковете на ищеца изцяло.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Марата Енерджи“ ЕООД, чрез адв. К.Г., с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно по подробно посочени в отговора основания.
Претендират се разноските по това дело.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.
258 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, което е напълно точно установено от РС Пловдив.
Това е така, защото се претендира установяване по реда на чл.422 от ГПК на суми дължими по договор за изработка /за изработване на оценка за обследване на енергийната ефективност/.
Съобразно нормата на чл.269 ГПК и чл.271 от ГПК въззивният съд се произнася по правилността на жалбата само по посоченото в жалбата основание за неправилност на съдебното решение. Тоест съдът има право да се занимае само с конкретните доводи наведени във въззивната жалба за неправилност на съдебното решение. Такива във въззивната жалба конкретни 2 доводи за неправилност посочени от жалбоподателя няма. Ето защо съдът няма право да се произнася служебно по правилността на обжалваното решение. Същото е положението и с твърдените във въззивната жалба съществени процесуални нарушения извършени в обжалвания съдебен акт.
Няма никаква конкретика в тази насока. Тези празноти в жалбата не може да се заместят с писмена защита /каквато е поискана от жалбоподателя, но не е представена в настоящия казус в срок/, защото тя не може да замести изискването на закона за посочване на конкретните основания за неправилност на обжалваното решение в жалбата – чл.269 от ГПК. При това положение въззивният съд е длъжен да приеме решението в обжалванато му част за правилно и да го потвърди при липса на нарушена императивна материалноправна норма. Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемата страна „Марата Енерджи“ ЕООД на основание чл.78 ал.1 от ГПК се присъждат разноски в размер на 900 лева за адвокатски хонорар, реално платен /л.26/. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260631/01.03.2021г. по гр.д. № 13830/2019г. по описа на РС Пловдив, в частта в която е признато за установено, че в отношенията между страните, че „Средногорска ферма“ ЕООД, ЕИК: 204303880, дължи на „Марата Енерджи“ ЕООД, ЕИК:
204990594, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща дължимо възнаграждение от ответника на ищеца по сключен между страните Договор № 5/27.04.2018 г. по извършване на консултантски услуги, изразяващи се в дейности по изготвяне и изследване на енергийна ефективност на обект мандра – преустройство и реконструкция на съществуваща сграда – навес на ССМ пристройка, намираща се на адрес: с. Зелениково, общ. Брезово, обл.
Пловдив, и обезщетение за забава върху главницата в размер на 214,44 лева /двеста и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ за периода 3
13.05.2018 г. – 02.06.2019 г., ведно със законната лихва от депозиране на Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 03.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6060/02.07.2019 г. по ч. гр. д. № 9254/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Средногорска ферма“ ЕООД, ЕИК: 204303880 да заплати на „Марата Енерджи“ ЕООД, ЕИК: 204990594 сумата от 900 лева за разноски направени пред въззивния съд за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4