Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 236 от 18.02.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2428/2025
Вид
Определение № 236
Подписан
18.02.2026
В сила
23.04.2026
Състав
Дария Иванова Митева Маринова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Плевен, 18.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20254430202428 по описа за 2025 година

С постъпилата Жалба от Х. Г. Ф. с ЕГН*** от гр.Р., ул „ *** чрез.адв.

А. С. САК срещу електронен фиш серия К, №9672297/30.08.2024 г за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство от ОД на МВР - Плевен тип АТСС ARH CAM S1. № 120cсfс ( стационарно преносимо устройство за контрол на скоростта)., с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание 189ал4 вр с чл.

182, ал2т4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 300 лв. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, както на процесуално основание, така и материално правно. Като се иска на първо място от жалбоподателката да се възобнови срока за обжалване на ЕФ и след като се установи че е обжалван в изискуемият от ЗАНН 14-дневен срок за неговото обжалване , съдът да се произнесе по законосъобразността му.

Съображенията на жалбоподателката са следните : Твърди се от жалбоподателят които не се явява лично в съдебно заседание,а чрез процесуалният си представител адв. С.-САК,че електронния фиш не и е връчван и не е получаван от нея.За издаденият електронен фиш, с който и е наложено наказание- ГЛОБА в размер на 300 лв. е научила на 23.07.2025г. от електронна справка с ПИК по партидата и в НАП, където въпросната глоба е посочена като задължение за плащане, както и че срокът и за доброволно плащане на същата глоба бил до 14.03.2025г.Изтеклият срок за доброволно плащане сочи, че административният орган е приел за редовно връчен 1 електронният фиш, какъвто единствено по ЗДвП може да бъде издаден в настоящия момент, въпреки че не са спазени изискванията на чл. 186а, ал. 1 на същия закон.

Твърди се , че няма данни за опити за такова връчване, тъй като не жалбоподателката не е сменяла адреса си в гр. Р., ул. „***, където е постоянното местоживеене на домакинство от пет лица. Не е получила електронен фиш, нито лично, нито последният е бил връчен на член от семейството, както и не е получавала съобщения за получаването на каквито и да било документи.

Твърди се също ,че е неправилен извода на административно наказващият орган за редовно връчен документ и е лишава от възможностите да упражня правата си по чл. 189, ал. 5-9 от ЗДвП, както и да обжалва евентуалното извършване на нарушение по реда на ЗАНН и изцяло лишава жалбоподателката от право на защита.

С оглед гореизложеното моли, на основание чл. 186 НПК, да и се възстанови срока за извършване на всички действия, предвидени в чл. 189, ал.

5-9 от ЗДвП.

Съдът след като се запозна с доказателствата приложени в преписката установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, изчисляването на срокове и производствата пред съда във връзка с обжалване на наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК. Съобразно разпоредбата на чл.186 от НПК възстановяването на срок може да бъде допуснато, ако е бил пропуснат по уважителни причини, като молбата следва да е подадена в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на срока и едновременно с искането за възстановяване бъде извършено действието, срокът за което е бил пропуснат.

В настоящият случай жалбоподателят твърди, че е узнал за атакуваният ЕФ на 23.07.2025г. от електронна справка с ПИК по партидата и в НАП, като жалбата, в която е инкорпорирано искането за възстановяване на срока е депозирана на 28.07.2025г. С искането за възстановяване е извършено и действието, за което се твърди да е пропуснат срока, а именно обжалване на посоченият ЕФ.

2

Съобразно правилото на чл.186, ал.6 от НПК, възстановяването на срока от съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните. В открито съдебно заседание, изложените твърдения от адв. А.С. САК , че ЕФ въобще не е бил връчван и следователно не е започвал да тече срок за обжалване, който е бил пропуснат и поради това се иска неговото възстановяване.

На следващо място, от приложеното по делото в административно наказателната преписка и поискана повторно доказателства от административно наказващият орган за начина на връчване на ЕФ,е приложена и изпратена на ново като доказателство - Докладната записка на Областна дирекция на МВР-Р. от която се установява ,че жалбоподателката Х. Ф. е уведомена по мобилният и телефон ,същата е заявила че не е променила адреса си на които живее и е обещала ,че ще посети Първо РУгр.Р. ,за да и бъде връчен ЕФ,като това уведомяване по телефона е станало два пъти. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда е направено искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш.

Направено е и принципно възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение, в случай, че жалбата бъде уважена.

В хода на производството, образувано по молба за възстановяване на пропуснат законов срок, съдът следва да прецени дали сочените от страната обстоятелства за пропускане на срока съставляват "уважителни причини" по смисъла на чл. 186,ал.1 от НПК, приложим съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. "Уважителни причини" са тези, които са настъпили за страната след издаване и връчване на наказателното постановление и които обективно са препятствали възможността на недоволната страна да го атакува в предвидения от закона срок, независимо, че са отпаднали в един по-късен момент, в който този срок е изтекъл. Според настоящият състав в случая пропускането на срока не попада под хипотезата на "уважителна причина" по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 186 от НПК. Напротив жалбоподателката е намирана два пъти по телефона и е уведомена административно наказващият орган за издадения ЕФ,същата е обещала да отиде в Първо РПУ-гр.Р. ,за да си го получи лично ,това е видно както от приложеното по делото в административно наказателната преписка и поискана повторно като доказателство от административно наказващият 3 орган за начина на връчване на ЕФ, приложена и - Докладната записка на Областна дирекция на МВР-Р. от която се установява ,че жалбоподателката Х. Ф. е уведомена по мобилният и телефон ,същата е заявила че не е променила адреса си на които живее и е обещала ,че ще посети Първо РУгр.Р. ,за да и бъде връчен ЕФ,като това уведомяване по телефона е станало два пъти. Връчването на ЕФ по реда на чл. 58,ал.2 от ЗАНН, не отиването в ОДна МВР грР. не са препятствия, което да доведе до невъзможност лицето да подаде жалба срещу ЕФ в законоустановения срок,тъй като тя е уведомена два пъти че такъв е издаден срущу нея и същата е обещала да отиде лично да си го получи.

С оглед на това, съдът приема, че заявените пред него причини за пропускането на уредения в чл. 59,ал.2 от ЗАНН срок за оспорване пред съда на процесното НП не се установяват и доказват, респ. не е налице основание за възстановяване на срока за обжалване на НП.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е недопустима, като подадена извън срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото в АИС- АНД е отразено,че обжалваният ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 29.01.2025 година и влязъл в законова сила на 13.02.2025 година поради което, жалбата на Х. Г. Ф. - ЕГН ********** е подадена след 14 дневния преклузивен срок и следва да не се разглежда , на основание чл.179 (8) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.).

Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша./от ЗДвП.

Съдът намира, че съобразно изложеното, жалбоподателят се стреми чрез производство за възстановяване на срок да оспори връчването на наказателното постановление, което е недопустимо и следва да се остави без разглеждане и производството по делото бъде прекратено. В доктрината и съдебната практика е господстващо разбирането, че предвидените от законодателя срокове за обжалване са преклузивни и за спазването им съдът е длъжен да следи служебно. Тяхното пропускане преклудира /прекратява/ потестативното процесуално право на жалба от заинтересованите лица и 4 представлява своеобразна пречка за проявлението на неговия суспензивен и деволутивен ефект. Съобразно мотивната част на Тълкувателно решение № 1 от 07.06.2017г. по т.д. № 1 по описа за 2016г. на ВКС, ОСНК, „Възможността за оспорване на процедурата по връчване на наказателното постановление е уредена в ЗАНН по реда на възобновяването на административнонаказателните производства по чл.70 - чл.73“.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН съдът, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. Г. Ф. с ЕГН*** от гр.Р., ул „ *** чрез.адв. А. С.-САК за възстановяване на срока за обжалване на електронен фиш серия К, №9672297/30.08.2024 г издадено от Началник ОД МВРгр.Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА на Х. Г. Ф. с ЕГН*** от гр.Р., ул „ *** чрез.адв. А. С.-САК срещу влезлия в сила електронен фиш серия К, №9672297/30.08.2024 г издадено от Началник ОД МВР-гр.Плевен на 13.02.2025г

ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 2428/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от получаване на съобщението до страните, пред Административен съд – Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Плевен, 18.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20254430202428 по описа за 2025 година

С постъпилата Жалба от Х. Г. Ф. с ЕГН*** от гр.Р., ул „ *** чрез.адв.

А. С. САК срещу електронен фиш серия К, №9672297/30.08.2024 г за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство от ОД на МВР - Плевен тип АТСС ARH CAM S1. № 120cсfс ( стационарно преносимо устройство за контрол на скоростта)., с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание 189ал4 вр с чл.

182, ал2т4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 300 лв. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, както на процесуално основание, така и материално правно. Като се иска на първо място от жалбоподателката да се възобнови срока за обжалване на ЕФ и след като се установи че е обжалван в изискуемият от ЗАНН 14-дневен срок за неговото обжалване , съдът да се произнесе по законосъобразността му.

Съображенията на жалбоподателката са следните : Твърди се от жалбоподателят които не се явява лично в съдебно заседание,а чрез процесуалният си представител адв. С.-САК,че електронния фиш не и е връчван и не е получаван от нея.За издаденият електронен фиш, с който и е наложено наказание- ГЛОБА в размер на 300 лв. е научила на 23.07.2025г. от електронна справка с ПИК по партидата и в НАП, където въпросната глоба е посочена като задължение за плащане, както и че срокът и за доброволно плащане на същата глоба бил до 14.03.2025г.Изтеклият срок за доброволно плащане сочи, че административният орган е приел за редовно връчен 1 електронният фиш, какъвто единствено по ЗДвП може да бъде издаден в настоящия момент, въпреки че не са спазени изискванията на чл. 186а, ал. 1 на същия закон.

Твърди се , че няма данни за опити за такова връчване, тъй като не жалбоподателката не е сменяла адреса си в гр. Р., ул. „***, където е постоянното местоживеене на домакинство от пет лица. Не е получила електронен фиш, нито лично, нито последният е бил връчен на член от семейството, както и не е получавала съобщения за получаването на каквито и да било документи.