Решение № 935 от 10.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. Бургас, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120107386 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от Я. Н. М., срещу ЗАД „Армеец“ АД, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: сумата от 1222 евро, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на застрахования при ответника по застраховка „Каско” със застрахователна полица № ***/29.01.2025 г., лек автомобил марка „***”, модел „***” с ДКН ***, с лизингополучател ищецът, причинени вследствие настъпило ПТП – на 20.03.2025 г., около 20,30 часа, докато автомобилът бил паркиран в гр.

София, ж. к. „Студентски град“, в близост до бл. 52, друг лек автомобил го блъснал и увредил предната му броня, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда – на 10.12.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 105,02 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за застрахователно обезщетение, за периода от 03.04.2025 г., до 09.12.2025 г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че процесното ПТП е осъществено в срока на застрахователния договор, материализиран в застрахователна полица № ***/29.01.2025 г. Сочи се, че ищецът е уведомил дружеството ответник за щетата, но последното е отказало изплащането на застрахователно обезщетение. Излага се, че поради отказа, ищеца се е снабдил с протокол за ПТП от РУ, въпреки който ответникът отново е отказал право на обезщетение. Поддържа се, че автомобилът е отремонтиран в автосервиз „***“ ЕООД, за което е издадена фактура на стойност 2389,91 лева. Посочва се, че поради отказа да заплати обезщетение ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорват се механизмът на ПТП, като се твърди, че същото е осъществено при движещ се лек автомобил на ищеца и че протоколът за ПТП не е доказателство за механизма на ПТП.

Изтъква се, че ищецът не съобщил за ПТП по телефонна. Сочи се, че са нарушени т. 11.4., т.

82.2, 82.12, 83.4, т. 84, т. 152, поради което не се дължи обезщетение на основание т. 91 и т.

92 от ОУ. В условията на евентуално предявеният иск се оспорва по размер, като се твърди, че се претендира завишен размер на обезщетение и че вредите следва да бъдат оценени по средни пазарни цени към момента на ПТП. Оспорва се и претенцията за мораторна лихва.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа исковата молба.

В съдебното заседание за ответника не се явява процесуален представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I се установява, че лек автомобил марка „***”, модел „***” с ДКН *** е собственост на ищеца Я. Н. М. /л.9/.

Не се спори, а и от представената по делото застрахователна полица № ***/29.01.2025 г. /л. 5/ се установява, че между страните има сключен договор за застраховка „Каско“, с обект на застраховане собствения на ищеца лек автомобил марка „***”, модел „***” с ДКН ***, срок на застрахователно покритие от 03.02.2025 г. до 02.02.2026 г. и застрахователна сума 23058 евро. Представени са и общи условия на ответника /л. 7/.

Не е спорно, а и от представените по делото четири броя платежни нареждания се установява, че уговорената в застрахователния договор застрахователна премия в общ размер от 2164,68 лева е изцяло заплатена, на четири вноски, съобразно уговорения между страните погасителен план /л. 10 -л. 13/.

Представени към застрахователната преписка са уведомително писмо възлагателно писмо, възражение на ищеца и отказ за заплащане на застрахователно обезщетение /л. 23 – л.

25/.

Представени по делото са доказателства за поправяне на щетата с сервиз автосервиз и заплатен ремонт на стойност 1221,94 евро /л. 26 – л. 28/.

От представения по делото протокол за ПТП /л. 19/ се установява, че по процесния автомобил е констатирано увреждане на предната броня на автомобила.

От представеното по делото заключение на вещото лице по възложената съдебноавтотехническа експертиза /л. 70/ се установява, че по процесния автомобил са констатирнаи следните увреждания – разкъсани преден десен подкланик, предна броня, кората под предната броня и счупена долна решетка на предна броня. Установява се, че процесните щети отговарят да са причинени по описания в исковата молба начин, като в този смисъл са в причинно-следствена връзка с осъщественото ПТП и е изключено да са настъпили по описания в отговора на исковата молба начин – сблъсък с друго ПТП. Установява се, че стойността на разходите за отстраняване на процесните щети е както следва: с нови оригинални части и отремонтирани в сервиз притежаващ сертификат за качество ISO9001:2008 – стойност 2214,88 лева, съответно с нови части, но от алтернативни доставчици и без ISO9001:2008 – стойност 1627,65 лева. В съдебно заседание при зададени въпроси вещото лице отговаря, че процесния автомобил, който е на три годни и е гаранционен следва да бъде отремонтиран с оригинални части и в официален сервиз /л. 79/.

По делото е разпитана свидетелката Д. М.а /съпруга на ищеца/, от чийто показания се установява, че на 20.03.2025 г. около 20,30 часа, докато автомобилът бил паркиран в гр.

София, ж. к. „Студентски град“, в близост до бл. 52, друг лек автомобил го блъснал и 2 увредил предната му броня /л. 80/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според чл.

405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Основателността на предявените искове изисква ищецът да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск в срока за застрахователно покритие, вида и размера на причинените от събитието щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, поставянето на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По делото не е спорно, че между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по сключен застрахователен договор „Каско” за лек автомобил марка „***”, модел „***” с ДКН *** и в срока на застрахователно покритие е осъществено процесното ПТП, че същото представляващо покрит застрахователен риск и че на застрахования лек автомобил са причинени щетите описани в съставения от ответника опис на щета. Самото ПТП, неговия механизъм и вида на вредите се установява от протокола за ПТП, заключението на вещото лице и от разпитания по делото свидетел, който съдът цени като достоверни и обективни. В тази връзка неоснователно е направеното от ответника оспорване, че липсва причинна връзка между ПТП и причинените по автомобила вреди, доколкото при застраховка „Каско“ същата има значение единствено в случай, че е направено възражение за съпричиняване, какъвто настоящият не е. Освен това от ангажираните доказателства се установи, че механизмът на ПТП е осъществен по описания в исковата молба начин – процесният автомобил е бил в спряно състояние, като според вещото лице е изключено уврежданията да са настъпили докато автомобилът е бил в движение. Посоченото обуславя извода, че са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя.

Спорен между страните е въпросът за размера на причинените от застрахователното събитие щети. Съгласно чл. 386 ал. 2 от КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 386 ал. 2 от КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 от КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400 ал. 1 от КЗ – в този смисъл Решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о., актуално и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност – в този смисъл Решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о.

Съобразно неоспореното от страните заключение по извършената съдебно – автотехническа експертиза стойността на разходите за отстраняване на процесните щети е както следва: с нови оригинални части и отремонтирани в сервиз притежаващ сертификат за качество ISO9001:2008 – стойност 2214,88 лева, съответно с нови части, но от алтернативни доставчици и без ISO9001:2008 – стойност 1627,65 лева.

3

В съдебно заседание при зададени въпроси вещото лице отговаря, че процесния автомобил, който е на три годни и е гаранционен следва да бъде отремонтиран с оригинални части и в официален сервиз /л. 79/.

Настоящият състав приема, че средната пазарна стойност за отстраняване на процесните щети на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие следва да бъде определена въз основа на цените за нови оригинални части и отремонтирани в сервиз притежаващ сертификат за качество ISO9001:2008, доколкото се касае до гаранционен автомобил, произведен 2022 г., видно от свидетелство за регистрация част I.

По изложените съображения и при наличие на всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, съдът намира, че предявеният иск е основателен за сумата от 1132,45 евро, до който размер следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до заявения от 1222 евро искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Основателността на главната претенция до уважения размер, обуславя извод за основателност на претенцията за законна лихва, поради което последната също следва да бъде присъдена. Считано от отказа за заплащане на застрахователно обезщетение – на 03.04.2025 г., застрахователят е в забава и дължи обезщетение, което за претендирания период, изчислено чрез www.calculator.bg, на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 96,95 евро.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат направените по делото съдебно-деловодни разноски, за които са представени доказателства. По делото са представени доказателства за сторени от ищеца разноски, както следва: сумата от 74,44 евро за държавна такса, сумата от 300 евро за извършената съдебно – автотехническа експертиза и сумата от 613,55 за адвокатско възнаграждение. В тази връзка следва да бъде разгледано своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от и щ е ц а . Kато съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност, надхвърляща обичайната за други дела от този тип, тъй като по делото не са събирани множество доказателства, не са разпитвани многобройни свидетели, приключило е в рамките на едно съдебно заседание, не са прилагани множество правни институти, новоприето законодателство или международни договори. С оглед това, съдът приема, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която макар да не е задължителна за съда служи като ориентир и съобразно която възнаграждението възлиза в размер на 286,32 евро. По тези съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1042 евро, представляваща сторени съдебно–деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.