Решение № 77 от 04.08.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Луковит, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20254320200049 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в заличен адрес по GDPR, представлявано от Ц.Т.С. – управител, чрез процесуален представител адв. С. П. от САК против Наказателно постановление № ***** г. на Директора на Областно пътно управление – Ловеч, гр. Ловеч към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Закона за пътищата /ЗП/, на основание чл. 54, ал. 1, предл. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли същият да бъде отменен поради това, че крайпътният търговски обект е законно действащ и няма нужда от спазване на разрешителния режим по чл. 26, ал. 2, т. 2 от ЗП. Твърди се, че съществуването му не нарушава нормите на закона, тъй като обектът е отговарял на всички изисквания преди приемането на закона и съществувал преди него.

В съдебното заседание жалбоподателят „***“ ЕООД, представлявано от управителя Ц.Т.С., редовно призован, не се представлява. Не се явява и процесуалният представител адв. С. П. и не взема становище по същество.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител юрк. Т. Т., взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът след като служебно провери обжалваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят „***“ ЕООД експлоатира търговски крайпътен обект: Павилион – бързо хранене, в близост до пътна връзка в обхвата на главен път IIІ-305, при км 49+020 и обслужващата зона.

На неустановена дата, преди дата 12.06.2024 г. служители на Агенция Пътна инфраструктура“ били извършили проверка на търговските крайпътни обекти, които съществуват по пътищата на републиканската пътна мрежа на територията на Областно 1 пътно управление - Ловеч и извършват търговска дейност в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, без да имат издадено Разрешение за специално ползване на пътищата /РСПП/, като по този начин се нарушават изискванията на чл. 26, ал. 2, т. 2, буква „а“ и „б“ на Закона за пътищата. Като един от установените обекти, представляващ крайпътно заведение за хранене, разположен на републикански път III-305 „СадовецДерманци-Торос-Гложене“ при кръстовището с общински път LOV 2098 за с. Пещерна, бил установен като собственост на „***“ ЕООД, ЕИК *********.

С писмо изх. № ***** г. управителката на дружеството Ц. Т. С. била уведомена, че стопанисваният от дружеството търговски крайпътен обект, е установен като извършващ дейност в обхвата на републикански път III-305 без издадено Разрешение за специално ползване на пътя. На управителката била отправена покана, в 5 /пет/ дневен срок от датата на получаване на писмото, да се явите в Областно пътно управление – Ловеч, за да предоставите всички документи относими по случая.

На 16.10.2024 г. била извършена проверка от служители на ОПУ гр. Ловеч – М. Н. Б. на длъжност началник отдел ИРД и Д. И. И. на длъжност главен експерт, на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него – крайпътно заведение за хранене, находящ се в обхвата на главен път IIІ-305, при км 49+020 дясно. В хода на проверката на търговския обект стопанисван от жалбоподателя, се установило, че в обекта се осъществява търговска дейност и същият не бил включен в регистъра на издадените разрешения за специално ползване на пътищата, издаден съгласно Наредбата за специално ползване на пътищата.

Експлоатирането на обекта било извършено без необходимото разрешение. Установено е, че по този начин е нарушена нормата на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Закона за пътищата. На същата дата бил изготвен и Констативен протокол за извършената проверка.

На жалбоподателя от страна на актосъставителя М. Б. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ******* от 16.10.2024 г., който били връчен на лицето З. М. С.

Наказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление № ***** г. с което на основание чл. 54, ал. 1, предл. 2 от ЗП наложил „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че на 16.10.2024 г. при извършена проверка е установено, че на републикански път IIІ-305 „Дерманци, Торос, Гложене“, при км. 49+020 – дясно, фирма „****“ ЕООД експлоатира търговски крайпътен обект: Павилион – бързо хранене и пътна връзка към него в обхвата на пътя обслужващата зона, без да притежава необходимото разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация издавано от Администрацията управляваща пътя.

Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. Н. Б.

/актосъставител/ и Д. И. И. /свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта/.

От разпита на св. М. Н. Б. се установява, че при периодични проверки на републиканската пътна мрежа се констатирало, че на път IIІ-305 „Дерманци, Торос, Гложене“ работи крайпътен търговски обект без издадено надлежно разрешение. Поради което на собственика на фирмата управляваща обекта е изпратено писмо. Във връзка с което собственикът посетил ОПУ Ловеч и представил документи, но не е подал заявление за искане за разрешение. Свидетелства, че актът е съставен и връчен на място в обекта в присъствието на съпруга на собственичката, тъй като собственичката не присъствала в обекта по това време.

От разпита на св. Д. И. И. се установява, че към 2024 г. в задълженията му като главен експерт ИРД при ОПУ Ловеч били да поддържа регистъра на издадените разрешения за специално ползване /разрешения за експлоатация на крайпътни търговски обекти/.

Свидетелства, че от централната администрация му било възложено да извърши проверка на обектите които работят без издадено такова разрешение и един от обектите бил този на 2 нарушителя „****“ ЕООД. Сочи, че още през месец юни на нарушителя е изпратено писмо по повод констатираното, а именно че работят без издадено разрешително, но документи по случая не са представени и не е започната процедура по издаването му.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като логични, последователни, достоверни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, а именно: заверени копия на АУАН №******* от 16.10.2024 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“;

Констативен протокол от 16.10.2024 г. на Областно пътно управление гр. Ловеч; Писмо с изх. № ***** г. на Областно пътно управление гр. Ловеч; Известие за доставяне; Заповед ***** г. на Агенция „Пътна инфраструктура“; Заповед ****** г. на Агенция „Пътна инфраструктура“; Заповед ****** г. на Агенция „Пътна инфраструктура“; Наказателно постановление №***** г. на Директора на ОПУ Ловеч; Заповед № *** от 13.06.2019г. на Община Луковит; Удостоверение за търпимост изх. №***** г. на Община Луковит; извадка от СГКК; разписка от куриерски служби за доставяне; заверено копие на Наказателно постановление № ***** г. на Директора на ОПУ Ловеч и Писмо с изх.№**** г. относно получено от З. М. С.наказателно постановление.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира следното:

Наказателното постановлението и актът за установяване на административно нарушение са издадени от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, видно от приложените по делото доказателства.

Жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

По делото не се събраха доказателства, които да опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна на жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП „За дейности извън специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях. В случая видно от доказателствата по делото, а и служебно известно на съда е, че обектът описа в АУАН и НП, собственост на „***“ ЕООД намиращ се от дясната страна на републикански път IIІ-305 - „Дерманци, Торос, Гложене“, години наред функционира като крайпътно заведение за бързо хранене.

При това положение жалбоподателят действително е допуснал неизпълнение на задължения произтичащи от нормите на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП, с което е осъществил състава на административното нарушение подробно описано в АУАН, и в обжалваното наказателното постановление, като същото е правилно индивидуализирано от страна на административно - наказващия орган.

Разпитаните свидетели, служители при ОПУ Ловеч в показанията си дадени в с.з. потвърдиха констатираното в АУАН и наказателното постановление. Съдът кредитира с доверие показанията им като логични, последователни, достоверни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Ето защо съдът намира, че за нарушението, изразяващо се в експлоатация на търговски крайпътен обект без разрешение за специално ползване и без одобрен технически/ работен проект за „Организация на движението“, който да е съобразен с изискванията на Наредба № рд 02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища, наказващият орган правилно е наложил административно наказание „имуществена санкция“ 3 в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. Правилно наказващият е приложил и санкционната разпоредба чл. 54, ал. 1, предл. 2-ро от Закона за пътищата, във вр. с чл. 53, ал. 1, предл. 5-то от ЗП.

Освен това следва да се отбележи, че нарушението не може да бъде оценено като маловажно, доколкото обществената опасност на нарушението не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид.

Същевременно обаче, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство /АНП/ са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на жалбоподателя и обуславящи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН гласи, че „не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението…“.

Така посочените срокове са преклузивни и изтичането им без да е съставен АУАН, съответно съставяне на акт след изтичането им, води до невъзможност да бъде реализирана административнонаказателна отговорност /АНО/. Двете хипотези се намират в отношение на алтернативност, от което следва, че наличието на едната от тях има за последица невъзможност да се образува, респ. следва да бъде прекратено образуваното АНП.

Следователно процесуално нарушение ще е налице както, когато актът е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението, така и когато нарушителят е открит в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, но актът е съставен след изтичането на три месеца от откриването на нарушителя. Срокът започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Моментът, от който започва да тече тримесечният срок за съставяне на акта е този на откриването на нарушението и нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респ. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на административно нарушение.