Решение № 5426 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5426 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100514683 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение, постановено по гр. д. №7317/2022 г. по описа на СРС, 38 състав в цялост.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, като се моли за обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение /уточнителна молба от 06.06.2025 г./ и уважаване на предявената претенция, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не ангажира становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Предявени по реда на чл. 422 ГПК са искове на “Топлофикация София” АД срещу Л. Б. Т. с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в процесния период месец май 2018 г. – месец април 2020 г. Л. Б. Т. е собственик на топлоснабден имот – ап. 58, находящ се в гр.

София, п. к. 1387, област София, община ****. Ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Ищецът моли съда да признае за установено отношение, че Л. Б. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3642,35 лева, от които 3130,14 – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 485,54 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 15.09.2021г., както и суми за дялово разпределение: 20,00 лева – главница за периода 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 24.09.2021г. до изплащане на вземането, и 6,67 лева лихва за периода 31.08.2019 г. до 15.09.2021 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника Л. Б. Т., в който отговор оспорва предявения иск като неоснователен. Прави възражение за изтекла давност без да оспорва иска по основание и размер.

По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „Директ” ООД.

С решение № 15557/ 13.08.2024 г., постановено по гр. д. №7317/2022 г. на СРС, 38 състав, исковете са изцяло отхвърлени.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена 2 топлинна енергия.

Всички тези обстоятелства са обявени за безспорни в открито съдебно заседание на 31.05.2024 г.

Единствен спорен момент по делото е дали е изтекла погасителна давност.

Задължението му за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните.

При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в конкретния случай, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Цитираните разпоредби от закона са императивни и не7 могат да бъдат дерогирани от страните. Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м.05.2017 г. до 30.04.2020 г., то приложение следва да намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази хипотеза 3-годишният давностен срок започва да тече от датата на възникване на задължението. Искът следва да се счита предявен на 24.09.2021 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 24.09.2018 г. по принцип биха били погасени по давност, съобразно горното. Следва да се съобрази обаче чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, според който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. При прилагане на тези правила и с оглед удължаване давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че вземането за м.06.2018 г. и за всички следващи месеци нататък не е погасено по давност.

Поради изложеното съдът намира, че ответникът дължи сумата от 3119.58 лв.

/1595.02 евро/ главница за доставена топлинна енергия за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 20 лв./10.23 евро/ сума за дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г.

По отношение мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна 3 енергия, съдът намира следното: доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м. юни 2018 г. до 30.04.2020 г., то приложение следва да намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 на същия, която настоящият съдебен състав намира за ясна и непротиворечива, „продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал 2. В случая дължимата лихва за незаплатени задължения, инкорпорирани в издадената обща фактура от дата 31.07.2018 г. за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г. следва да бъде 950.69 лв. изчислена с помощта на ел. калкулатор по реда на чл. 162 ГПК, т. е. дори в повече от претендираната, поради което следва да се присъди изцяло сумата от 485.54 лв., или 248.25 евро.

По отношение претенция за мораторна лихва върху такса за дялово разпределение съдът намира, че доколкото по отношение цената на услугата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребител на топлинна енергия, то същият изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена от кредитора покана до ответника за заплащане на такова задължение и то от дата, предхождаща исковата молба, поради което тази претенция се явява неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски в размер на 62.52 евро /122.27 лв./ има въззивникът ищец- Топлофикация София ЕАД.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 15557/ 13.08.2024 г., постановено по гр. д. №7317/2022 г. на СРС, 38 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Л. Б. Т. ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер 3119.58 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.09.2021 г. до плащането, както и сумата от 485,54 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., както и сума за дялово разпределение: 20,00 лева – главница за периода 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането,

4 като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, против Л. Б. Т. ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, че Л. Б. Т. ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, следните суми: 3119.58 лв. /1595.02 евро/ главница за доставена топлинна енергияза периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.09.2021 г. до плащането, както и сумата от 485,54 лева /248.25 евро/ – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., както и сума за дялово разпределение 20,00 лева /10.23 евро/ – главница за периода 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 24.09.2021г. до изплащане на вземането, ПОТВЪРЖДАВА решение № 15557/ 13.08.2024 г., постановено по гр. д.

№7317/2022 г. на СРС, 38 състав,, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Л. Б. Т. ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 62.52 евро /122.27 лв./, разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Директ“ ООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5