Решение № 421 от 14.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Пазарджик, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500596 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№3126 по описа за 2023 година е осъдена „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, да заплати на Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: ******************, чрез адвокат В. К. от АК П., с адрес на кантора: ************ сумата в размер на 7289,58 лева, представляваща разликата между полученото от ответника застрахователно обезщетение, присъдено по т.д. № 8/2022 г. по описа на ОС Пазарджик, на основание застраховка живот по групова застраховка „66 плюс” № Пакет А0351/2019 г. при „Кардиф Животозастраховане" АД и остатъчното задължение по договор за банков ипотечен кредит №376/035144/0000000045836 от 02.12.2019 г., сключен между И.Д.П. и „УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозирането на исковата молба в съда – 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля исковата претенция до първоначално претендирания размер от 7488 лева, като неоснователна.

1

Осъдена е „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, да заплати на Н. И.

П., ЕГН **********, с адрес: ******************, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1985,74 лева, сторени разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Осъдена е Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: ****************, да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 24,71 лева, сторени разноски в настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

В срок така постановеното решение е обжалвано от „УниКредит Булбанк“ АД.

Намират решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

В мотивите си съдът правилно приел фактите по делото, но направил погрешни правни изводи.

Спорът между страните бил за съществуването на разлика между дължимата сума по ипотечния кредит на наследодателя на ищцата и сумата платена от застрахователя. При установена разлика в повече остатъкът е дължим на ищцата. По датата, на която следвало да се установи размера на дълга нямало спор между страните - 03.08.2023г. При определяне на размера на дълга към тази дата правилно вещото лице в заключението си е взел предвид частично погасяване, извършено от ищцата на 25.10.2022г. и не е взело предвид обезсиления изпълнителен лист. След плащането от 25.10.2022г. (1000 лв.) няма други вноски.

Съдът е приел, че кредитът не е обявен от банката за предсрочно изискуем, но това обстоятелство не прави кредита „редовен“. „Редовен“ е кредит, по който се правят текущи вноски. Липсата на погасителни вноски след месец октомври предполага начисляване на наказателни и законни лихви.

Вариант 3 от заключението констатира, че на въпросната дата непогасената главница е 41 647.72 лв., просрочени лихви 853.09 лв., наказателни лихви - 3548.14 лв. и законна лихва 1557.82 лв. От евентуално дължимата разлика между застрахователното обезщетение и дължимата сума 2 към 03.08.2023г. следваше да бъдат извадени и 198.98 лв. - платени от банката на ищцата като остатък от застрахователното обезщетение. Този вариант на вещото лице не отчитал неустойките за просрочие, каквото е налице както преди, така и след месец октомври 2023г.

Вместо това съдът е присъдил 7289.58 лв., представляващи разликата между, платено от застрахователя по Вариант 4 от заключението на вещото лице (стр. 8 - 10). В този вариант вещото лице се е съобразило само с погасителния план и е отразило текущите задължения, без начисляване на лихви за просрочие, законна лихва в пълен размер и наказателни лихви.

Неправилно съдът е отхвърлил и направеното от ответника възражение за прихващане на разноските по предшестващото производство по чл. 417 от ГПК. Те били дължими от ищцата, независимо от факта, че изпълнителният лист е обезсилен, защото обезсилването е поради погасяването на кредита от третото лица - застраховател към момента на оспорване на заповедта за изпълнение.

Необосновано съдът обсъждал „недобросъвестно поведение от страна на банката". Делото по заповедта за изпълнение се е движило успоредно с делото срещу застрахователя. Към момента на започване на процедурата за издаване на заповедта за изпълнение (месец април 2023г.) решение по делото със застрахователя не е имало - то е постановено през месец юли 2023г.

Банката не е „поставяла ищцата в неблагоприятно положение“, а е търсила възможност да събере дължимите й се суми от законния наследник на починалия кредитополучател.

Моли решението да бъде отменено и предявения иск – изцяло отхвърлен.

В срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата Н. П..

Ответницата намира решението за правилно.

Районния съд изяснил задълбочено и всестранно делото . като обосновано и правилно /вкл. в съответствие е приетото в т. 18 от ТР №4/201 Зг. на ОСГТК/ е приел , че към датата 03.08.2023г. на която кредита е бил изцяло погасен от застрахователя . същия не е трансформиран в предсрочно изискуем , а се е дължал по погасителен план . В съответствие с този извод обосновано е определен вида и размера на задълженията по кредита съгласно 3 т.4 от заключението на приетата СИЕ. В този вариант вещото лице е преизчислило задълженията на база на уговореното в договора /както е поставена задачата/ и включва освен непогасената главница - 41647.72 лв. , непогасените договорни лихви-1207.95 лв. и законни лихви -145.47 лв. Ето защо, оплакването жалбоподателя, че този вариант не отчитал „ неустойки за просрочие” е напълно неоснователно . Тъкмо тези „законни лихви" съгласно т.5.8 от договора за кредит представляват неустойка за неизпълнение.

Оплакването , че жалбоподателя бил лишен от неустойки „и след месец октомври 2023г. „ , не се нуждае от коментар при положение . че кредита е изцяло погасен още на 03.08.2023 г .

Нямало основания да се прилага вариант 3 от експертизата , защото той бил изготвен по справка на банката направена след осчетоводяване на кредита като предсрочно изискуем .

Съдът правилно отхвърлил възражението за прихващане на вземания на банката за направени разноски по ч. гр.дело № 1377/2023г. на РС-Пазарджик .

В мотивите по този въпрос съдът посочил , че ответника не е имал основания да обяви кредита за предсрочно изискуем и да иска издаване на заповед по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист и с направените за целта разноски да постави ищцата в неблагоприятно положение. Съда квалифицирал действията на ответника твърде деликатно , считат, че поведението на „УниКредит Булбанк“ АД представлява учебен пример за злоупотреба с право. Банката е поискала и се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист / впоследствие обезсилени / на 13.04.2023г. Според изложеното във въззивната жалба това било направено с цел банката да събере дължимите и се суми от наследника на длъжника. В периода от 13.04.2023г. до 03.08.2023г. когато е получила плащането от застрахователя банката не е образувала изпълнително дело , което показвало, че не е имал за цел да ползва изпълнителният лист съгласно предназначението му на документ удостоверяващ право на принудително изпълнение. По дефиниция злоупотребата с право е тъкмо това упражняването на правото в противоречие с неговото предназначение / чл.57 ал.2 КРБ, чл.8 ал.2 ЗЗД , чл.З ГПК /. В случая това право е упражнено недобросъвестно за да се засегнат правата и законните интереси на ищцата като ищец по косвения иск с пр. основание чл. 382 ал.1 от КЗ срещу застрахователя , който е бил принуден със съдебно решение да плати на 4

„УниКредит Булбанк“ АД остатъка по кредита , чрез приспадане на иначе ненужди разходи, направени в полза на икономически свързани с банката лица.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено .Претендира разноски.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба против „УниКредит Булбанк“АД ищцата Н. П. твърди, че е майка и наследник по закон на И.Д.П., починал на 30.08.2021г. в „МБАЛ-Пазарджик” АД на 41г. възраст.

Приживе И.Д.П. и „УниКредит Булбанк“ АД сключили Договор за банков ипотечен кредит №376/0351/Р00000000045836. Финансовия риск от кредита бил обезпечен с ипотека на недвижим имот в гр. Пазарджик, както и със застраховка живот по групова застраховка „ 66 плюс” ПакетА0351/2019г. при

„Кардиф

Животозастраховане”АД.

Договора за кредит и застрахователният договор били сключени при преки отношения с „УниКредит „Булбанк АД, клон /офис/ гр.Пазарджик - действащ като кредитодател и застрахователен посредник по застраховката.

След смъртта на кредитополучателя и при нежеланието на кредитора да поиска погасяване на кредита от застрахователя ищцата била принудена да предяви от свое име правата на банката чрез осъдителен иск срещу „Кардиф Животозастраховане”АД за сумата 42 646.20 лв. , представляваща баланса по кредита към датата 30.08.2021г. на която е починал нейният син , т.е е настъпило застрахователното събитие. По образуваното търг.дело №8 / 2022г. по описа на ПОС ответника е участвал като ищец по силата на чл.26 ал.4 от ГПК и поддържал иска. Срещу застрахователя е постановено осъдително решение и е издаден изпълнителен лист № 174/28.07.2023г. по в.т.д. № 315/2023г. на Апелативен съд- Пловдив, за сумата 42 646.20 лв / кредитното задължение към 30.08.2021г./ , ведно със законната лихва считано от 18.01.2022г. до окончателното плащане и сумата 995.00 лв. лихва за забавено плащане за периода от 26.10.2021г. до 17.01.2022г. В изпълнение на съдебното решение на 03.08.2023г. Кардиф Животозастраховане”АД е превело по сметката на „УниКредит Булбанк” АД общо сумата 50 700.79 лв.

5

Междувременно след датата на застрахователното събитие , вкл. и след завеждане на иска срещу застрахователя, ищцата правила частични вноски по кредита, за да спести наказателни лихви и осуети евентуалното принудително изпълнение върху ипотекирания имот.

Съгласно условията на застраховката и разпоредбата на чл. 382 ал. 1 предложение трето от Кодекса на застраховането, когато платеното застрахователно обезщетение надхвърля размера на непогасената част задължението по кредита , разликата е дължима на кредитополучателя или неговите наследници. В конкретния случай полученото от ответника застрахователно обезщетение е надвишавало остатъчното задължение по кредита и банката е имала задължение да предаде разликата на ищцата.

Ищцата връчила на 10.08.2023г. писмена покана до ответника , следствие на което на 14.08.2023г. „УниКредит Булбанк” АД е възстановила по нейна сметка сумата 200.00 лв. При опитите на ищцата да получи документ от ответника за размера на остатъчния дълг към 03.08.2023г., служителите на банката в офис Пазарджик са отказали конкретна информация.

Ищцата счита ,че към датата 03.08.2023г., на която банката е получила застрахователното обезщетение и е следвало да осчетоводи пълното погасяване на кредита, задължението не е надвишавало сумата 46 901.00 лв.

При това положение разликата която банката е следвало да възстанови била в порядъка на 3 800.00 лв. а не 200.00 лв. Счита ,че ответникът е получил и задържал без основание сумата 3600.00 лв., вместо да я плати на ищцата , каквото задължение е имал по чл. 382 ал.1от КЗ.

Моли да бъде осъдена „УниКредит Булбанк” АД да плати на Н. И. П. на основание чл. 382 ал.1 от КЗ сумата 3 600.00 лв. представляваща разликата между полученото от „УниКредит Булбанк”АД застрахователно обезщетение присъдено по търг, дело № 8/2022г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик на основание застраховка живот по групова застраховка