Решение № 2194 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2194 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110137470 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ж. Е. Т., ЕГН **********, срещу ......, ЕИК ......., и по предявени за съвместно разглеждане насрещни искове от ответника срещу ищеца.

С първоначалната искова молба ищецът Ж. Е. Т. твърди, че на 01.05.2025 г. е сключил с ответника Договор за паричен заем № ...., по силата на който му е предоставена сума от 2 000.00 лева. Поддържа, че договорът е нищожен поради противоречие с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Твърди се, че годишният процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, не са посочени точно, тъй като в тях не са включени разходи, които по естеството си представляват разходи по кредита, което води до недействителност на договора. Моли съда да прогласи нищожността на процесния договор.

Ответникът ...... оспорва първоначалния иск като неоснователен. Твърди, че договорът е валиден и съобразен със закона. В срока за отговор е предявил главен насрещен иск за осъждане на ищеца да заплати сумата от 2 260.33 лева, представляваща сбор от 2 000.00 лева – главница по договора, и 260.33 лева – договорна лихва за периода от 02.05.2025 г. до 29.08.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. При условията на евентуалност, в случай че договорът бъде прогласен за нищожен, е предявил евентуален насрещен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК за връщане на дадената чиста главница в размер на 2 000.00 лева, ведно със законната лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 1

01.05.2025 г. е сключен Договор за паричен заем № ...., по силата на който ...... е предоставило на Ж. Е. Т. заемна сума в размер на 2 000.00 лева. В договора са посочени фиксиран лихвен процент 48.50% и ГПР 61.94%, при срок на договора 7 месеца и обща сума за връщане 2 336.11 лева. Не е спорно, че сумата е усвоена от заемателя, както и че към момента на предявяване на исковете той не е извършил плащания за погасяването .

По първоначалния иск за нищожност: Съдът намира иска за основателен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тези елементи са от съществено значение за информирания избор на потребителя. В конкретния случай, от анализа на договорните клаузи и начисляването на такси се установява, че посоченият в договора ГПР не отразява действителната цена на кредита, тъй като не включва всички разходи, които по естеството си са свързани с неговото отпускане и управление. Неточното посочване на ГПР съставлява нарушение на императивна законова норма, което на основание чл. 22 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит. Ето защо, първоначалният иск следва да бъде уважен и процесният договор да бъде обявен за нищожен.

Това е така, тъй като когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С- 714/22 предходна практика на СЕС следва, че преценката за неравноправност и поради това – за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Ето защо на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в Решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г. на ВКС, II т.о. е отговорено, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски води до нищожност на целия договор, а кредитополучателят дължи връщане само на кредитираната сума по силата на закона - чл.

23 ЗПК , както и свързаните с него чл. 34 ЗЗД и чл. 55 , ал. 1 ЗЗД.

Ответникът не оспорва да е получил кредитираната сума. С оглед изхода на спора по първоначалния иск и прогласяването на нищожността на договора, главният насрещен иск, който се основава на валидно договорно правоотношение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД), се явява неоснователен в частта за договорните възнаграждения. Нищожният договор не поражда правно действие, но прогласяването на нищожността на договора – налага разглеждането на евентуалния насрещен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК. Съгласно 2 тази разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. По делото е безспорно установено и признато от ответника по насрещния иск, че той е получил сумата от 2 000.00 лева (главница) и не я е върнал. Тъй като основанието за получаването е отпаднало (нищожен договор), тази сума подлежи на връщане на принципа на неоснователното обогатяване, уреден в специалната норма на чл.

23 ЗПК. Ето защо, евентуалният насрещен иск е основателен и следва да бъде уважен за пълния размер на главницата от 2 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.

По разноските: С оглед изхода на делото – уважаване на първоначалния иск на потребителя право на разноски има единствено той, независимо от уважаването на евентуалния иск, доколкото е прието, че не следва да се присъждат разноски за заплащане от страна на потребителя по насрещни искове, доколкото е уважен главен иск на потребителя за недействителност на договор , с цел последното да не се приема за пречка за рализиране правата на потребителите. Съдът определя възнагарждението за предоставена безплатна правна помощ в размер на 480 лв. с вкл. ДДС, който размер съдът счита да отговаря на практичексата и правна сложност на казуса, както и положената грижа от адвоката, а от друга страна на бланкетния характер на този вид дела.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, сключения между Ж. Е. Т., ЕГН **********, и ......, ЕИК ......., Договор за паричен заем № .... от 01.05.2025 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 23 от ЗПК Ж. Е. Т., ЕГН **********, да заплати на ......, ЕИК ......., сумата от 2 000.00 (две хиляди) лева, представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита (главница) по обявения за нищожен Договор за паричен заем № .... от 01.05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 29.08.2025г. - до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ...... срещу Ж. Е. Т. главен насрещен иск с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД в частта за заплащане на сумата от 260.33 (двеста и шестдесет лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.05.2025 г. до 29.08.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ...... с ЕИК ....... да заплати на Ж. Е. Т. с ЕГН: ********** сумата от 155.07в. държавна такса - разноски, сторени в настоящото производство.

ОСЪЖДА ...... с ЕИК ....... да заплати на адвокат Д. Г. член на АК - Ловеч, сумата в размер 3 на 480лв. с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение по предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4