Решение № 392 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110134889 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ..........., с която против С. К. С. са предявени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 46, находящ се в гр. ........... Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 2 760, 09 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.11.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 425, 66 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 26.10.2021 г.; сумата 20, 71 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.11.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 4, 49 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. – 26.10.2021 г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 08.12.2021 г. по чл.410 ГПК за процесните суми по ч.гр.д. № 68570/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. К.

С. чрез назначения особен представител адв. П.. Оспорва качеството клиент на топлинна енергия за исковия период. Позовава се на нарушение на чл.13 от Директива № 32/2006 г. Оспорва размера на исковете като произволно определен. Позовава се на давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца ......... изразява становище за основателност на предявените искове.

1

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Със заявление от 30.11.2021 г. ........... е сезирала съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. К. С. за сумата 2 760, 09 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.11.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 425, 66 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 26.10.2021 г.; сумата 20, 71 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.11.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 4, 49 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. – 2610.2021 г.

С разпореждане от 08.12.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 64,22 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415, ал.1, т.2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ........, том № ......., дело № ...... г. от 15.08.1991 г. Кирил С. Киров продава на сина си С. К. С. 1/2 ид.ч. от следния свой недвижим имот: апартамент № 46, находящ се в гр. ......, застроен на 57, 31 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения.

Представен е протокол от проведено на 25.06.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. ........., на което те са взели решение да се сключи договор с ........., за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на .......... В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № 280-III/11.09.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр.

......... като възложител и ......... като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ........... – възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма ......... извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна 2 енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. няма начислена топлинна енергия за отопление на имота, а за периода м.10.2019 г. – м.04.2020 г. е начислена топлинна енергия за отопление на имота за 2 бр. щранг лири в същия. Начислена е топлинна енергия за БГВ за 3 бр. потребители при норма на разход 140 л на обитател за денонощие в съответствие с чл.69, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването, като в имота няма узаконен водомер за топла вода.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 2 679, 73 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 443, 89 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 235, 84 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатирана е дължима сума за дялово разпределение в периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на 20, 71 лв.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,, изготвена от вещото лице Елена И., че няма данни за извършени плащания за исковия период.

Констатира се задължение за цена на дяловото разпределение в размер на 20, 71 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към 3 които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № ........, том № ......., дело № ...... г. от 15.08.1991 г. се установи, че С. К. С. е придобил 1/2 от собствения на баща му апартамент № 46, находящ се в гр. ......, с оглед на което С. К.

С. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на ......... с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което обстоятелство не е спорно между страните.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.