Разпореждане № 729 от 27.08.2026, Районен съд - Първомай

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 729 гр. Първомай, 27.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Частно гражданско дело № 20265340100441 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Подадено е заявление от „ЮтеКредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. С. В. за заплащане на следните суми: 1721,55 евро – частично от общо дължима главница по договор № L364222 от 03.09.2024 г. в размер на 1917,34 евро, ведно със законната лихва от 05.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 103,63 евро – договорна лихва върху главницата; 536,74 евро – такса разглеждане; 265,25 евро – обезщетение за забава, договорено в т. 4.6. от рамково споразумение за периода от 23.05.2025 г. до 05.08.2026 г.; 270,51 евро – разноски за обявяване на договора за предсрочно изискуем; 473,16 евро – частично от общо дължима главница по договор № L364226 от 03.09.2024 г. в размер на 567,78 евро, ведно със законната лихва от 05.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 72,96 евро – обезщетение за забава, договорено в т. 4.6. от рамково споразумение за периода от 23.05.2025 г. до 05.08.2026 г.; 83,25 евро – разноски за обявяване на договора за предсрочно изискуем.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В изпълнение на това законово изискване заявителят е представил сключените с длъжника договори за кредит № L364222 и № L364226. В първия изрично е посочено, че кредиторът се е задължил да предостави заем в размер на 3750 лв. Договорната лихва за целия период възлиза на 2505,43 лв., като е уговорено главницата и договорната лихва да бъдат изплатени на 36 месечни вноски, т. е. до 03.09.2027 г. Начислена е такса за разглеждане в размер на 1303,25 лв.

Във второто сключено съглашение е уговорен размер на кредита от 1110,48 лв., който също следва да се върне в срок от 36 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 0,00 % и ГПР от 0,00 %.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.

1

Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба.

С оглед изложеното и тъй като съдът е констатирал, че заявлението частично не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, с Разпореждане № 626 от 07.08.2026 г. е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да посочи обстоятелствата, от които произтичат вземането за такса в размер на 536,74 евро и разноските за обявяване на договорите за предсрочно изискуеми. В предоставения му срок заявителят е уточнил, че претенцията за такса в размер на 536,74 евро представлява фиксирана такса за експресно разглеждане на документите и експресно отпускане и усвояване на кредита, като същата е договорена на първата страница от договора като „такса разглеждане“.

Относно разноските за обявяване на договорите за предсрочно изискуеми е уточнено, че са свързани с извършени от кредитора действия по обявяване на задължението за изискуемо, представляващи изпращане на писма, изпращане на СМС-и, осъществяване на обаждания, като са уговорени в т. 15.3 във вр. с т. 14 от рамковото споразумение.

Вземайки предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането по отношение на паричното вземане за такса в размер на 536,74 евро и на разноските за обявяване на договорите за предсрочно изискуеми в размер на 270,51 евро за договор за кредит № L364222 и в размер на 83,25 евро за договор за кредит № L364226 на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК противоречи на закона и на добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи с потребител.

За да достигне до този правен извод, съдът взе предвид следното:

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като се обуславя от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такива са поетите задължения за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите и експресно отпускане и усвояване на кредита по договор за кредит № L364222, както и за начислените по двете съглашения разноски за обявяване на предсрочна изискуемост, доколкото в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на двата договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на контрактите, съставляващо още едно основание за неравноправието им по силата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Съдът достигна до този извод, тъй като посочените суми водят до скрито оскъпяване на кредита. Същите съставляват сигурна печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на договора, без да е налице насрещна престация от последния. Поради това съдът намира, че потребителят не би приел тези клаузи, ако е знаел, че ще следва да заплати 2 суми на значителна стойност спрямо стойността на кредита. Следователно основната цел на такива уговорки е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Ето защо и предвид създаденото значително неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че тези клаузи се явяват неравноправни, поради което следва да бъде прието, че са нищожни.

Отделно от това, съдът счита, че посочените клаузи на двата договора противоречат и на разпоредбите на ЗПК. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на кредита е регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Налице е изрична забрана съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК да се изискват такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Следователно целта на таксите по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но те трябва да са различни от основната услуга по предоставянето, респ. усвояването на кредита, и да не са действия по управление на кредита. В случая сочените от заявителя действия са такива, свързани с отпускането на кредита (за таксата разглеждане по договор № L364222), а разходите относно обявяване на задължението за изискуемо, представляващи изпращане на писма и СМС-и, осъществяване на обаждания, са за действия, които са част от процедурата по извънсъдебно събиране на вземането, което е част от дейността по управление на кредита. Отделно от това, липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираните от него суми в посочените размери. Също така, съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. От посочените императивни правни норми следва, че клауза за дължимост на такси в предварително определен размер при просрочие на кредита цели заобикаляне на въведеното с чл. 33 ЗПК ограничение и начисляването на допълнително плащане при забава на длъжника, т. е. преследва се забранена от закона цел, което е абсолютно недопустимо в правния мир. Затова клаузите, предвиждащи начисляване на такси и разноски за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са недействителни.

Тъй като противоречието между тези уговорки и добрите нрави е налице още при сключването на договорите, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение за заплащане за такса разглеждане по договор № L364222 и на разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договори № L364222 и № L364226, и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД в тази си част съглашенията изобщо не са породили правно действие, а нищожността на такива клаузи е пречка за издаването на заповед за изпълнение за предвидените в тях суми.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено по отношение на сумата от 536,74 евро, посочена като такса разглеждане, на сумата от 270,51 евро, посочена като разноски за обявяване на вземането по договор № L364222 за предсрочно изискуемо, и на сумата от 83,25 евро – разноски за обявяване на вземането по договор № L364226 за предсрочно изискуемо. В останалата част заявлението следва да бъде уважено.

С оглед уважената част, на заявителя следва да се присъдят разноски за 3 държавна такса в размер на 44,82 евро, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 455,99 евро.

Воден от гореизложеното, РС Първомай

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, срещу С. С. В., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, като бъде разпоредено длъжникът С. С. В. да заплати на кредитора „ЮтеКредит България“ ЕООД следните суми: 1721,55 евро – частично от общо дължима главница по договор № L364222 от 03.09.2024 г. в размер на 1917,34 евро, ведно със законната лихва от 05.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 103,63 евро – договорна лихва върху главницата; 265,25 евро – обезщетение за забава, договорено в т. 4.6. от рамково споразумение за периода от 23.05.2025 г. до 05.08.2026 г.; 473,16 евро – частично от общо дължима главница по договор № L364226 от 03.09.2024 г. в размер на 567,78 евро, ведно със законната лихва от 05.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 72,96 евро – обезщетение за забава, договорено в т. 4.6. от рамково споразумение за периода от 23.05.2025 г. до 05.08.2026 г., както и сумата от 44,82 евро – разноски по делото за държавна такса, и 455,99 евро – за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК срещу С. С. В., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за заплащане на следните суми: 536,74 евро – такса разглеждане; 270,51 евро – разноски за обявяване на договор № L364222 за предсрочно изискуем; 83,25 евро – разноски за обявяване на договор № L364226 за предсрочно изискуем.

Разпореждането в отхвърлителната част може да бъде обжалвано от заявителя пред ОС Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________ РХ/ЕД

4